Решение № 2639 от 29.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2639 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. А.а при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100503417 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ищците С.

С. Т. и М. Г. В. – П.а, чрез пълномощника адв. И. И., срещу определение №20224088/13.10.2020г., постановено по гр.д. №31371/2017г. по описа на СРС, 176 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата им за допълване на постановеното по делото решение, като в диспозитива на същото бъде отразено, че искът е отхвърлен поради обстоятелства, настъпили в хода на процеса. Във въззивната жалба е инкорпорирана и частна жалба срещу определението в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищците за изменение на решението в частта за разноските.

В жалбата се поддържа, че от събраните по делото доказателства се установявало, че ответникът е отстранил повредите, които са били причина за нанесените в банята на ищците щети след завеждане на делото в хода на процеса, поради което това следвало да бъде отразено в диспозитива на решението, както и разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ответника, тъй като е станал причина за завеждане на делото.

1

Насрещната страна Я. А. П. не е изразил становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В рамките на задължителната проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт настоящият състав намира, че определението на първоинстанционния съд, с което се е произнесъл по искането за допълване на решението по чл. 250, ал.1 от ГПК е процесуално недопустимо. Както е посочено в определение № 287 от 23.10.2015 г. по ч. гр. д. № 5174/15 г. на ГК, II г. о. на ВКС, съгласно редакцията на цитираната правна норма, процедурата по допълване на съдебното решение е регламентирана като такава, която следва да завърши с „допълнително решение“, дори и когато компетентният съд намери, че не са налице предпоставките на закона за допълване на произнесеното съдебно решение. Поради това определението на първоинстанционния съд, с което се оставя без уважение искането по чл.250, ал.1 от ГПК е постановено в нарушение на процесуалните правила, което обуславя процесуалната му недопустимост. Поради това обжалваното определение следва да бъде обезсилено в тази част и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне на валиден съдебен акт по реда на чл.250 от ГПК.

Частната жалба срещу определението в частта, с която първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищците за изменение на решението в частта за разноските, следва да бъде разгледана след влизане в сила на решението, постановено от първоинстанционния съд по реда на чл.250 от ГПК, или в производството по обжалване на същото, 2 съгласно чл.80, ал.4 от ПАС, доколкото поддържаните от жалбоподателите оплаквания са в смисъл, че независимо от отхвърлянето на предявените искове, разноските следва да бъдат възложени на ответника, тъй като същият е дал повод за завеждане на делото. Поради това наличието на валиден акт по чл.250 от ГПК, с който първоинстанционният съд се е произнесъл по искането на ищците за допълване на решението, като в диспозитива му бъде отразено, че искът е отхвърлен поради обстоятелства, настъпили в хода на процеса, е обуславящо за произнасяне по частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА определение №20224088/13.10.2020г., постановено по гр.д. №31371/2017г. по описа на СРС, 176 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на ищците С. Т. и М. П.а за допълване по реда на чл.250 от ГПК на постановеното на 08.03.2020г. решение по гр.д.

№31373/2017г. на СРС, 176 състав, и

ВРЪЩА делото в тази част на СРС за постановяване на валиден съдебен акт по реда на чл.250 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА настоящото производство в частта относно подадената от ищците С. Т. и М. П.а частна жалба срещу определение №20224088/13.10.2020г., постановено по гр.д. №31371/2017г. по описа на СРС, 176 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищците за измерение в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК на постановеното на 08.03.2020г. решение по гр.д. №31373/2017г. на СРС, 176 състав.

Частната жалба следва да бъде администрирана след влизане в сила на постановеното от първоинстанционния съд решение по реда на чл.250 от ГПК или едновременно с евентуално подадена въззивна жалба срещу същото, съгласно чл.80, ал.4 от ПАС.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4