Решение № 101 от 09.03.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Перник, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ЗЛАТКА М. С.А като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело № 20231700500033 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК

Производството е по Въззивна жалба на ОД на МВР П. срещу решение № 1247 от 22.11.2022 по гр.дело № 3815 по описа за 2022 на РС Перник.

С решението си , първоинстанционният съд е осъдил ОД на МВР- П. да заплати на М. П. С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 187, ал. 5 т. 2 ЗМВР сумата в размер на 291,98 лева , представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения за периода от 30.06.2019 г. до 10.07.2020 г. нощен труд в дневен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.06.2022 г. до окончателното и изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над сумата от 291, 98 лева до претендирания размер от лева, като неоснователен.

Също така, с решението си първоинстанционният съд е осъдил Областна дирекция на МВР - П., ДА ЗАПЛАТИ на М. П. С., сумата от 68,94 лева представляваща обезщетение за забава за периода от 26.07.2019 г. до 30.06.2022 г. върху неизплатеното трудово възнаграждение за извънреден труд.

С решението ОД на МВР - П. , са осъдени да заплатят на М. П. С., сумата 340 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение, а М. П. С. – да заплати на ОД на МВР -сумата 15,00 лева- разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът е допуснал на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението за присъдените по-горе суми в полза на ищеца.

Във въззивната жалбата по подробно изложени доводи се поддържа, че обжалваното решение е неправилно,незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Считат, че се касае за различни правоотношения и превръщането на нощния труд в извънреден не е приложимо в размерите претендирани от ищеца, а е регулирано от нормите на ЗМВР. В Наредба № 8121з_776 от 29.07.2016 г. изрично било посочено, че работното време за нощен труд е между 22:00 ч. – 06:00 ч. и не следвало да се преизчислява съгласно КТ. Считат, че претендираните суми не могат да бъдат изплатени, тъй като липсва правно основание за това. Възразява се,че дължимите се обезщетения били вече заплатени на служителя със съответното увеличение, като нощен труд. Липсвала и преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Молят да бъде отменено решението в осъдителната част като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Въззиваемият излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр.

1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства факти, че : ищецът за периода от 30.06.2019 г. до 10.07.2020 г. е бил *** на длъжност - *** в група „ ОДПКПД“, сектор „ ПП“ на Отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР П., като е полагал труд на 12 часови смени съгласно месечни графици за дежурство, при сумарно изчисляване на работното време.

По делото е изслушано и прието като неоспорено заключението на съдебноикономическато експертиза. От същото се установява, че ищецът е работил в ОДМВР - гр. П. на часови работни смени, съгласно месечен график за дежурство.Работното време е изчислявано сумарно за тримесечен период. Вещото лице пояснява,че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждения за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период за служителите, работещи на смени, като извънредният труд не може да 2 надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. За положения труд от служители, работещи на смени, се изготвят протоколи. Според експерта, за периода от 30.06.2019 г. до 10.07.202 0 г. ищецът е положил 528 часа нощен труд (между 22:00 ч. и 6:00ч.). В заключението на експертизата тези часове нощен труд са преизчислени чрез превръщането им в дневни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (коефициент 0,143), при което се получават 75 часа дневен извънреден труд.Според вещото лице стойността на положения извънреден труд за процесния период възлизал на 633,98 лева. Работодателят заплатил 342 лева- по 0.25 лева на час за положения нощен труд, при което не били платени 291,28 лева. От заключението на вещото лице се установява също така, че лихвата за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения нощен труд, дължима за периода от 26.07.2019 г. до 30.06.2022 г., е в размер на 68,94 лева. Първоинстанционният съд е приел заключението като компетентно изготвено и обосновано. Същото не е оспорено и е дадено въз основа на документи, съставяни от представител на ответника

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (редакция ДВ, бр. 81 от 2016 г.). В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в служебни отношения с ответната страна, наличието на правото да се преизчисляване на положения нощен труд, при което се получава извънреден труд за процесния период, както и да докаже размера на дължимото възнаграждение за положения извънреден труд.

Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението за липса на пасивна процесуална легитимация на ответната страна. Съгласно чл. 142 ЗМВР служителите на МВР са три вида: държавни служители по ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗМВР, други държавни служители, чиито статут е уреден със ЗДС и служители, работещи по трудово правоотношение, чиито статут е уреден по КТ. Ищецът е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването е Директорът на ОДМВР - гр. П., тъй като същият е издал заповеди за назначаване на ищеца на горепосочената длъжност. Съдът намира, че ОДМВР - гр.П. е пасивно легитимиран да отговаря по процесния иск, доколкото същата дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца за процесния период. В този смисъл е и цитираната от районния съд съдебна практика: Решение №99/03.07.2019 по дело №1 876/2018 на ВКС, ГК,IV г.о. Аргумент в полза наличието на пасивна процесуална легитимация на ОДМВР се извличат и от Решение №311/08.01.2019г. по г.д.№1144/2018г. на ВКС, IV г.о., с което ОДМВР е осъдено да заплати обезщетение на ищеца за положен извънреден труд.

Правилно първоинстанционният съд е приел за безспорно, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил държавен служител в ОДМВР - гр. П.. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения, е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142,ал. 2 3

ЗМВР.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл.178, ал.

1, т. 3 от ЗМВР.Според чл. 187, ал. 3 ЗМВР ,работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -,12 или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени - чл.187, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗМВР.

Съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че за процесния период са действали следните три нормативни актове, издадени от министъра на МВР:

Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отменена ДВ, бр. 60 от

02.08.2016 г., в сила 02.08.2016 г., при приемане на долупосочената трета наредба), Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.) и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г.

(обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016г.)

Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.Разпоредбата на чл.

31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.)предвижда, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т. е.часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. Подобна регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен липсва в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм. с решение на ВАС) и в момента действащата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.

Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че на *** г. ищецът е преназначен за държавен служител в МВР, което означава че към този момент е действала Наредба № 4

8121з-407 от 11.08.2014 г. и по-конкретно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от нея. Тя предвижда към общия брой отработени часове за отчетния период да се прибавят преизчислените часове нощен труд. Подобна регламентация дава възможност на работника да получи поголям размер на трудово възнаграждение, тъй като се увеличават (чрез преизчисление на времето положен нощен труд) отработените часове през отчетния период. Следователно- обсъжданата разпоредба има пряк ефект върху възнаграждението на служителя.Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че трудовото възнаграждението (месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения) е основен елемент на служебното правоотношение,тъй като е неразривно свързано с осъществяването на правото на труд. Важно е да се отбележи, че е незаконосъобразно извършването на едностранно изменение от работодателя на размера на получаваното трудово възнаграждение, за което липсва съгласието на служителя.

Действително съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР работодателят има право да определя реда за отчитане на работното време, но това не може да се прилага по начин, водещ до намаляване възнаграждението за труд.