Определение № 2902 от 22.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2902 гр. София, 22.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20268002900583 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Ю. И. против решение № 178/05.11.2025 г. по в. гр. д. № 279/2025 г. на Апелативен съд – Бургас, в частта, с която след частична отмяна на решение № 284/11.04.2025 г. по гр. д.

№ 998/2024 г. на Окръжен съд – Бургас са отхвърлени исковете на касаторката, против сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, за осъждане на същото да и заплати сума в размер над 6 391,15 евро /равностойни на 12 500 лв./, ведно със законната лихва от 21.03.2023 г. до окончателното изплащане, до присъдения размер от 25 564,59 евро /равностойни на 50 000 лв./, ведно със законната лихва от 21.03.2023 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, вследствие на настъпило на 09.02.2023 г. ПТП, причинено от МПС, с украински регистрационен № АМ6074ВХ, собственост на Ю. И. и управлявано от турския гражданин Ферхат И.. Обжалваното решение е поправено с решение № 92/20.05.2026 г. по в. гр. д. № 279/2025 г. на Апелативен съд – Бургас, с оглед на постановеното по настоящото дело определение № 1309/10.05.2026 г.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение. Навеждат се оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и за необоснованост. Според касатора общият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е бил занижен, което не отговаря на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД.

Твърди се, че не са отчетени всички критерии за определяне на това 1 обезщетение. Излагат се и съображения за нарушение на материалния и процесуалния закон във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 51, ал.

2 ЗЗД. Според касатора Апелативен съд – Бургас неправилно е достигнал до извода, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 30 %, поради липса на поставен предпазен колан от страна на Ю. И.. Навежда доводи за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касацията – Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е депозирал писмен отговор на касационната жалба, с които оспорва по същество последната, както и изпълнението на изискванията към общото и допълнителните основания за достъп до касация. Претендира присъждане на разноски по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 09.02.2023 г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил, управляван от Ферхат И.. Приел е, че Ферхат И. е нарушил правилата за движение по пътищата, като несъобразявайки се с пътен знак Б26 се е движел със скорост 95 км/ч при разрешена скорост 90 км/ч, загубил е контрол върху автомобила, навлязъл е в пътната лента за насрещно движение, предизвиквайки ПТП с движещ се правомерно автомобил, както и че при така настъпилото ПТП е пострадала Ю. И., която се е возила като пътник на задна седалка в управлявания от Ферхат И. автомобил. Въззивният съд е отбелязал, че със споразумение № 65/22.05.2024 г., постановено по НОХД № 262/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър, Ферхат И. е признат за виновен за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 вр. с чл.

20, ал. 1, чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 3 ППЗДвП. Приел е още за установено и обстоятелството, че, след образуване на делото, сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, е платило на касаторката по образуваната щета сумата в общ размер на 268 126,11 лв., от която 250 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди и 18 126,11 лв. обезщетение за имуществени вреди.

Въззивният съд е приел, че спорът пред него се заключава до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и наличието на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, тъй като първоинстанционното решение е обжалвано само от „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 21.03.2023 г. до окончателното 2 и изплащане.

Въззивният съд е изследвал приетото по делото заключение на съдебномедицинската експертиза, като е счел, че в резултат от процесното ПТП Ю. И. е получила съчетана травма - глава, гърди, като уврежданията се изразяват в открита черепно-мозъчна травма с проникване - комуникация между черепното пространство и външната среда, като от разкъсно-контузната рана на кожата стърчат костни фрагменти и мозъчен детрит, което представлява постоянно разстройство за здравето, опасно за живота, а счупването на трето и четвърто ребро вляво без дислокация представлява разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочил е още, че по отношение на касатора, по спешност е било проведено оперативно лечение, както и че при приемането и в болничното заведение тя е била в състояние на кома. След стабилизирането на жизнените показатели Ю. И. е била транспортирана в клиника по неврохирургия. Съдът е отбелязал, позовавайки се на приетата съдебномедицинската експертиза, че след оперативното лечение е било отчетено добро възстановяване, касаторката е дошла в съзнание, парезата на долните крайници е била в обратно развитие, както и че е проведена и още една оперативна интервенция, за възстановяване на дефекта на черепа. Наложило се извършването и на пластична операция за възстановяване на дефекта на черепа. Посочил е още, че от приетото по делото заключение се установява, че при травми от вида на тези на касаторката нормалният възстановителен период е приблизително 8-10 месеца. Отчел е и обстоятелството, че пострадалата има остатъчни оплаквания - главоболие, световъртеж, гадене, умора и намалена концентрация, които са последица от черепно-мозъчната травма и биха могли да продължат във времето, като е акцентирал и на това, че в приетата експертиза се посочва, че се наблюдават подобрения в общото състояние, но периода на възстановяване на някой оплаквания е удължен.

Съдът е отбелязал още, че вещото лице е констатирало наличие на оперативен цикатрикс в лява челно-слепоочна област с приблизителни размери 15-18 см., хлътване в лява слепоочна област, където е извършена пластика на черепа, което е определил като обезобразяване, тъй като тези белези са във видимата част на лицевия череп. Отбелязал е, с оглед на експертното заключение, че в резултат на получените травми касаторката е била в условията на временна нетрудоспособност, а продължаващите оплаквания създават неудобства при изпълняване на ежедневните задължения, както и че пострадалата продължава да провежда медикаментозно лечение съобразно оплакванията.

Въззивният съд е приел, позовавайки се на събраните по делото доказателства и в частност на свидетелите показания на майката на пострадалата, че продължителен период от време тя е била зависима от грижите на други хора, макар и нейни близки роднини, както й че продължава да не може да се справя адекватно с грижите за децата и дома си, като все още се нуждае от чужда помощ. Счел е, че пострадалата изпитва страх да излиза навън, дори и придружена от други хора. Въззивният съд е отчел, че периодът на възстановяване и временна нетрудоспособност, определен от вещото лице е 3

8-10 месеца, като е отбелязал и обстоятелството, че при касаторката има подобрение в общото състояние и само за някои от оплаквания са с удължен периода на възстановяване. Приел е, че липсват писмени доказателства, от които да се направи безспорен и несъмнен извод, че ищцата е нетрудоспособна изцяло или отчасти, след изтичането на посочения от вещото лице най-дълъг период на възстановяване, както и че в тази насока са ангажирани само гласни доказателства събрани при разпит на нейната майка, който в тази им част следва да бъдат ценени при съобразяване на чл. 172 ГПК.

Отбелязал е, че липсва представено решение на компетентен орган за признаване на невъзможност за полагане на труд.

С оглед на изложеното, като е отчел и конкретните икономически условия в страната, въззивният съд е приел, че справедливият размер на причинените на касаторката неимуществени вреди е 375 000 лв.

По отношение на въведеното от ответника в процеса възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, въззивният съд е приел за установено, че с оглед на конкретните обстоятелства във връзка с настъпването на произшествието по делото, пострадалата е нарушила изискването за поставяне на предпазен колан. Съдът е посочил, че тя е пътувала на задната седалка отляво - зад водача, като е акцентирал на това, че процесният автомобил е бил оборудван фабрично с предпазни колани, а според експертното заключение при процесното ПТП по гръдната област на ищцата биха се появили протривни следи от колана, ако такъв е бил поставен, каквито не са налице в процесния случай. Позовал се е на заключението на вещото лице и в частта, според която ако пострадалата е пътувала с технически годен и правилно поставен предпазен колан, тялото и не би влязло в съприкосновение с части от интериора на автомобила. Приел е още, че животозастрашаващите наранявания са получени вследствие на удар на лявата челно-теменна-темпорална област на главата в твърдата повърхност на тавана или предната лява седалка. С оглед на заключението на експерта ортопедтравматолог, съдът е счел, че тежката черепно-мозъчна травма с фрактура на черепа и депресия на костен фрагмент, като и интрацеребралния хематом не биха се получили, ако пострадалата е била с правилно поставен предпазен колан. Въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства, установяват, при условията на пълно и главно доказване, действия на пострадалата, които са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, както и че с оглед на функция на предпазните колани и конкретните травматични увреждания, настъпили при свободното движение на тялото на И. в купето, ако пострадалата е пътувала с поставен предпазен колан не би получила най-тежката травма (черепно-мозъчната), а останалите не биха били толкова тежки.

За да определи процента на съпричиняване, въззивният съд е посочил, че съвкупността от причини, довели до вредоностния резултат обосноват повисок принос на водача на лекия автомобил и по-малък такъв на касаторката, тъй като водачът се е движел с несъобразена скорост и в нарушение на 4 поставените от закона ограничения на същата, с което е поставил живота и здравето на пътуващите в опасност, реализирайки произшествие, от което са настъпили вреди. С оглед на изложеното е определил, че приносът на пострадалата следва да се определи на 30%, какъвто процент е бил определен и от първоинстанционния съд. Въз основа на така определения процент на съпричиняване въззивният съд е приел, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде редуцирано до размера от 262 500 лв. Съобразил е и обстоятелството, че след завеждане на делото сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е заплатило на Ю. И. сумата от 250 000 лв., поради което и на същата, след направения частичен отказ от иска за неимуществени вреди, следва да бъде присъдена сумата от 12 500 лв., ведно със законната лихва от датата на заявяване на извънсъдебните претенции за изплащане на застрахователно обезщетение - 21.03.2023 г. до окончателното плащане. С оглед присъдените с първоинстанционното решение обезщетения в размер на 50 000 лв., въззивният съд е отменил решението на Окръжен съд – Бургас, в тази му част, като е отхвърлил иска на касаторката, против сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, за осъждане на същото да и заплати сума в размер над 6 391,15 евро, равностойността на 12 500 лв., ведно със законната лихва от 21.03.2023 г. до окончателното изплащане до присъдения размер от