Решение № 102 от 21.05.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Свищов, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20254150100579 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „А“ЕООД гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт Б.Т. твърди, че предявили претенцията си по реда на заповедното производство, като били уведомени, че заповедта по ч.гр.д. № 277/2025 г. по описа на РС Свищов била връчена на длъжника М. В. М. при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, в законоустановения срок, поради което предявявали установителни искове за установяване на вземането предмет на заповедното производство. Твърди, че на 07.05.2019 година длъжникът М. В. М., **********, сключила Договор за потребителски кредит № 552405 със „С“ АД, по силата на който е получил сумата от 500, срещу което се съгласил да върне 12 вноски в по 104.31 в срок до 07.05.2020 когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.57 %.Според приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 552405 на 07.05.2019 г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията по който ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора. В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с законово изискване, бил действителен – сключен според повелителните норми на чл. 10 , чл. 11 и чл.

22 от ЗПК. Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се 1 съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Горепосочения договор бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Дори да не бъдело прието, че договора е сключен по електронен път, то следвало да се приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.Ответникът М. В. М., не изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит. Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г. „С“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А“ ЕООД, а вземането срещу длъжника по настоящото производство било индидуализирано в Приложение № 1.

Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Сочи, че нямало пречка старият кредитор цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Заявява, че ако уведомяването на длъжника не е извършено надлежно, да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Към момента задължението все още не било погасено. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът М. В. М., че дължи на „А“ ЕООД сумата в общ размер от 1156.96 лв., формирана както следва: главница – 485,69 лева, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 110.31 лв. за периода от 07.05.2019 г до 07.05.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 560.96 лв. за период от 07.05.2020 г. до 26.03.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира разноски за исковото и заповедно производство.

Ответникът М. В. М. не е представила в едномесечен срок отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание и не е направила искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

На основание чл.238 ал.1 от ГПК ищецът, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Т в исковата молба, както и в писмена молба по делото, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът счита направеното искане за постановяване на неприсъствено решение за основателно. Видно от книжата по делото/съобщение , връчено на 13.11.2025 г. и призовка/ на ответника са указани последиците от неподаването на писмен отговор в 2 едномесечния срок и от неявяването му в съдебно заседание без уважителни причини и без да е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Същият, въпреки това, редовно призован не се явява в съдебното заседание по делото.

Представен по делото е Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 552405 от 7.05.2019г. между С АД като кредитор и М. М., с който кредиторът се задължил да предостави на потребителя потребителски кредит под формата на паричен заем съгласно условията на договора – общ размер на кредита – 500 лева, лихвен процент по кредита – 36 %, ГПР – 53.23 %, обща сума дължима от потребителя – 625,31 лева, със срок за погасяване – 12 месеца, по погасителни вноски посочени в погасителен план, приложение към договора. Посочено в договора е, че при забава се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден забава. С приложената разписка се установява извършен паричен превод към ответницата в размер на 500 лева с посочено основание кредит 552405.

Приложен по делото е погасителния план към договора за кредит, както и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и Общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „С“АД и потребителите, в които са уредени кандидатстването за кредит, преддоговорната информация, обезпечения, лихви, ГПР, сключването на договор за кредит, предоставянето и погасяването на кредита, права и задължения на страните, забава, предсрочна изискуемост на кредита. Приложени по делото са ел.писма и история на изпратените съобщения към ответницата. С уведомление за цесия ответницата била уведомена, че кредиторът е прехвърлил вземането си на ищцовото дружество с договор за цесия от 22.03.2024г.. , както и е приложен по делото договор за цесия от 22.03.2024г..

С оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства – Договор за потребителски кредит № 552405 от 7.05.2019г. , погасителен план, разписка , стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, ел.писма и история на изпратените съобщения към ответницата, уведомление за цесия, договор за цесия от 22.03.2024г.. , които писмени доказателства не са оспорени от ответника, съдът счита, че исковете по чл. 422 ал.1 вр. чл.

415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, неприсъствено решение. тоест налице са предпоставките съдът да се произнесе с

С оглед на гореизложеното съдът постановява неприсъствено решение по предявените от ищеца искове чл.422 от ГПК за установяване на вземането му за главница, договорна възнагрителна лихва, законна лихва, които следва да се уважат изцяло и признава за установено по отношение на ответницата че същата дължи на ищеца сумата в общ размер от 1156,96 лв., формирана както следва: главница в размер на 485,69 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 110,31 лв. за периода от 07.05.2019 г. до 07.05.2020 г. , законна лихва за забава върху главницата в размер на 560,96 лв. за период от 3

07.05.2020 г. до 26.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.04.2025г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед № 168 от 11.04.2025г. по ч.гр.дело № 277/2025 г. по описа на РС Свищов.

Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В случая претенцията за разноски е предявена своевременно. Събразно изхода на исковото производство и уважаване на предявените установителни искове за вземането за главница , договорна и мораторна лихва , дължимите разноски в заповедното производство съдът приема, че са в размер на 105,00 лева, колкото и следва да се присъдят на ищеца и които ответника да му заплати.

Ищецът претендира разноски за исковото производство за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Исковете на ищеца за установяване вземане за главница, договорна и законна лихва са уважени изцяло. Предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебни разноски в хода на производството, а именно в размер на 150,00 лева, които ответника да бъде осъден да му заплати, от които 50,00 лева ДТ и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, което възнаграждение счита за справедливо, с оглед и на фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното на основание чл. 239 ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. В. М. с ЕГН ********** от с. * , че М. В. М. с ЕГН ********** от с. * дължи на „А“ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление гр. ***, представляван от управителите П.В. и Х.М. сумата 248,33 евро/двеста четиридесет и осем евро и тридесет и три евроцента/(485,69 лева ) - главница, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 56.40 евро/петдесет и шест евро и четиридесет евроцента/(110,31 лева ) за периода от 07.05.2019 г. до 07.05.2020 г. , законна лихва за забава върху главницата в размер на 286.81 евро/двеста осемдесет и шест евро и осемдесет и един евроцента/(560,96 лева) за период от 07.05.2020 г. до 26.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.04.2025г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед № 168 от 11.04.2025г. по ч.гр.дело № 277/2025 г. по описа на РС Свищов.

4

ОСЪЖДА М. В. М. с ЕГН ********** от с. * да заплати на „А“ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление гр. *** сумата 53,69 евро/105,00 лева/ – направени разноски в хода на заповедното производство.

ОСЪЖДА М. В. М. с ЕГН ********** от с. * да заплати на „А“ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление гр. *** направените по делото разноски в размер на 76,69 евро/150,00 лева/, от които 25,56 евро/50,00 лева/ ДТ и 51,13 евро/100 лева/ – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да бъде връчен на страните, като на ответника се укаже, че при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.

Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 277/2025г. по описа на РС Свищов.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________

5

----- следващ документ -----