Определение № 461 от 02.09.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 461 гр. Кюстендил, 02.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Петър Л. Мичев като разгледа докладваното от Петър Л. Мичев Въззивно частно гражданско дело № 20261500500330 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. А.Т. срещу Разпореждане № 5929/21.07.2026 г., постановено по ч. гр. д.

№ 3125/2026 г. по описа на КнРС, XXII състав, с което е отхвърлено заявление вх. № 10627/10.07.2026 г. по чл. 410 ГПК, подадено от частния жалбоподател срещу Етажна собственост в гр. София, бул. „Шипченски проход“ № 23, вх. В за заплащане на суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение в обект – гарсониера, находящ се на адрес: гр. София, р-н „Слатина“, бул.

„Шипченски проход“ № 23, вх. 3, партер.

Жалбоподателят счита атакуваното разпореждане за неправилно. Излага становище, че етажната собственост следва да се представлява от управителя без да е необходимо изричното му овластяване от общото събрание на етажните собственици и без да е нужно посочването на всички тях поотделно в заявлението, в подкрепа на което посочва правилото на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС.

Посочва, че управителят действа от тяхно име и за тяхна сметка. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на КнРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

На осн. чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е изпращан на длъжника.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в 1 законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Заповедното производство е образувано по заявление на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Етажна собственост в гр. София, бул. „Шипченски проход“ № 23, вх. В за суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за обект – гарсониера, находяща се на адрес: гр. София, р-н „Слатина“, бул.

„Шипченски проход“ № 23, вх. 3, партер, както следва: 827,33 € – главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 10.07.2026 г.; 235,90 € – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 08.07.2026 г.; 12,68 € – главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 10.07.2026 г.; 4,47 € – мораторна лихва за периода от 31.07.2023 г. до 08.07.2026 г.; 43,93 € – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане № 5586/10.07.2026 г. заповедният съд е оставил без движение заявление вх. № 10627/10.07.2026 г., като е указал на заявителя да обоснове правния си интерес от подаване на заявление срещу Етажна собственост, както и да посочи и характера на помещението – дали то представлява индивидуална собственост – ако е такава, да се посочи на кого и да насочи заявлението си срещу правосубектно лице.

С молба вх. № 10852/14.07.2026 г. заявителят е посочил, че процесния топлоснабден имот е общо помещение, което се стопанисва и управлява от Етажната собственост, чрез управителя ѝ. Посочва, че през годините Общото събрание на Етажната собственост е взимало решение да отдава под наем това помещение, като за период, предхождащ процесния, то е било отдадено под наем именно чрез управителя на ЕС. Затова счита, че Етажната собственост е тази, която следва да отговаря за претендираните задължения за доставена топлинна енергия и дялово разпределение.

С Разпореждане № 5729/15.07.2026 г. заповедният съд е оставил за втори път без движение подаденото заявление. Дал е подробни указания на заявителя, които могат да бъдат обобщени така: да се изясни пасивната процесуалноправна легитимация в зависимост от това дали процесния имот е самостоятелен обект на собственост или представлява обща част; ако процесния имот е обща част да обоснове правния си интерес от претендиране на цена за топлинна енергия и цена за услуга дялово разпределение; да изясни за какви нужди се ползва топлинна енергия за процесния имот, респ. предоставената такава дали е потребена от клиент за битови нужди или за небитови (стопански) нужди; да изясни дали е налице облигационно правоотношение между страните или ползваната топлинна енергия е без основание и по този начин се е обогатил със стойността на потребената топлинна енергия за сметка на заявителя.

С молба вх. № 11027/16.07.2026 г. заявителят е посочил, че пасивно 2 легитимиран е Етажна собственост в гр. София, р-н „Слатина“, бул.

„Шипченски проход“ № 23, вх. В, като се има предвид, че етажната собственост представлява съвкупност от всички етажни собственици в сградата. За процесния имот има открита самостоятелна партида и доставяната до него енергия не следва да бъде разпределяна пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Претендира заплащането на доставяната топлинна енергия срещу длъжника за небитови нужди.

Последният не е сключил договор по реда на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и е ползвал доставяната топлинна енергия без правно основание, поради което се е обогатил неоснователно със стойността на потребената енергия.

С Разпореждане № 5830/17.07.2026 г. заповедният съд е дал последна възможност на заявителя да уточни дали топлоснабденият имот е индивидуална собственост на конкретно лице или представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Ако е обща част да конкретизира лицата, срещу които насочва претенцията си за заплащане на процесните суми, като съобрази, че Етажната собственост не представлява самостоятелен субект на правото, а носителите на права и задължения във връзка с общите части са отделните собственици на самостоятелни обекти, съотв. каква част от посочените в исковата молба суми претендира от всеки от тях.

С молба вх. № 11227/20.07.2026 г. заявителят е уточнил, че имотът представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и за да стане Етажната собственост правосубектно лице, следва да упълномощи управителя на ЕС.

С Разпореждане № 5929/21.07.2026 г. заповедният съд е отхвърлил заявлението в цялост, като е приел, че е насочено срещу неправосубектно лице – Етажна собственост, вместо срещу отделните етажни собственици.

Този съдебен акт е предмет на обжалване понастоящем.

Частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Заповедното производство е строго формално, като редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението трябва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, ал. 1 и 2 ГПК. Наред с тях, заявителят следва да индивидуализира длъжника и посочи негов адрес, доколкото изискванията за редовност на заявлението са сходни с тези за редовност на искова молба и обхващат включително проверката за надлежна пасивна процесуална легитимация. Именно изясняването на надлежния длъжник е съществения въпрос по делото, от който зависи правилното му разрешаване. В случая се претендират суми за режийни разходи на обект, който се твърди да представлява обща част в сграда в режим на ЕС и заявлението е насочено не срещу отделните самостоятелни етажни собственици, а срещу самата Етажна собственост.

ЗУЕС не допуска възможност, при която за задължения свързани с общи части на сграда в режим на ЕС да се предявява иск или заявление по реда на 3 чл. 410 ГПК срещу неперсонифициран правен субект, какъвто е Етажната собственост. Отделните етажни собственици са тези, които следва да отговарят съобразно притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата и заявлението следва да е насочено срещу тях. Твърдението на заявителя, че насочването на заявлението срещу всички етажни собственици значително би затруднило заповедното дело не е основание да се признае възможността да се издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу неперсонифициран правен субект, който затова не е и самостоятелен длъжник. В подобна хипотеза единствено учредено сдружение на собствениците би могло да се яви надлежен длъжник, тъй като е юридическо лице изрично признато от специалния закон за такова. Но за вземания, които по същество тежат върху отделни етажни собственици, отговорността е единствено на последните. Следователно Етажната собственост не може да участва като страна в процесуални и материални правоотношения, единствено етажните собственици могат. А ЗУЕС предвижда тяхното представителство да се осъществява чрез управител само за улеснение на насрещни страни, които влизат в различни отношения с етажните собственици. Обикновената Етажна собственост не представлява съвкупност от всички етажни собственици в сградата, както твърди заявителят. ЗУЕС не урежда Етажната собственост като правна съвкупност и поради това не може да бъде главна страна по делото.

В настоящия случай заявлението на „Топлофикация София“ АД е подадено само срещу Етажна собственост в гр. София, бул. „Шипченски проход“ № 23, вх. В за заплащане на суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение в обект – гарсониера, находящ се на адрес: гр. София, рн „Слатина“, бул. „Шипченски проход“ № 23, вх. 3, партер, без да са индивидуализирани отделните етажни собственици с имена и адреси и без да е посочено, че се представляват от управителя на ЕС, т. е. без да се изясни кой е надлежен длъжник. Усилията на заповедния съд да отстрани тази нередовност са останали безуспешни и това е наложило отхвърляне на подаденото заявление.

При вземане за топлинна енергия и дялово разпределение, свързано с обект – обща част, преустроен и отдаден под наем по решение на ОС, заявлението по чл. 410 ГПК следва да бъде насочено срещу отделните етажни собственици съобразно притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата в режим на ЕС.

Разпореждането се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 5929/21.07.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 3125/2026 г. по описа на КнРС, XXII състав, с което е отхвърлено 4 заявление вх. № 10627/10.07.2026 г. по чл. 410 ГПК, подадено от частния жалбоподател срещу Етажна собственост в гр. София, бул. „Шипченски проход“ № 23, вх. В за заплащане на суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение в обект – гарсониера, находящ се на адрес: гр. София, рн „Слатина“, бул. „Шипченски проход“ № 23, вх. 3, партер.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5