Определение № 487 от 09.04.2021, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 487 гр. Плевен , 08.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Т. Георгиева Панова

Членове:

Методи Н. Здравков

Жанета Д. Георгиева като разгледа докладваното от Екатерина Т. Георгиева Панова Въззивно частно гражданско дело № 20214400500266 по описа за 2021 година Производството е с пр. осн. Чл. 274 от ГПК .

С определение № 260132 от 12.02.2021 г по гр. дело № 6057/2020г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е прекратил на осн. Чл. 531 ал.2 от ГПК производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на РС – Левски.

Срещу така постановеното определение частна жалба е постъпила от М. А. Л. и С. С. К. , в която се възразява, че производството е с охранителен характер, предвидената подсъдност е за улеснение на молителите, но за прилагането на тази подсъдност съдът не следи служебно. Възразява се, че не са налице и хипотезите на чл. 539 от ГПК досежно прекратяването на охранителното производство. Претендира се отмяна на постановеното определение и връщане на делото на РС – Плевен за произнасяне.

Няма възражение от друга страна.

Като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните Плевенски окръжен съд намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА КАТО ПОДАДЕНА В СРОК И Е

ОСНОВАТЕЛНА

1

РС – Плевен е приел, ч е в случая не е компетентен да се произнесе по искането на основание чл.531 ал.2 от ГПК, т.к. компетентен да се произнесе по молбата е РС-Левски. Според РС така предвидената в закона подсъдност не е за улеснение на молителя, а съдът следи служебно за нея.

Видно от исковата молба, а и от адреса на молителите, посочен в договора за правна помощ и пълномощно на адв.М. е било, че същите имат адрес – в с.***, община Левски, обл.Плевен.

Според РС в чл.531 ал.2 ГПК законодателят изрично е предвидил молбата за издаване на охранителен акт да се подава в районния съд, където е постоянния адрес на молителя – в случая РС-Левски. При охранителните производства, с аргумент от чл.533 ГПК, местната и родовата подсъдност са предпоставки за допустимост на молбата, за които съдът следи служебно.

Според РС при тези производства, местната и родовата подсъдност са уредени изрично, поради което не намира приложение препращането по чл.540 ГПК, което е „съответно“ и правилото на чл.119 ГПК не важи.

Охранителните производства имат за цел издаване на акт за съдебно съдействие при правомерно проявяване на гражданска правоспособност и упражняване на граждански права. Чрез тях се пораждат изгодни за молителя последици без да се засяга чужда правна сфера, затова те са едностранни и безспорни. В закона са предвидени ограничен брой общи правила /чл.530541/, които обаче съгласно чл.530 ГПК формират уредбата на „предвидените в този и други закони охранителни производства“. Подсъдността на писмената молба за съдействие, подадена от заинтересованото лице /по чл.531, ал.1 ГПК/ е изрично определена. Съгласно чл.531 ал.2 ГПК, според РС, родово компетентен е районния съд, а местната подсъдност е по местожителството на молителя. Изричното определяне на местната подсъдност при охранителните производства от законодателя изключва прилагането на общите разпоредби на ГПК относно подсъдността. Съгласно чл.540 ГПК – правилата на исковото производство се прилагат „съответно“, доколкото няма изрична уредба в общите правила, със съобразяване на предвидените изключения. Затова, според РС, в охранителното производство за местната и родовата подсъдност съдът следи служебно. Тези изводи произтичат освен от точния смисъл на цитираните разпоредби от общите правила на Охранителните производства /глава 49 ГПК/, както и от смисъла, 2 произтичащ от разпоредбите на ЗГР, регламентиращ въпросите, свързани с желаната от молителя промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние. Съгласно чл.4 ал.2, вр.с чл.1 от същия, вписването на данните се извършва в регистъра на населението в общините по постоянния адрес на физическите лица. Фактът, че вписванията се извършват в общините по постоянния адрес на лицата, а постоянният адрес, съгласно чл.93 от ЗГР, е адресът в това населеното място, което лицето е избрало да бъде вписано в регистъра на населението, обосновават логиката на законодателя да изисква местната подсъдност да е по постоянния адрес на молителя – така Определение № 379/06.10.2020год. по д.№2806/2020год. на ВКС, ГК, III г.о.

Определението на РС е незаконосъобразно

Плевенски районен съд е изложил мотиви за изводите си , които не се споделят от въззивния съд. В края на мотивите си Пл РС е посочил съдебна практика на ВКС на РБ като всъщност първоинстанционният съд дословно е възприел мотивите на касационната инстанция в цитираното определение.

Така посоченото определение на ВКС на РБ № 379/6.10.2020г по гр.

Дело № 2806/2020г на трето г.о не съставлява задължителна съдебна практика за въззивния съд и не се споделя от него. Настоящият въззивен състав счита, че спорният въпрос е разрешен от РС – Плевен в противоречие с разпоредбите на ГПК. Няма спор по въпроса, че в чл. 531 ал.2 от ГПК е уредена местната и родова подсъдност за охранителните производства поради което не се прилагат общите разпоредби относно определената местна подсъдност в глава 12, раздел 2 на ГПК . В този смисъл безспорно е вярно, че не намира приложение чл. 540 от ГПК като препращаща норма към общите правила, тъй като в раздела за охранителните производства има нарочна норма относно подсъдността. Липсва обаче такава относно въпроса дали съдът следи служебно за приложението на местната подсъдност или не. В 3 този смисъл и при липсата на такава норма следва да намери приложение препращащата разпоредба на чл. 540 от ГПК и въпросът да се разреши съобразно нормите на чл. 119 от ГПК, който текст урежда изчерпателно въпроса кога и по отношение на какъв вид подсъдност съдът следи служебно.

Съгласно чл. 119 ал. 1 – 3 възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда. Възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция.Възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.Съгл. Чл. 119 ал.4 от ГПК във всички други случаи извън тези по ал. 1 – 3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.

Вярно е, че се касае за охранително производство, но позоваването в случая на разпоредбата на чл. 533 от ГПК за обосноваване на служебната роля на съда по отношение на подсъдността не е коректно, тъй като чл. 533 от ГПК касае произнасянето на съда по същество и събирането на доказателства и служебната роля на съда в това отношение, но не и досежно подсъдността.

Заключението, че служебното следене за подсъдността произтича от точния смисъл на разпоредбите в раздела за охранителното производство не намира опора в законовите разпоредби, както се посочи по – горе. В случая подсъдността е определена с оглед улесняване на молителите в този вид производство като в конкретния случай те са избрали друг съд, а именно РС – Плевен. Наличието или не на страна, която би могла да направи възражение за местна подсъдност не може да даде на съда правомощия, каквито той няма по закон. Във връзка с позоваването от съда на правилата и на ЗГР следва да се отбележи, че в случая удостоверението за раждане на детето е издадено от Община – Плевен и в тази община ще бъде изпратено съдебното решение след евентуално уважаване на молбата за промяна на името за извършване на по – нататъшни действия.

Предвид гореизложеното следва да се отмени определението на РС – Плевен и делото да се върне за по нататъшни процесуални действия по произнасяне 4 на подадената молба.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260132 от 12.02.2021 г по гр. дело №

6057/2020г по описа на РС – Плевен КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО ВРЪЩА делото на РС – Плевен за по нататъшни процесуални действия по произнасяне по същество на подадената молба ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5