Решение № 539 от 20.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. Варна, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20223110103107 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на П.

Я. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.*** ет.***, ап.***, с която против ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.

„***” № ***, са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 2590,28 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения на ищеца л.а.

„***“ рег. №***, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 06.10.2018 г., в гр. ***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, както и законна лихва върху главното задължение, за периода от 26.10.2018 г. до окончателното плащане. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

На 06.10.2018 г., в гр. ***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ възниква ПТП между собствения на ищеца л.а. „***“ рег. №**** и л.а. „***“ с рег. №***, управляван от Б. Р. Г., вследствие на което, на първото превозно средство са нанесени материални щети. Произшествието настъпва по вина на водача на л.а. „***“, който не спазва пътен знак Б2. Съставен е констативен 1 протокол за ПТП с пострадали лица от 06.10.2018 г.

За извършеното престъпление, срещу водача на л.а. „***“ е образувано НОХД №***/*** г. по описа на Районен съд – ***, по което, с одобряване на постигнато споразумение, Б. Г. е признат за виновен в това, че на *** г., в гр.

***, при управление на МПС - л.а. „***“ с рег. №***, без да притежава необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл.6, т.1 ЗДвП и чл.50, ал.1 ЗДвП, като не спрял на знак Б2 и не пропуснал л.а.

„***“ рег. №***, движещ се по път, сигнализиран като път с предимство и по този начин причинил по непредпазливост телесна повреда на повече от едно лице – тежка телесна повреда на Р. И. Г., изразяваща се в загуба на слезка и средна телесна повреда на К. П. П., изразяваща се в счупване на колянната капачка, довело до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период от около 3 месеца, като на осн. чл.343, ал.3, пр.3 б. „а“ пр.1 и пр.2 вр. ал.1 б. „б“ вр. чл.342, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК.

В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва основателността на предявените искове. Сочи, че е бил сезиран във връзката с процесното ПТП, като по образувана преписка по щета № ***/*** г., УС на *** е постановил отказ, тъй като не били представени данни за хода и резултата от воденото ДП №***/*** г. по описа на РУ – ***. Сочи, че ищецът не е представил достатъчно доказателства за установяване на основанието за определяне на обезщетение в съответствие с разпоредбите на чл.106, ал.3, вр. чл.558, ал.2 и чл.496, ал.2, т.26 „б“ КЗ.

Според ответника, след приключване на НОХД № ***/*** по описа на PC ***, ищецът е трябвало да предяви нова претенция пред ГФ с писмени данни за хода и резултата от ДП №***/***г. по описа на РУ- *** и НОХД №***/*** по описа на PC-***, образувано във връзка с ПТП настъпило на 06.10.18 г. Твърди, че ако изисканите писмени доказателства са били надлежно представени в *** по щета № ***/*** г. Управителният съвет на *** нямало да постанови решение, с което да откаже изплащане на обезщетение за имуществени вреди и вероятно образуването на гражданско дело, с генериране на допълнителни разноски, щели да бъдат избегнати.

Заявява, че с оглед преклузията по чл.558 КЗ, единственият изход на ищеца бил да проведе бланкетна процедура пред Фонда, с цел бърз отказ и последващо завеждане на гражданско дело. Намира, че виновни за 2 настъпване на процесното ПТП са и двамата водачи, като сочи, че със споразумението одобрено по НОХД № ***/*** по описа на PC-*** е било прието, че е налице независимо съпричиняване от страна на другия участник в ПТП К. П., който е следвало да пропусне движещият се по първокласен път л.а. „***“. Заявява, че Фондът не следва да извършва плащане в случаите, изброени в чл.494 КЗ и чл.29 от Правилника за устройството и дейността на *** във връзка със задължителната застраховка „***“ на автомобилистите за вредите, претърпени от виновния водач на моторното превозно средство.

Твърди се, че при управление на увредения автомобил, ищецът е нарушил разпоредбата на чл.21 ЗДвП, като поведението му е в пряка причинноследствена връзка с вредоносния резултат.

Намира размера на претендираното обезщетение за необосновано висок, с твърдение, че при определянето му не е съобразена действащата към датата на ПТП, Методика на *** и Наредба №49/16.10.2014 г. Сочи, че не е делинквент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява чуждо задължение, при наличието на законоустановените предпоставки, и при спазване на определената в КЗ процедура. Оспорва претенцията за заплащане на лихва за забава, тъй като задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. В случая по предявената в *** претенция е образувана щета № ***/*** г., като ответникът се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок. Тъй като ищецът не е представил необходимите документи, ответникът е бил поставен в обективна невъзможност да се произнесе по предявената претенция. Оспорва началната дата за начисляване на лихва, като при евентуалното приемане на претенцията за основателна, намира че същата следва да бъде присъдена от датата на подаване на исковата молба или от датата на постановения отказ от страна на ***. Намира, че претенцията на ищеца няма за цел репариране на имуществени вреди, а цели облагодетелстване в икономически план.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Претендираните права имат извъндоговорен характер – непозволено 3 увреждане. Искът намира правно основание в разпоредбите на чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ вр. чл.558, ал.5 КЗ и чл.432 КЗ. Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, *** изплаща на увредените лица от *** за незастраховани МПС, обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „***“ на автомобилистите. Горепосочените предпоставки са кумулативно изискуеми, поради което, за да се ангажира отговорността на ответника е необходимо ищецът да установи наличието им в съвкупност.

Съгласно изискването на чл.558, ал.5 ГПК, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако *** не е платил в тримесечния срок по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл.380 КЗ. Страните не спорят, че въз основа претенция на ищеца, пред ответника е образувана преписка по щета №***/*** г., по която е постановен отказ за изплащане на обезщетение. При горните доводи, съдът намира предявения иск за допустим, като се дължи произнасяне по основателността му.

Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: на *** г., в гр. ***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ е възникнало ПТП между собствения на ищеца л.а. „***“ рег. №*** и л.а. „***“ с рег. №***, управляван от Б. Р. Г., вследствие на което, на първото превозно средство са нанесени материални щети; по НОХД № ***/***г. по описа на PC-*** е одобрено споразумение, с което водачът на л.а. „***“ с рег. №*** - Б. Р. Г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.3 б. „а“ пр.1 и пр.2 вр. ал.1 б. „б“ вр. чл.342, ал.1 НК; въз основа претенция на ищеца, пред ответника е образувана преписка по щета №***/*** г., по която е постановен отказ за изплащане на обезщетение.

На основание чл.300 ГПК вр. чл.383 НПК, влязлото в сила 4 споразумение е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършен деликта, неговата противоправност и виновността на дееца. На *** г., в хода на НОХД №***/*** г. по описа на РС – ***, обвиняемият Б. Р. Г. и прокурор при РП – ***, постигат споразумение за това, че на *** г., в гр. ***, при управление на МПС – л.а. „***“ с рег. №***, без да притежава необходимата правоспособност, обв. Г. нарушава правилата за движение по чл.6, т.1 ЗДВП и по чл.50, ал.1 ЗДвП, като не спира на знак Б2 и не пропуска л.а. „***“ с рег.

№ ***, движещ се по път, сигнализиран като път с предимство и по този начин причинява, по непредпазливост, телесна повреда на повече от едно лице, като в споразумението е посочено, че деянието е извършено при независимо съпричиняване от пострадалия К. П.П., който при управление на МПС – л.а. „***“ с рег.№ ***, нарушава чл.21 ЗДвП. За извършеното престъпление по чл.343, ал.3 пр.2, б. „а“ пр.1 и пр.2 вр. ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 НК, на обв. Г. е наложено наказание лишаване от свобода, за срок от десет месеца.

Видно от заключението на съдебна-автотехническа експертиза, проведена по ДП №***/*** г. по описа на РУП – ***, скоростта на движение на л.а. „***“ с рег. № ***, към момента на задействане на спирачната му система възлиза на 80,88 км/ч., а към момената на сблъсъка – 50,05 км/ч.

Дължината на опасната зона за спиране на този автомобил е 78,07 м, като според вещото лице, при движение със скорост от 80,88 км/ч., водачът на това превозно средство не е имал техническата възможност да предотврати сблъсъка чрез спиране. Намерено е, че ако пострадалият е управлявал автомобила си със скорост от 50 км/ч, той е имал техническата възможност да предотврати сблъсъка чрез спиране. Според експерта, пътното произшествие е настъпило вследствие на движението на л.а. „***“ в населено място с превишена на разрешената от закона скорост и вследствие на това, че водачът на л.а. „***“ не е пропуснал движещият се по път с предимство л.а. „***“.

От заключението на проведена, в хода на ДП №***/*** г. по описа на РУП – ***, съдебно-оценителна експертиза, се установява, че към датата на настъпване на застрахователното събитие – *** г., стойността на л.а. „***“ с рег. № ***, е в размер на 2151 лева.

Материалите от воденото досъдебно производство, следва да се ценят в 5 настоящото производство, ведно с всички доказателства по делото.

Писмените доказателства по приложени към делото други дела и преписки се считат представени и събрани от съда с прилагане на делото. По този начин съдът събира и извънсъдебните признания на факти, които някоя от страните е правила пред други органи. Съставените протоколи от други органи са надлежно доказателство за извършването на съответните признания – решение № ***/*** г. по гр.д. №***/*** г. на ВКС, 3 г.о. и посоченото в същия съдебен акт – решение № *** г. по гр.д. №*** г. на ВКС, *** г.о.

От приетото заключение на изготвената по делото съдебноавтотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че причините за настъпване на произшествието са навлизането на л.а. „***“ в кръстовището и в траекторията на движение на л.а. „***“, в комбинация със скоростта на движение на последното превозно средство, която е 109,37 км/ч. Намерено е, че при тази скорост, опасната зона за спиране на л.а. „***“ е 107,02 м. Скоростта на този автомобил, при удара, е 90,61 км/ч.

Според експерта, налице е тотална щета на увредения автомобил, доколкото стойността на нанесените вреди, значително надхвърля действителната стойност на автомобила на ищеца. Разпоредбата на чл.390, ал.2 КЗ определя, че тотална щета на МПС е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност, като тази стойност се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите, или чрез експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение. Вещото лице е намерило, че стойността на щетите е в размер на 9920,73 лева, средната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП – 2800 лева, а действителната стойност на превозното средство, определена по Методиката на ответника, действаща към 26.10.2018 г. е в размер на 2308,60 лева. При съпоставяне стойността на щетите и средната пазарна стойност се установява, че разходите за възстановяване на превозното средство представляват 354,31 % от неговата действителна стойност.