Определение № 136 от 26.02.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 136 гр. Варна, 22.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20233001000361 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Подадена е молба с вх. № 683/30.01.2024 г. от „Дженерали Застраховане“ АД, чрез Ю.сконсулт М. М.-А. за изменение на постановеното решение № 346 от 11.12.2023 г. по в. т. д. № 361/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд, в частта за разноските. Поддържат се доводи за неправилно определен размер на адвокатското възнаграждение, несъобразен с лимитите, определени в Наредба № 1/2004 г., който размер се явява изключително завишен, дори обременяващ. Поддържа се тезата, че по този начин би се стигнало до неоснователно обогатяване на процесуалния представител на насрещната страна. Твърди се, че договорът за правна защита е сключен без основание, защото се смята, че не са налице хипотезите на чл.

38, ал. 1 т. 2 ЗА и липсва основание за предоставянето на безвъзмездна правна защита. Поради факта, че пред първата инстанция предявените искове се отхвърлени като неоснователни, се сочи, че присъждане на възнаграждение не се дължи, доколкото застрахователното дружество не е допринесло за нереализираната защита от процесуалния представител на ищеца.

В законоустановения срок е постъпила писмен отговор от страна на адв.

Н. В., в който се изразява становище за неоснователност на искането за 1 изменение на решението в частта за разноските.

Молбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Искането е процесуално допустимо, макар и да не е представен от страна на застрахователното дружество нарочен документ, изпълняващ функциите на списък по чл. 80 ГПК. В отговора на въззивната жалба изрично е направено искане за присъждане на Ю.сконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.

Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че няма пречка списъкът по чл. 80 ГПК да бъде инкорпориран в жалбата или в писмения отговор на насрещната страна /така мотивите към т. 2 от ТРОСГТК № 6/2012 г./. С оглед характера на отговорността за разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК, която не е предпоставена от действително заплащане на

Ю.сконсултско възнаграждение, както и с оглед законоустановените правила за определяне на размера му, така направеното искане следва да осигури допустимо сезиране с искане за преразглеждане на решението относно разноските /в този смисъл определение № 64 от 11.01.2024 г., т.д. № 2735/2022 г., I т.о., ТК, ВКС, определение № 119 от 06.07.2020 г., т.д.№ 539/2019 г., I т.о., ТК, ВКС/.

За да се произнесе по същество по молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът е воден от следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по общо пет кумулативно съединени иска, с които се иска осъждане на застрахователното дружество да заплати на ищците 1/ Г. А. С., ЕГН **********, сумата от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, 2/ Ю. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 55 000лв. / петдесет и пет хиляди лева/, 3/ Н. Д. Х., ЕГН **********, сумата от 55 000лв. /петдесет и пет хиляди лева/, 4 / В. Д.

Х., ЕГН **********, сумата от 55 000лв. /петдесет и пет хиляди лева/ и 5 / М.

Д. Х., ЕГН **********, сумата от 55 000лв. /петдесет и пет хиляди лева/, за претърпените от тях неимуществени вреди от загубата на техния съпруг и баща, на основание чл. 432 КЗ. В решението по същество на спора окръжния съд е отхвърлил исковите претенции, като неоснователни. С решение № 346 от 11.12.2023 г. постановено по в.т.д. № 361/2023 г., Варненският апелативен съд е отменил частично решението на първата инстанция, като е осъдил застрахователя да заплати съответно на Г. А. С. сумата от 20 000 лв., на Ю. Д.

Д., Н. Д. Х., В. Д. Х. и М. Д. Х. сумата от по 25 000 лв. за всеки. С оглед изхода на спора въззивният съд е ревизирал отговорността на страните за 2 разноски пред първоинстанционния съд.

За първоинстанционното производство, ищците са представили списък с разноски, видно от който се претендира заплащането на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА /л. 501, т. II от търг.дело № 677/22 г. на ВОС/. Минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи на база предявените размери, поотделно за всеки един от трите обективно съединени искове. В този смисъл е формираната практика на ВКС, обективирана в определение 56/06.02.2013 г. по ч. гр. д. 36/2013 г., I г. о., определение 388/16.08.2022 г. по ч. т. д. 1840/2021 г., II т. о., определение 146/04.04.2022 г. по ч. т. д. 358/2022 г., II т. о., определение 77/24.02.2022 г. по ч. т. д. 1692/2021 г., I т. о., определение 404/26.10.2020 г. по ч. гр. д. 2883/2020 г., IV г. о., решение 208/29.06.2016 г. по гр. д. 1261/2016 г., IV г. о., и др., в която е възприето разрешението, че на основание чл. 2, ал. 5 от Наредба 1/2004 г. на ВАС ( ред. преди изм. ДВ бр. 88/2022 г.), минималните адвокатски възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански и търговски дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от наредбата трябва да тълкува във връзка с чл. 2, ал. 5, като при прилагането следва да се вземе предвид вида на съединяване на исковете; Под „материален интерес“ по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения се има предвид цената на всеки обективно съединен иск поотделно, като за всеки от съединените искове поотделно се определя минимално възнаграждение.

Безспорно, с оглед изхода на спора пред въззивния съд и частичната отмяна на обжалвания първоинстанционен акт, направените от ищците разноски, включително тези за адвокатско възнаграждение, се дължат на ищците, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от иска.

За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38 ЗА, без да е необходимо страната да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ /в този смисъл определение № 118/17.03.2022 г.,ч.т.д. № 390/2022 г., на II т.о., ТК, ВКС/. Адвокатското възнаграждение се определя според действащия нормативен акт към датата на сключване на договора за правна защита и 3 съдействие /в този смисъл определение № 118/17.03.2022 г. по ч.т.д. № 390/2022 г., II т.о., ТК, ВКС, определение № 1150/17.05.2023 г., ч.гр.д. № 1612/2023 г., на III г.о., ГК, ВКС/. В случая такива договори са сключени за ищците общо пет на брой, съответно четири с дата 13.02.2023 г. и един с дата 03.01.2023 г., и са представени в първоинстанционното производство преди приключване на устните състезания. Следователно и към двете посочени дати са приложими разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. при актуалната редакция след измененията въведени с обн. ДВ, бр. 88/04.11.2022 г.. Съгласно чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. /обн., ДВ, бр. 88/04.11.2022 г./ с оглед интереса в производството пред първоинстанционния съд, дължимото адвокатско възнаграждение за процесуалните представители на ищците се определя в общ размер на сумата от по 13328,18 лв., съобразявайки датата на сключване на договорите за правна защита и съдействие. Сумата се формира по всеки от предявените искове, единия от които е с интерес от 40000 лв., а останалите четири са с интерес всеки от по 55000 лв.. Така по първия предявен иск, съобразно уважената, респективно отхвърлена част от иска, размерът на дължимото възнаграждение следва да се формира като се извърши аритметично пресмятане по следната формула 20000/40000х3850 (размерът на минималното адвокатско възнаграждение с оглед интереса и приложимата подзаконова редакция). Размерът на разноските за адвокатско възнаграждение по този иск се равнява на сумата от 1925 лв. Изчислено по същия принцип за останалите искови претенции, общо четири на брой, следва да се заплати адвокатско възнаграждение от по 2295,45 лв.. Сборът от сумите по общо петте иска, по които е извършена правна защита се равнява на сумата от 11106,82 без ДДС, съответно 13328,18 лв. с ДДС.

Предвид изхода от спора, имайки предвид изложеното и по съразмерност на адв. Н. В. следва да се заплати посочената сума и за двете съдебни инстанции, доколкото и в производството пред въззивния съд е представен списък с разноски по чл. 80 ГПК /л. 25 от в.т.д. № 361/23 г. на Варненски апелативен съд/, съгласно който се претендира заплащането на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА. Единствено поради констатираната неточност в пресмятането молбата на застрахователното дружество следва да се уважи в посочената част.

С оглед гореизложеното, депозираната молба е основателна, поради 4 което постановеното съдебно решение в частта за разноските следва да се измени единствено относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение на адв. Н. В., за двете съдебни инстанции.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 346 от 11.12.2023 г., постановено по в. т. д. № 361/2023 г. на Варненския апелативен съд, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, в частта за разноските, както следва:

OСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, с адрес: гр.

София, , бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 да заплати на адв. Н. В., АК – Варна, ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Густав Вайганд“ № 12, ет.

1, ап. 2, сумата в размер на 13 328,18 лв. с ДДС /тринадесет хиляди триста двадесет и осем лева и осемнадесет стотинки/ за оказана правна помощ в рамките на първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, с адрес: гр.

София, , бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 да заплати на адв. Н. В., АК – Варна, ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Густав Вайганд“ № 12, ет.

1, ап. 2, сумата в размер на 13 328,18 лв. с ДДС /тринадесет хиляди триста двадесет и осем лева и осемнадесет стотинки/ за оказана правна помощ в рамките на въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането обективирано в молба с вх. № 683/30.01.2024 г. от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 за изменение на решение № 346 от 11.12.2023 г., постановено по в.т.д. № 361/2023 г., на Варненския апелативен съд в частта му касаеща произнасянето досежно разноските присъдени в полза на застрахователното дружество.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р. България с частна жалба, подадена в едноседмичен срок, 5 считано от датата на връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6