Решение № 673 от 30.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. С., 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20251100512369 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ответника М. В. Н., чрез упълномощената адв. Д. Г., срещу решение № 12260/23.06.2025г. по гр. дело № 13941/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 158 състав. Съдебното решение се обжалва в частта, с която е увеличена месечната издръжка от 200 на 470 лв., дължима за детето М. М. Н., роден на 10.06.2012г.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на постановеното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и се отхвърли изцяло иска. Не се сочат нови доказателства и не са заявени нови доказателствени искания.

В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез пълномощника си поддържа въззивната жалба. Пледира за отмяна на решението в обжалваната част, тъй като не е установена промяна в здравословното състояние на детето. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна - М. М. Н., действащ чрез своята майка и законен представител С. С. С., чрез упълномощената адв. Н. Б., е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва по подробно изложени съображения.

1

Съдът е сезиран и с въззивна жалба от М. М. Н., действащ чрез своята майка и законен представител С. С. С., чрез упълномощения представител, срещу съдебно решение № 12260/23.06.2025г. по гр. дело № 13941/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 158 с-в. Решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 470 до 750 лева. Искането е да се отмени решението в тази обжалвана част и се уважи изцяло иска по чл. 150 от СК. Твърди се, че в обжалваната част съдебното решение е постановено при нарушение на процесуалния закон, на материалния закон и необоснованост. Не са заявени нови доказателствени искания.

Срещу въззивната жалба на малолетния ищец е постъпил отговор от насрещната страна, чрез упълномощения представител, който я оспорва по основателност.

В открито съдебно заседание, малолетният М. М. Н., чрез упълномощения представител, поддържа отговора на въззивната жалба и подадената от него въззивна жалба. В хода на устните състезания пледира за изменение размера на издръжката и увеличението до 750 лева. Претендира направите разноски по делото.

Във въззивното производство са събрани нови писмени доказателства за нововъзникнали обстоятелства след подаването на жалбите, които са от значение за делото. Новите доказателства са за доходите на родителите на малолетния М. М. Н., както и за диагностика на неговото заболяване. От Национална агенция по приходите са представени и приети от съда неоспорени доказателства за доходите на С. С. С..

Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

С решението по гр. дело № 13941/2025г. на СРС, 158 състав, съдът, на основание чл. 150 от СК, вр. с чл. 143, ал. 2 от СК, е изменил размера на дължимата месечна издръжка от М. В. Н., определена по силата на одобрена съдебна спогодба по в.гр.д. № 1581/2020 г. по описа на Софийския градски съд, II-ри въззивен брачен състав, обективирана в протоколно определение от 19.11.2020 г., в полза на М. М. Н., действащ чрез своята майка и законен представител С. С. С., като е осъдил М. В. Н., да заплаща на М. М. Н., чрез неговата майка С. С. С., месечна издръжка в размер на 470.00 лв., считано от 11.03.2025 г. (датата на подаване на исковата молба), до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката. С решението си е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 470.00 лв. до пълния предявен такъв от 750.00 лв. месечно, като неоснователен.

На основание чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК съдът е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалването и са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена от въззивника М. В. Н., а въззивникът М. М. Н. не дължи държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съдът приема, че всяка от въззивните жалби е допустима и редовна, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на 2 решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Пред въззивната инстанция М. В. Н. е представил и съдът е приел като неоспорено доказателство удостоверение № 007/13.01.2026г., издадено от „Файн Дигитъл ГТ” ЕООД, подписано от едноличния собственик на капитала и управител М.

В. Н., от което се установява, че същият е получил брутен доход за цялата 2025г. в общ размер от 6387.06 евро.

В декларация за материално и гражданско състояние от 18.01.2026г. М. В. Н. е декларирал имущественото си състояние: 500 евро от заплата и собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент 12 в гр. С., ж.к. ****, дял в търговско дружество на стойност от 6 евро, като е декларирал, че не получава дивиденти.

Декларирал е изрично, че му е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК.

От удостоверение с изх. № 27347 от 07.01.2026г. на Национална агенция по приходите, ТД С., се установява, че С. С. С. е осигурявана за периода от м. 06.2025г. до м.11.2025г. от осигурители: Детска градина 112 „Детски свят”, Столична община, район „Слатина” и Дирекция „Интеграция на хора с увреждания, програми и проекти”.

Като неоспорени писмени доказателства за доходите на С. С. С. от въззивния съд са приети: удостоверение от СО – Дирекция „ИХУПП“ за получен брутен доход за 2025г. в общ размер от 8365.50 лв. (4277.21 евро); удостоверение за доход № 100/09.01.2026г. от ДГ 112 „Детски свят” за периода от м. 06. 2025г. до м.12. 2025г. в общ размер от 5567.68 лева (2846.71 евро) и служебна бележка от СО, район „Слатина”, издадена на 14.01.2026г. от която е видно, че за периода от м. 06. 2025г. до м.12. 2025г. С. С. С. е получила за длъжността „Личен асистент“ общо бруто сумата от 4144.35 евро с нетно възнаграждение 3220.74 евро.

В декларация за материално и гражданско състояние от 15.01.2026г. С. С. С. е декларирала имущественото си състояние, както следва: 1400 евро от заплата и от длъжността „Личен асистент“, собственост върху 1/2 идеална част от недвижим имот в с. Шума и лек автомобил „ХОНДА ДЖАЗ”. Декларирала е, че е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК.

От приетото писмено доказателство, издадено на 13.01.2026г. от МУ – С., Катедра „Медицинска химия и биология“ се установява, че на малолетния М. М. Н. е представен окончателен резултат от молекулно-генетичен анализ, за която С. С. С. е уведомена на 15.01.2026г., че дължи заплащане на сумата от 766.90 евро.

Други относими към спора доказателства не са сочени във въззивната инстанция.

Въззивните жалби са допустими, но са неоснователни.

Доводите на страните за неправилност на първоинстанционното решение са изцяло неоснователни.

Твърденията на въззивниците са за необоснованост на решението в съответната обжалвана част, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена 3 издръжката, чието изменение (увеличение) се иска, както и с променените (евентуално увеличените) възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя, който дължи издръжката му.

Към момента на определяне на месечната издръжка за детето М. М. Н., родено на 10.06.2012г., в размер от 200 лева, със съдебната спогодба по в.гр.д. № 1581/2020 г. по описа на Софийски градски съд, II-ри въззивен брачен състав, то е било на 8 години и пет месеца, а към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция по настоящото производство е навършило 13 години и седем месеца. От определянето на месечната издръжка от 200 лева е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от пет години и два месеца детето М. М. Н. е пораснало, посещава училище, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за съществуване, за образование, за социално-културно развитие (доколкото всеки човек неминуемо има нужда от такива), които не могат да бъдат задоволявани с определената издръжка в размер от 200 лева. Настъпили са трайни промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат продължителен и необратим характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (т.е. детето да се нуждае от по-малко средства за месечната си издръжка).

Съдът съобрази, че въззивникът и въззиваем М. В. Н. – дължащ месечната издръжка за детето, е здрав човек в работоспособна възраст (41-годишен), който няма алиментни задължения към други ненавършили пълнолетие деца. Съдът приема, че в представената от него имуществена декларация от 18.01.2026г., дължащият издръжката родител не е декларирал пред съда всичките си реални месечни доходи. В декларацията са посочени доходи от заплата, която е под размера на минималната работна заплата за страната, а декларираното, че не получава дивиденти от търговската дейност, не изключва възможност за реализиране на доходи в по-висок размер. Този извод на съда се потвърждава и от неоспореното от страните и събрани от първата инстанция писмени доказателства, че през 2023 и 2024 година ответникът редовно е предоставял суми извън присъдената издръжка за М. М. Н., с различни основания – „за доктор”, „за лекарства”, „за лекари”, „маратонки”, „рожден ден”, „имен ден”, „за училище”, „захранване”, „коледни”, „за детето”, „1-ви юни и море”, които плащания са в размери между 100 лв. и 500 лв. Следва извод, че М. В. Н. получава ежемесечно доходи, с които може да изпълнява и задължението си към малолетния си син М. М. Н.. Задължението за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е с приоритет и бащата има не само правно, но и нравствено задължение да издържа ненавършилото пълнолетие дете, без значение дали непосредствено упражнява родителската отговорност, както и дали получава допълнителен доход от дивиденти. Наличието на временни материални затруднения на бащата не трябва да се отразяват негативно на нуждите на детето М. М. Н..