Решение № 173 от 07.06.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Перник, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Гражданско дело № 20211700100608 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК:121830616 и със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Московска“ 19, срещу Г. П. Н., с ЕГН:********** и адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.417 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 46 262,51 (четиридесет и шест хиляди двеста шестдесет и два и 0,51) лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредит за текущо потребление от ***, в качеството му на кредитополучател, сумата от 8 940,93 (осем хиляди деветстотин и четридесет и 0,93) лева, представляващи договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.08.2019г. до 16.02.2021г. (дата на изискуемост на вземането), сумата от 329,86 (триста двадесет и девет и 0,86) лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 10.08.2019г. до 16.02.2021г., сумата от 115, 66 (сто и петнадесет и 0,66) лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 17.02.2021г. до 25.02.2021г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на постъпване в съда за заявление по реда на чл. 417 ГПК - 25.02.2021г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми са издадени Заповед №*** по ч.г.д.№00811/2021г. на ПРС и изпълнителен лист.

В законоустановения срок ответникът Г. П. Н. не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ответникът Г. П. Н. оспорва исковете по основание и размер, поради което иска същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна 1 следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените установителни искове за сумите, за които е издадена Заповед №*** по ч.г.д.№00811/2021г. на ПРС, са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Видно от Договор за кредит за текущо потребление от *** ищецът “Банка ДСК” ЕАД е отпуснал на ответника Г. П. Н. кредит за текущо потребление в размер на 50 000лв.

Ответникът се е задължил да върне кредита в срок от 120 месеца по погасителен план, който е приложен към договора с първа вноска на 10.09.2018г. и последна вноска на 27.08.2028г.

Процесният кредит се усвоява и погасява чрез разплащателна сметка: ***. Погасяването става чрез месечни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва, по погасителен план, който е неразделна част от договора.

Процесният кредит се олихвява с преференциален лихвен процент 5.00 % годишно или 0.01 % на ден, като в чл.7 от договора е описан алгоритъм за определяне на лихвата.

Падежната дата за издължаване на вноските е десето число на съответния месец.

Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В. П., неоспорено от страните, кредитът е усвоен от ответника на ***, като е извършен превод по разплащателната сметка *** - *** в размер на 50 000,00 лв.

На 27.08.2018 г. по кредита за текущо потребление кредитополучателя е заплатил такса разглеждане и одобряване на кредита от разплащателната сметка в размер на 250.00 лв.

Постъпилите суми по разплащателната сметка на Г. П. Н. за погасяване на задълженията по отпуснатия кредит са в размер на 5 825,11 лв., с която сума са погасени следните задължения: главница в размер на 3 737,49 лв.; договорна лихва в размер на 2 086,79лв. и санкционираща лихва върху главницата в размер на 0,83 лв.

От банковото извлечение на разплащателната сметка *** на кредитополучателя Г.

П. Н. за периода от 27.08.2018 г. - 18.05.2022г. и заемната сметка *** е видно, че е преустановено плащането на суми за погасяване на кредита - главница и лихви от 10.08.2019г.

Към датата на предсрочната изискуемост 17.02.2021г. кредитополучателят не е платил 19 погасителни вноски в общ размер на 13288,08лв. с падежи, посочени в заключението.

Видно от покана- уведомление изх.№*** на “Банка ДСК” ЕАД процесният кредит е обявен за предсрочно изискуем. Същата покана е връчена на ответника по реда на чл.47 ГПК чрез ЧСИ А.В., като датата на предсрочната изискуемост е настъпила на 17.02.2021г.

Предвид гореизложеното съдът намира, че страните по делото са обвързани от валидно облигационно правоотношение по Договор за кредит за текущо потребление от 2

***, въз основа на което ищецът- кредитор е превел по банкова сметка на ответника сумата от 50 000лв.

Поради забава в плащането повече от 90 дни ищецът е обявил процесния кредит за предсрочно изискуем. Процесната покана- уведомление изх.№*** на “Банка ДСК” ЕАД е връчена на ответника по реда на чл.47 ГПК на адреса, посочен в процесния договор за кредит: ***, като ответникът не е изпълнил договорното си задължение да уведоми ищеца за промяна в адреса за кореспонденция. Поради това е съдът намира връчването на поканата за редовно.

Съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно съдебната практика дори ако предсрочната изискуемост не е обявена надлежно преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита е факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК. Доколкото поканауведомление изх.№*** на “Банка ДСК” ЕАД е приложена като приложение към исковата молба и връчена на ответника в настоящето производство, то в процесния случай не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.

Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В. П., неоспорено от страните, по процесния договор за кредит ответникът е погасил главница в размер на 3 737,49 лв., като продължава да има неизпълнено задължение по в размер на 46262,51 лв. Ответникът не е представил доказателства за плащане на посочената главница, въпреки указаната му доказателствена тежест. Поради това и съдът намира, че искът, с който се иска признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 46262,51 лв., представляваща главница по процесния договор за кредит е основателен и следва да бъде уважен.

Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В. П., неоспорено от страните, по процесния договор за кредит ответникът дължи на ищеца сумата от 8 940,93 лева, представляващи договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.08.2019г. до 16.02.2021г. Същата възнаградителна лихва е начислена само за периода, предхождащ предсрочната изискуемост, което е в съответствие с постоянната съдебна практика. Ответникът не е представил доказателства за плащане на посочената възнаградителна лихва, въпреки указаната му доказателствена тежест. Поради това и съдът намира, че този иск също е основателен.

Съгласно чл.18.1 Общите условия при забава плащането на месечна вноска се дължи лихва за забава в размер на договорения лихвен процент увеличен с десет пункта.

Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В. П., неоспорено от страните, по процесния договор за кредит ответникът дължи на ищеца и сумата от 329,86 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 10.08.2019г. до 16.02.2021г., 3 както и сумата от 115, 66, представляващи обезщетение за забава за периода от 17.02.2021г. до 25.02.2021г. Ответникът не е представил доказателства за плащане на посочените лихви за забава, въпреки указаната му доказателствена тежест. Поради това и съдът намира, че тези искове също са основателни.

На основание чл.86 ЗЗД върху неплатената главница от 46262,51 лв. се дължи законна лихва за забава, считано от датата на постъпване в съда за заявление по реда на чл. 417 ГПК- 25.02.2021г. до окончателно изплащане на вземането.

Предвид гореизложеното процесните установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени.

По разноските:

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за заповедното и исковото производства.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, възнаграждение на вещи лица, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител в заповедното и исковото производство в общ размер на 1512,98лв., които и следва да му бъдат присъдени.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК:121830616 и със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Московска“ 19, срещу Г. П. Н., с ЕГН:********** и адрес: ***, с правно основание чл.422, вр. чл.417 ГПК, вр.чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл.86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 46 262,51 (четиридесет и шест хиляди двеста шестдесет и два и 0,51) лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредит за текущо потребление от ***, в качеството му на кредитополучател, сумата от 8 940,93 (осем хиляди деветстотин и четридесет и 0,93) лева, представляващи договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.08.2019г. до 16.02.2021г., сумата от 329,86 (триста двадесет и девет и 0,86) лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 10.08.2019г. до 16.02.2021г., сумата от 115, 66 (сто и петнадесет и 0,66) лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 17.02.2021г. до 25.02.2021г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на постъпване в съда за заявление по реда на чл. 417 ГПК - 25.02.2021г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми са издадени Заповед №*** по ч.г.д.№00811/2021г. на ПРС и изпълнителен лист.

4

ОСЪЖДА Г. П. Н., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК:121830616 и със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Московска“ 19, сумата от 1512,98лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 1112,98лв. за държавна такса, сумата от 200,00лв. за юрисконсултско възнаграждение и сумата от 200,00лв. за разноски за експертиза.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№00811/2021г. на ПРС да бъде върнато на Районен съд- Перник, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

5