Определение № 1025 от 12.09.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1025 гр. С.З., 12.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Пламен Ст. Златев

Николай Ил. Уруков като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20255500500579 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на “К.Й.” ООД с ЕИК: *****. представлявано от В.М.И., чрез пълномощника адв.Н. Ш., член на ХАК с личен № 1000050363, тел.: 0883/ ******, СЪДЕБЕН АДРЕС за получаване на призовки и съобщения по делото: гр.Х., бул.”****** против определение под № 300/30.06.2025 г. по гр. д. № 28/2025 г. на Районен съд - Р., с което с което е уважена молбата на ищеца по чл.248 ГПК и е увеличен с още 240 лв. с ДДС присъдения адв.хонорар на процесуалния представител на ищцата за осъществената правна помощ в производството по гр.д. 28 от 2025г. по описа на PC Р..

В указания в определението едноседмичен срок от получаване депозират настоящата жалба, с която считат, че така постановеното от съда определение е неправилно и молим да бъде отменено от съда.

Считат така увеличения с Определение № 300/30.06.2025г.. размер на адвокатското възнаграждение за несъответен и несъобразен с материалния интерес по делото, както и че не са отчетени правилно фактически реално осъществената по делото правна помощ, липсата на фактическа и правна сложност на делото, срочното му разглеждане пред първоинстанционния съд без участие на процесуални представители на страните, както и възприетата в съдебната практика теза, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК. При присъждане на разноски за особено по 1 отношение на адвокатското възнаграждение считат, че не е съобразена и актуалната съдебна практика на СЕС. Считат, че при постановяване на обжалваното определение съдът НЕ Е разгледал и не е взел предвид изложените от тях аргументи в молбата по чл.248 ГПК.

При присъждане на възнаграждение на процесуалния представител на ищцата следва да бъде съобразено обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа сложност, въпреки предявяването на претенции по два договора за кредит. Произнасянето на съда е било на база представени писмени доказателства, приключило е в едно съдебно заседание. Предмет на исковите претенции е неравноправност на клаузи от два еднотипни договора за кредит.

В този смисъл по въпросите за неравноправните клаузи в потребителските договори, има непротиворечива съдебна практика на съдилищата в страната.

Това прави делото без затруднения при доказването, с ясен отговор, който съдът ще даде по повдигнатите правни въпроси. Следователно делото не се отличава с правна сложност, въпреки предявените два иска по два договора за кредит между ищеца и ответника.

На следващо място следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че адв.М. е представител на множество ищци по дела не само в PC Р., а и в други съдилища в страната, вкл. срещу „К.Й.“ ООД, имащи за предмета прогласяване недействителност на неравноправни клаузи или договори или осъдителни искова за връщане на неоснователно получени суми с твърдения, че са получени на основание нищожно клаузи или недействителен договор.

Това налага извод за това, че времето и усилията на процесуалния представител за защита и съдействие по делото са по-малки в сравнение с грижата, която би била предоставена от адвокат по защита и съдействие на дела, които не само, че не се отличават с фактическа и правна сложност, но са дела. по които има непротиворечива съдебна практика. Справедливият и обоснован размер на възнаграждението за адвокат се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Споделяме изложените от съда мотиви за това, че националната норма на чл.38, ал.2, изп.2 от ЗАдв следва да остане без приложение, поради противоречието й с нормата на чл. 101. ал. I ДФЕС. Ето защо считаме, че в случая липсата на фактическа и правна сложност на процесуалните действия, извършени от процесуалният представител на ищцата, както и общият материален интерес, не обосновават по-висок размер на адвокатското възнаграждение от първоначално определения от съда такъв в размер на 180 лв. с ДДС

Ето защо считат, че в конкретния случай материалния интерес не е определящ за преценката на адвокатското възнаграждение, защото доводите на ищеца биха били същите и при различен размер на исковата претенция.

Доводите на ищеца по двата иска с предмет различни договори за кредит също се припокриват по основание и искания. Ето защо считаме, че първоначално определения размер от 360 лв. с ДДС за двата иска се явява обоснован и правилен.

2

Предвид изложеното, жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено, а молбата за изменение постановеното по делото първоинстанционно решение в частта за разноските – да бъде оставена без уважение.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от С. Я. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р., бул. ********, чрез Еднолично адвокатско дружество М., с ЕИК в регистър Булстат: *****, със съдебен адрес: гр. С.З., ул. ********, действащо чрез управителя адв. М. В. М., с имейл за кореспонденция: [email protected] СРЕЩУ:

„К.Й.“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Х., бул./ул. *******, представлявано от В.М.И. – Управител Относно: Гражданско дело № 20255520100028 от 2025 година по описа на Районен съд - Р., в който се твърди, че жалбата е неоснователна. Адв. М. моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде изцяло потвърдено.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата за разглеждането й държавна такса.

Ето защо жалбата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С решение под №55 от 16.05.2025 г., постановено по гр.д. № 28 по описа за 202 5 г. на Районен съд Р., съдът е уважил предявените от В.И.П. срещу „С.К.“ ООД обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. Х. ул. „******, да заплати на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД на С. Я. М., ЕГН**********, с адрес: гр. Р., ул. „******** и съдебен адрес: гр. С.З., ул.

***********, сумата от 420 лева / четиристотин и двадесет лева/ , представляваща заплатена без основание сума по недействителен договор за паричен заем № 487805/24.02.2023 г., сключен между страните ведно със законната лихва от 05.12.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата от 1275,54 лева / хиляда двеста седемдесет и пет лева и 45 стотинки/, представляваща заплатена без основание сума по недействителен договор за паричен заем № 392886/15.05.2023 г.сключен между страните ведно със законната лихва от 05.12.2024 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 429,18 лв. /четиристотин двадесет и девет лева и 18 стотинки/, представляваща сторените по делото разноски.

Въззивният съд намира, че по първоинстанционното дело е постъпила молба с вх. № 2320 от 05.06.2025 г. от процесуалния представител на ищеца адв. М., с която се иска съдът да измени постановеното по делото решение с №55/16.05.2025 г. в частта за разноските му и да присъди адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 07.04.2025 г. В обобщение се иска съдът да измени решението като присъди адвокатско възнаграждение в размер на още 240 лева 3

(над присъдените 360 лева).

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от другата страна и ответник „К.Й.“ ООД, в който излага съображения за неоснователност на молбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено в срок от легитимираното лице, поради което същото е допустимо. Представен е и списъка по чл. 80 (л. 64 от делото). Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на основание чл.78, ал.5 ГПК с отговора на исковата молба.

В обжалваното определение под № 300/30.06.2025 г., с което молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е уважил молбата на въззиваемия молител и на основание чл.248 от ГПК , първоинстанционният съд е ИЗМЕНИЛ на основание чл. 248 ГПК решение с №55 от 06.05.2025 г., постановено по гр.д. № 28 по описа за 202 5 г. на Районен съд Р., в частта за разноските, като ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „К.Й.“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. Х. ул. „******, да заплати на С. Я. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул.

„******** и съдебен адрес: гр. С.З., ул. ***********, сумата от още 240 лв. с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело .

Обжалваното определение е правилно.

В мотивите на съдебното решение съдът е изложил подробно съображенията си защо е определил адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца в размер на 360 лева. Но същевременно с това е пропуснал да отчете, че в случая са предявени два осъдителни иска във връзка с два различни договора кредит. С постановения по делото съдебен акт, съдът е уважил претенциите на ищеца и въззиваем и по двата иска, поради което намира че следва да ревизира своето решение досежно частта за разноските и определеното адвокатско възнаграждение като увеличи неговия размер от 360 лева с ДДС на 600 лева с ДДС.

Поради изложеното по-горе съдът намира, че молбата на въззиваемия се явява основателна и като такава ще следва да се уважи.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросът дали процесният договор за правна помощ може да послужи като доказателство за извършените от страната разноски за адвокат пред Районен съд - Р. е относим именно към предмета на настоящото частно прозводство, касаещ наличието на предпоставките за присъждане по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. на адвокатско възнаграждение за предоставената на ищцата правна помощ.

В тази насока в самия договор е отбелязано и ясно записано, че договореното между страните по този договор възнаграждение е в размер на 600 лева и е заплатено изцяло в брой.

Считам, постановения акт на Районен съд - Р., с който се изменя на основание чл. 248 ГПК, Решение № 55 от 16.05.2025 година, постановено по гражданско дело № 20255520100028 от 2025 година по описа на Районен съд Р., в частта за разноските, като осъжда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „К.Й.“ 4

ООД, с ЕИК *****, да заплати на С. Я. М., ЕГН **********, сумата от още BGN 240 /двеста и четиридесет лева/ с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело, за правилен, обоснован и постановен в съответствие с материалния закон.

На първо място, съдът счита, че правилно, първоинстанционния съдебен състав с процесния съдебен акт, е осъдил „К.Й.“ ООД, с ЕИК *****, да заплати на С. Я. М., ЕГН **********, сумата от още BGN 240 /двеста и четиридесет лева/ с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело, тъй като, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗА, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Съгласно следващата ал.

2 на същия чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В конкретния случай, следва да се подчертае също, че оказаната адвокатска защита не е безплатна на материално затруднено лица, а адвокатският хонорар е платен, поради което доверителката ми заплати адвокатско възнаграждение в размер на BGN 600 /шестстотин лева/.

Разпечатката съдържа 42 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fef572ec-51c3-4858-a71a-406ad0601d5b