Решение № 271 от 21.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Варна, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Обрешкова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно наказателно дело № 20213110203852 по описа за 2021 година За да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В. Ф. ИВ. против НП № 210819-002848/26.07.2021г. на Началника група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл. 140 ал.1, на осн. чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на В.И. е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и ЛПУМПС за срок от шест месеца.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Не било описано нарушението, не ставало ясно за какво е наказано лицето, не било извършено разследване на спорните обстоятелства.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призван, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, изразява становище по същество в писмени бележки. Прави искане за присъждане на разноски.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02.04.21г. около 08.00ч. в гр.Варна, по бул. В.Левски, въззивникът И. управлявала л.а. „Хюндай Туксон“ с рег. № В * НХ, негова собственост, като МПС било с прекратена регистрация от 03.02.21г. поради липса на договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

Автомобилът бил придобит от В.И. на 30.07.2019г. Видно от приложената разпечатка, през годините за него редовно бил сключван 1 договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Според приложената декларация на посочената дата водач е бил именно въззивника И.. Видно от писмо на Гаранционен фонд изх.№ от 21.06.21г., до собственика на автомобила било изпратено уведомление № 028110/13.12.20г. с обикновена кореспондентска пратка. Според същото писмо, до 21.06.21г. за посочения автомобил не бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

С оглед преценката за извършено престъпление, преписката била изпратена на прокуратурата. С постановление от 19.07.21г. прокурорът отказал образуване на наказателно производство поради недоказаност на обстоятелството, че В.И. е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена. Постановлението не е било обжалвано и въз основа на него, без да съставя АУАН, АНО издал обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства– АУАН, разпечатка за собственост, декларация, справка за нарушител от региона, справка за автомобила, справки от Гаранционен фонд, заповед за компетентност, постановление на РП – Варна, материалите от пр ЗМ № 1-191/21г. на Пътна полиция.

Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

При провеждане на АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения.

НП е издадено от компетентен орган по реда на чл.36 ал2 от ЗАНН и в предвидения от закона 6-месечен срок, считано от Постановлението на прокурора за отказ от образуване.

Описани са всички съставомерни признаци на нарушението и всички, относими към него факти. Диспозитивната част на НП кореспондира изцяло с обстоятелствената и на лицето е могло да му стане ясно в какво се изразява нарушението и срещу какви факти се защитава. В хода на АНП въззивникът не е правил възражения и не е имало спорни обстоятелства, които да са останали неразследвани. Видно от приложените писмени доказателства, АНО е извършил проверка и за собственост на автомобила, и за това кой го е управлявал, и за това дали Гаранционен фонд е изпратил уведомление до водача.

Съдът намира, че материалният закон е приложен правилно.

На първо място, прокурорът, без да проведе разследване, е приел недоказаност на престъплението. Тази преценка е изцяло и единствено в неговите правомощия, но след изпращане на преписката в Сектор пътна полиция, в правомощията на АНО е да прецени има ли извършено административно нарушение, или не.

Тук следва да се имат предвид разликите между престъплението по чл.345 ал.2 от НК и административното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

На първо място, престъплението се характеризира с по-висока степен на 2 обществена опасност в сравнение с административното нарушение. На следващо място, за да е налице престъпление, следва деянието да е извършено при умишлена форма на вината. За разлика от това, за да е налице административно нарушение, е достатъчно да е налице и непредпазлива форма на вината – небрежност, или самонадеяност. По тези съображения отказът на прокуратурата да образува наказателно производство поради недоказаност на престъплението не може да послужи за аргумент в полза на извода, че не е извършено административно нарушение. На първо място, от органите на досъдебното произвдство не е било проведено разследване в тази посока и на второ място – установените в хода на АНП факти са достатъчни да се направи извод, че нарушението е извършено при непредпазлива форма на вината.

Дори и да не е знаел за прекратената регистрация на автомобила, въззивникът е бил длъжен и е могъл да знае за това, тъй като прекратяването на регистрацията е законово регламентирана последица от несключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Във всеки конкретен случай е необходимо да се изследват подробно конкретните обстоятелства за да се провери дали деянието е виновно извършено, било то умишлено, или непредпазливо, както и дали представлява маловажен случай по см.чл.28 от ЗАНН.

В този конкретен случай водачът е бил собственик на автомобила и в това качество е имал задължение за сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“. А в качеството си на водач на автомобила, той е имал задължението преди да потегли, да се убеди,че автомобилът има валидна застраховка. Поради това съдът не споделя становището на защитата, че не е извършено нарушението, тъй като въззивникът не знаел за липсата на застраховка. Действително няма доказателства за това да е знаел, но той е бил длъжен и е могъл да предположи липсата на застраховка, съответно – настъпването на служебна дерегистрация на превозното средство.

Поради това съдът приема за безспорно доказано, че деянието е извършено при непредпазлива форма на вината – несъзнавана непредпазливост, небрежност.

Предвид горното, макар да не е доказано, че деянието е умишлено и съответно – че не е престъпление, тъй като съдът приема за доказано, че същото е извършено при непредпазлива форма на вината, то следва да се приеме, че материалният закон е приложен правилно. Правилно са отнесени фактите към нарушената правна норма и към тази, регламентираща санкцията, правилно е определен и субектът на нарушението.

По степен на обществена опасност случаят с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат извод за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Наложените наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС са в минималния, предвиден от закона размер и не се несправедливи.

Предвид основанията за потвърждаване на НП, следва да бъде уважено 3 искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски в нейна полза. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по делото следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско вънаграждение в минимален размер от 80.00 лева, а искането на защитата в този смисъл да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0819002848/26.07.2021г. на Началника група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл. 140 ал.1, на осн. чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на В.И. е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и ЛПУМПС за срок от шесст месеца.

ОСЪЖДА В. Ф. ИВ. да заплати на ОД на МВР – Варна, Сектор Пътна полиция, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.И. за присъждане на разноски в негова полза.

Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4