Решение № 176 от 02.07.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Шумен, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно гражданско дело № 20253600500318 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпили въззивни жалби от Р. Т. Б. с ЕГН **********, чрез пълномощника – адв. П. Т. от АК-Варна, против решение № 181/11.03.2025 г. по гр.д. № 2646/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частите, с които предявените от нея срещу ППК „Бразди“ с. Велино искове с правно основание чл. 226, ал. 2 от КТ и чл. 128, т. 2 от КТ са отхвърлени и от ППК „Бразди“ с.

Велино, представлявана от И. Л. А., чрез пълномощника – адв. С. И. от ШАК против решение № 181/11.03.2025 г. по гр.д. № 2646/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частите, с които предявените от Р. Т. Б. срещу нея искове с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 128, т. 2 от КТ са уважени.

Жалбоподателят – Р. Т. Б. намира решението, в обжалваните му части, за неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните доказателства. Излага подробни съображения, като моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и постанови друго, с което да уважи предявените искове и й присъди деловодните разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – ППК „Бразди“ с. Велино, представлявана от И. Л. А., чрез пълномощника – адв. С. И., е депозирала отговор на въззивната жалба, в който намира същата за неоснователна.

Жалбоподателят ППК „Бразди“ с. Велино излага, че постановеното решение, в 1 обжалваната му част, се явявало неправилно, тъй като между страните било постигнато споразумение, с което уредили изцяло отношенията си по прекратеното трудово правоотношение. Освен това, поради обстоятелството, че ищцата започнала работа при друг работодател след уволнението й /което било признато за незаконно/, поради което липсвала причинно-следствена връзка между уволнението и оставането й без работа. Моли съдът да отмени съдебния акт в атакуваната му част, като отхвърли претенциите на ищцата, като му заплати направените разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – Р. Б. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който намира същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

И двете въззивни жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

Гр.д. № 2646/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Р. Т. Б. срещу Производствено потребителна кооперация „Бразди“ с. Велино, обл. Шумен, с искане последната да бъде осъдена да й заплати следните суми: в размер на 7176,00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното й уволнение със заповед № 51/04.11.2022 г. на председателя на кооперацията, за периода 04.01.2023 г. – 04.05.2023 г.; в размер на 3588,00 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата й книжка; в размер на 3588,00 лв., представляваща дължими й допълнителни трудови възнаграждения за 2022 г.

/чиито размер е изменен в съдебно заседание и се счита предявен за 2760,00 лв./; в размер на 200,00 лв., представляваща дължимо й допълнително трудово възнаграждение за 2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Твърденията в исковата молба са, че Б. се намирала в трудово правоотношение с ответника, като изпълнявала длъжността „Счетоводител“. На 04.11.2022 г., със заповед № 51 от същата дата на председателя на кооперацията била дисциплинарно уволнена. С решение № 251/06.04.2023 г. по гр.д. № 2771/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, уволнението й било признато за незаконно и била възстановена на работа. Намира, че й се следва обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение за периода 04.01.2023 г. – 04.05.2023 г., съобразно размера на полученото последно брутно трудово възнаграждение. Освен това, на ищцата било известно, че по силата на решения на управителния съвет на кооперацията, в края на 2022 г. и 2023 г. на всички работници и служители при същата, били изплатени допълнителни годишни възнаграждения в размер, съответно – на две трудови възнаграждения за 2022 г. и еднократна сума 200,00 лв. за 2023 г. Б. излага, че се явила при работодателя на 05.06.2024 г. и представила трудовата си книжка за оформянето й от работодателя. Последвали многократни посещения и телефонни разговори със служители на кооперацията, като в крайна сметка книжката й била предадена едва на 25.07.2023 г., поради което й се дължало 2 обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ.

В срока за отговор, ответната страна, чрез пълномощника си – адвокат, подала отговор на исковата молба, с който оспорила предявените искове като неоснователни.

Заявила, че на 05.06.2023 г. страните постигнали съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, като паралелно с това подписали споразумение, в което посочили, че с него уреждат всички имуществени отношения. Поради това, било недопустимо Б. да претендира обезщетение за оставането си без работа. Освен това, липсвала причинна връзка между незаконното уволнение и оставането й без работа, тъй като същата полагала труд при друг работодател. Кооперацията оспорила дължимостта на претендираните допълнителни трудови възнаграждения, тъй като при изплащането им същата не работила реално при работодателя. Относно иска за обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка, описва, че след като Б. я предоставила на бившия си работодател на 05.06.2023 г., ответникът започнал да събира информация за полагания от нея труд при други работодатели, за което била поддържана постоянна връзка с нея.

Последвала и кореспонденция с държавни органи с оглед задължението на кооперацията да впише всички релевантни данни в документа. Поради това, трудовата книжка на ищцата била върната едва на 25.07.2023 г., като това забавяне не й попречило през това време да полага труд при друг работодател.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ, чл. 226, ал. 2 от КТ и искове за плащане на допълнителни трудови възнаграждения, като с решението си ги уважил частично. Приел е, че на ищцата се дължи обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение, независимо от факта, че през шестмесечния период след него полагала труд при друг работодател въз основа на срочен трудов договор. Уважил претенцията за плащане на допълнително трудово възнаграждение за 2022 г., тъй като Б. работила в кооперацията почти през цялата година, но отхвърлил тази за премия през 2023 г., тъй като служителката реално не полагала труд. Касателно иска по чл. 226, ал. 2 от КТ счел, че същия е неоснователен, тъй като ищцата не е претърпяла вреди в резултат на установеното незаконно задържане на трудовата й книжка.

След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

По същество:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от материалите по приложеното към първоинстанционното дело гр.д. № 2771/2022 г. по описа на Районен съд – Шумен е, че с решение № 251/06.04.2023 г., постановено по делото, влязло в сила на 14.05.2024 г., уволнението на Р. Т. Б., извършено със заповед № 51/04.11.2022 г. на председателя на ППК „Бразди“ с. Велино, било признато за незаконно и същата била възстановена на заеманата от нея длъжност. В хода на това производство не е разглеждана претенция за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. По делото са представени молба от ищцата вх. № 30/05.06.2024 г. при 3 ответната кооперация и заповед № 42/05.06.2024 г. на председателя на същата, от които се установява, че трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие, считано от 06.06.2024 г. Съдът констатира от споразумение от 06.06.2024 г., подписано между страните по делото, че същите констатирали дължимите от работодателя размери на обезщетения при прекратяване на правоотношението, като в акта е вписано, че по този начин подписалите го уреждат изцяло отношенията помежду си. Видно от приложените протоколи № 116/07.12.2022 г. и № 8/20.12.2023 г. от провели се заседания на Управителния съвет на ППК „Бразди“ с. Велино, че били взети решения, съответно: „за постигнати добри резултати през 2022 г. да бъдат раздадени 13 и 14 основни работни заплати на всички работници“ и „работниците на кооперацията да бъдат стимулирани с 200,00 лв. чисто за 2023 г.“. По делото са представени трудов договор № 7/14.11.2022 г., сключен между „Агроекип“ ООД гр. Шумен и Р. Б. и заповед № 21/03.01.2023 г. на управителя на посоченото дружество, от които се установява, че въззиваемата полагала труд при този работодател, въз основа на сключен срочен трудов договор, за периода от 16.11.2022 г. до 03.01.2023 г. Съдът констатира от удостоверение изх. № 7/16.01.2025 г., изд. от „Мадара агро“ ЕООД гр. Шумен, че Б. полага труд в дружеството, считано от 13.10.2023 г. и понастоящем. Видно от молба вх. № 34/17.06.2024 г. при ответника е, че ищцата отправила искане да й бъде предадена трудовата й книжка, която представила на работодателя на 05.06.2024 г. за нанасяне на съответните поправки в нея. Според приложеното уведомление изх. № 35/20.06.2024 г., връчено на Б. на 28.06.2024 г., ППК „Бразди“ уведомила бившата си служителка, че за коректно изчисляване на осигурителния й доход и отразяването му в трудовата й книжка, същата следва да представи документи от всички работодатели и от НОИ.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на дължимото на ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 04.01.2023 г. до 04.05.2023 г. възлиза на 7176,00 лв., а на предвидените в протоколи на УС на кооперацията, както следва: за 2022 г. 2760,00 лв. и 2023 г. – 200,00 лева.

В качеството на свидетели в хода на първоинстанционното производство са разпитани М. М. и Й. С. /служители при ответната страна/, които описват, че след като ищцата представила на работодателя трудовата си книжка, предприели действия за коректно отразяване на осигурителния й доход за периода след незаконното й уволнение. Тъй като се установило, че Б. полагала труд при двама работодатели в този период, се наложило събиране на допълнителна информация. Във връзка с това свидетелите комуникирали от една страна, с бившата си служителка, а от друга – с компетентните държавни органи.

Именно поради спецификата на конкретния случай, трудовата книжка била върната на ищцата едва на 25.07.2024 г., което не й попречило да полага труд през това време при друг работодател.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Настоящият състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Независимо от това, следва да се отбележи 4 следното:

По отношение на иска с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ:

Не се спори между страните, че с решение 251/06.04.2023 г., постановено по гр.д. № 2771/2022 г. по описа на Районен съд – Шумен, влязло в сила на 14.05.2024 г., уволнението на Р. Б., извършено със заповед № 51/04.11.2022 г. на председателя на ППК „Бразди“ с.

Велино, било признато за незаконно, както и че трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие, считано от 06.06.2024 г. Установи се, че през периода от 16.11.2022 г. до 03.01.2023 г. Б. полагала труд при друг работодател по силата на сключен срочен трудов договор, като след изтичането на неговия срок останала без работа.