Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 24.02.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 722/2024
Вид
Решение № 47
Подписан
24.02.2025
Състав
Росица Иванова Маркова, Христо Николов Христов, Катя Николова Гердова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 207 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.207 - 209 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.207 - 209 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • §7, ал. 1, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 3, ал. 2, т. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 61 · Закон за устройство на територията
  • чл. 390 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Враца, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20241400500722 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 634/11.10.2024 г. по гр. д. № 563/24 г. на Районен съд – Враца е осъдена Община Враца да заплати на К. А. П., с ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 12 860,10 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по собствения му лек автомобил „Киа Соренто“, с рег. № ВР***ВК, вследствие паднал върху автомобила клон от дърво на 28.11.2023 г., около 18,40 часа, в гр. Враца, на *** срещу *** /битова газ „Никойл“/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4812,40 лева - разноски по исковото производство пред РС - Враца и за производството по чл. 207 ГПК по ч. гр. д. № 3195/2023 г. по описа на РС – Враца.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Община Враца, код по БУЛСТАТ: ***, с адрес: ***, представлявана от кмета К. К.. Жалбоподателя обжалва в цялост решение № 634/11.10.2024 г. по гр. дело № 563/2024 г. по описа на Районен съд - Враца. Счита, че така постановеното решение е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон.

Първоинстанционния съд допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените 1 правила, тъй като за да уважи иска се произнесъл по обстоятелства, които не фигурират в исковата молба, нито са сочени в съдебното производство от ищеца. Ищецът в исковата си молба твърдял, че основава иска си на разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Враца и в тази посока били ангажирани доказателствата по делото. В проекто-доклада по делото, първоинстанционния съд посочил правната квалификация на спора, а именно по чл. 49 във връзка с чл. 52 от ЗЗД, без да се посочи във връзка с коя законова разпоредба, неизпълнена от ответника се търси отговорност за непозволено увреждане. В решението си обаче, първоинстанционния съд се произнесъл по иск с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, което било недопустимо и правело решението порочно само на това основание. Отделно от това, за да уважи иска, първоинстанционния съд основавал решението си, извън посоченото от ищеца основание на иска, на няколко разпоредби от различни нормативни актове (ЗУТ, ЗОС, Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Враца), в които счита, че е уредено дължимото поведение на Община Враца, което същата не е изпълнила, без да го обвързва с правната квалификация на спора и без ищеца да основава иска си на тези правни норми, въз основа на които се поражда претендираното от ищеца спорно материално право. На следващо място, в проекто-доклада, който е обявен за окончателен, съда не посочил за кои факти Община Враца не е посочила доказателства, а в решението сочи, че последната не е представила никакви доказателства за метеорологичната обстановка на датата на инцидента, за положените грижи за поддържане на зелената система, стойността на ремонта и т.н. В проекто-доклада било прието като безспорно между страните, че Община Враца подържа публични регистри на озеленените площи, на дълготрайни декоративни дървета и на дървета с историческо значение в общината.

Посоченото в исковата молба място на ПТП - *** срещу *** не попадало в озеленените площи, на дълготрайни декоративни дървета и на дървета с историческо значение в общината, но това обстоятелство не било обсъдено в първоинстанционното решение. Само на тези основания, решението на РС-Враца следвало да бъде отменено като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ищецът не успял да докаже по безспорен и категоричен начин в какво се изразява противоправното действие/бездействие на ответника, с което виновно му причинил имуществена вреда, размера на претенцията му и причинноследствената връзка между вредата и деянието на ответника, както и че вредите са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа. Не се установило в какво поведение се изразява точно действието/бездействието на Община Враца, което ищецът счита за противоправно. Нямало визирано конкретно задължение, вменено на общината в закон или в др. нормативен акт, което Община Враца да не е изпълнила, въпреки няколкото различни такива, посочени от РС-Враца в решението. Посочените от ищеца в ИМ основания „ че съгласно чл. 6, т. 3 от Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Враца, длъжностно лице от общинска фирма /изпълнител по договор/, отговарящо за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на общината, извършва периодично/постоянно поддържане на всичките структурни елементи, вкл. Резитба за оформяна короните на 2 растения в общинските озеленени площи и насаждения по улици и алеи", и че Община Враца „не е изпълнила задълженията си във връзка с премахване на опасностите от зелената система за гражданите от Община Враца " по никакъв начин не съдържат законови конкретни задължения, които Община Враца не е изпълнила, за които да носи отговорност.

Невъзможността да се определят тези задължения само на свое основание водело до неоснователност на исковата молба. В хода на съдебното дирене, ищецът не представил и не събрал нито едно доказателство в тази посока. От разпита на вещото лице ланд. арх. Ели Г., извършила СТЕ се установило по категоричен начин, че процесното дърво топола е в добро състояние, както и че дърветата от този вид са по начало крехки и податливи на метеорологичните условия. В заключението си, ВЛ е посочило „видът и възрастта на дървото, а и стеклите се метеорологични обстоятелства са причинили отчупването на процесния клон". За да уважи иска, първоинстанционни съд обаче, обсъдил само частично експертизата. Този извод на ВЛ се подкрепял по категоричен начин и от събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства - доказателства от НИМХ - МОСВ, Метеорологична прогноза за 28.11.2023 г. с обявен жълт код за силен южен вятър на територията на община Враца, Бюлетин за опасни метеорологични явления от Министерство на вътрешните работи, главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението", регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - Враца от 26.11.23 г., както и от 30.11.23 г., Заповед № 1904 от 26.11.23 г. за частично бедствено положение на Кмета на Община Враца, както и Заповед № РД-18-К-25 от 26.11.2023 г. от Областния управител на област Враца. По категоричен начин Община Враца успяла да обори презумпцията за вина, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина, както и възражението си за настъпване на щетите вследствие наличие на непреодолима сила. На следващо място следвало да бъде обърнато внимание на свидетелските показания на А. А., които съда кредитирал като достоверни и обективни на първо място поради близката родствена връзка между него и ищеца, на следващо място поради неговата заинтересованост от изхода на делото, както и поради явните несъответствия между показанията му и реалната метеорологична обстановка, за която има писмени доказателства, изразяващи се в определянето на вятъра като „не беше много силен", „мисля, че не беше буря", „просто имаше вятър, обичайно за сезона". Подбора на думи на свидетеля показва, че същия не желае да посочи каква е била реалната метеорологична обстановка, тъй като осъзнава, че от това обстоятелство зависи изхода на делото. Нелогично е при обявено бедствено положение да определяш, че вятъра е бил обичаен за сезона, освен ако нямаш интерес от изхода на делото. За установяване вида и размера на имуществените вреди на автомобила ищецът образувал ч.гр.д. № 3195/2023 г., където била назначена и приета съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/, която трябвало да отговори на три въпроса: „/. Да се определи вида на причинените на лекия автомобил вреди вследствие на падането на дърво върху него по време на движение. 2. Да се опише конкретно увредените части и детайли по автомобила.

3. Да даде прогнозна цена относно необходимите разходи за възстановяване на лекия автомобил, ремонт, замяна на части, включително боядисване след ремонта и други. ".

Заключението на вещото лице обаче не доказвало механизма на настъпване на твърдените 3 щети, нито причинно-следствената връзка между същите и бездействието на Община Враца, както се сочи в решението. На първо място следвало да бъде съобразена датата на която е изготвена САТЕ -08.01.24 г., т.е. повече от месец след настъпилото ПТП. Заключението на вещото лице установявало само нанесени щети по автомобила и сумата, необходима за тяхното поправяне. При съставянето на Протокола за настъпилото ПТП не били направени снимки на увреденото МПС в деня на инцидента. С Наредба за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд (Наредбата) е уреден редът за съставяне и редът за предоставяне на информация от Министерство на вътрешните работи на Информационния център към Гаранционния фонд за настъпили пътнотранспортни произшествия (ПТП), като съгласно чл. 2, ал. 2 при настъпване на ПТП „Органите „Пътна полиция" - МВР при посещение на ПТП заснемат разположението на пътните превозни средства (ППС) и причинените щети с цифров фотоапарат". В чл. 6 от Наредбата е посочено, че органите на МВР „Пътна полиция" не съставят документи за „ повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС" (т.6.). МВР предоставя информацията за настъпилите пътнотранспортни произшествия на Информационен център към Гаранционен фонд по чл. 287 от Кодекс на застраховането, като информацията следва да се съхранява 7 години от настъпване на ПТП.

(чл. 7 от Наредбата). Предвид посоченото за установяване на действително настъпилите щети на процесния автомобил следва да бъде предоставена информация от Информационен център към Гаранционен фонд относно регистрацията на този инцидент. За времето между деня на инцидента и горепосочената експертиза е възможно да са настъпили допълнително увреждания, освен това не се представят и доказателства за състоянието на автомобила преди настъпването на ПТП. Няма приложени документи за извозване на автомобила от настъпилото ПТП до мястото на което е извършена експертизата. Колата е снимана както в гараж, така и на паркинг без да се посочва точното място. От друга страна стойността, обявена за необходима за ремонтни и бояджийски услуги надхвърля стойността на автомобила. От една страна са описани увредени части, които не присъстват в протокола за ПТП като видими материални щети в деня на пътно-транспортното произшествие, а от друга стойността на частите надхвърля действителната такава. Видно от онлайн справка в специализирани интернет страници за продажба на автомобили, стойността на автомобил марка „Киа", модел „Соренто", година на производство 2002 година (на 22 години) варира от 5 000 лв. до 6 500 лв. След онлайн справка и за резервни части се установява явно несъответствие с посочените суми за части, боя и консумативи, описани в САТЕ. В точка 2.3. „Определяне на стойността на необходимите оригинални нови части" за греда на багажника е посочена сумата от 365 лв. за един брой, като са посочени два броя - лява и дясна. Освен че щетата следва да е само от дясната страна, както е описано в протокола, то същата е със стойност 24,33 лв. в онлайн магазините за продажба на авточасти. Същото неадекватно остойностяване освен за дясна, така и за лява част е описано за панел заден с греда на стойност за един брой 1830,60, а същия заден панел при онлайн справка е със стойност от 30 лв. Описана е и предна броня, въпреки че не става ясно как удар в задната 4 дясна част води до последствия на предна броня на колата, но дори да се приеме като част от възникналата щета, то същата оригинална броня е 136,95 лв., а не 527 лв., както е посочено в САТЕ. Посочен е и халоген десен, като не се разбира дали е преден или заден. При точка 2.3.