Определение № 42 от 29.09.2023, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. София, 29.09.2023 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ

Членове: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ИВ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20236000600040 по описа за 2023 година образувано по частна жалба на обвиняемия редник М. Б. П. от в.ф. ..... - М. чрез защитника си адвокат Б. М. от САК, срещу определение № 27/21.09.2023 г. по чнд № 106/2023 г. по описа на Софийския военен съд.

Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 от НПК.

С обжалваното определение състав на Софийския военен съд е уважил искането на Военно-окръжна прокуратура /ВОП/ - София и е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия редник М. Б. П. от в.ф.

..... - М. по ДП № 88-РП/2023 г. по описа на същата прокуратура.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и необосновано, без да се излагат съображения. Иска се отмяна на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ и определяне на по – лека такава.

В съдебно заседание защитникът на обвиняемия адвокат М. поддържа жалбата. Твърди, че не са налице убедителни доказателства, от които да се направи категоричен извод, че подзащитният му е извършил престъплението, в което е обвинен, и че не е налице реална опасност същият да се укрие или да извърши друго престъпление. Навежда доводи, че обвиняемият не е криминално проявен, има установен постоянен адрес, трудова уседналост и не е личност с висока обществена опасност. Няма реална възможност да извърши престъпление, въздействайки върху свидетели, нито да се укрие.

Пледира за по-лека мярка за неотклонение – „Домашен арест“ или друга подходяща, която би обезпечила хода на наказателното производство.

Обвиняемият се присъединява изцяло към становището на защитника си. Иска мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ да бъде 1 заменена с „Домашен арест“.

Представителят на Военно-апелативната прокуратура счита, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение като неоснователна. Развива доводи, че обвинението срещу обвиняемия е доказано по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и че деянието е с висока степен на обществена опасност с оглед предварителната подготовка и наличието на два квалифициращи признака – извършено е чрез използване на МПС и по отношение на повече от едно лице. Заявява, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие и да извърши друго престъпление.

Военно-апелативният съд, като взе предвид материалите досъдебното производство, изложените от страните доводи първоинстанционния съдебен акт, намира за установено следното: по и

Жалбата е подадена от легитимно лице, в законоустановения 3 -дневен срок чрез съда, постановил атакувания съдебен акт и е допустима.

Досъдебното производство е образувано на 18.09.2023 г. при условията на чл. 212, ал. 2 НПК /л. 4 – 5 ДП/ с протокол за оглед на местопроизшествие – отбивка на лявата част на пътното платно на главен път II-16, на три километра от гр. С., на което е установен автомобилът, управляван от обвиняемия и в него са намерени 11 човека – мигранти.

В хода на досъдебното производство, с постановление от 19.09.2023 г. на военен разследващ полицай от РС „Военна полиция“ - София /л. 25 – 26 ДП/ на редник М. П. е повдигнато обвинение по чл. чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 18.09.2023 г., около 19.30 часа, на територията на община С., по път Е II-16, противозаконно подпомогнал 11 /единадесет/ чужденци – мигранти от К. М., да преминават в страната, като ги превозвал с автомобил „Ф.“, с рег. № .. ..... .., с посока на движение от с. Т. към гр. С., в нарушение на чл. 8, ал. 1 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „Ф.“, с рег. № .. ..... .., собственост на „Г.“ ЕООД, и деянието е извършено по отношение на повече от едно лице.

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 НК мярка за неотклонение „Задържане под стража“ се взема когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност той да се укрие или да извърши престъпление.

За да мотивира своето определение, първоинстанционният съд правилно е преценил, че от събраните към настоящия етап доказателства – показанията на свидетелите инспектор Т. П. С., инспектор Д. Д. А., З. Е. М., Т.

Б . , А. Д., У. Б., К. Б., М. Х., К. Е. А., И. Т., Ю. Н., М. Б. и К. З. пред разследващия орган, и тези на свидетелите З. Е. М., У. Б. и А. Д., дадени по реда на чл. 223 от НПК; писмените доказателства – протокол за оглед на 2 местопроизшествие и албум към него, както и останалите писмени доказателства, са налице в достатъчна степен на убедителност данни за съпричастност на обвиняемия пряко към инкриминираното деяние, за което му е повдигнато обвинение и което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.

Законосъобразен е и изводът на основния съд, че е налице и втората предпоставка по чл. 63, ал. 1 НК за вземането на най-тежката мярка за неотклонение - съществува реална опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление. Реалната опасност се извлича от тежестта на санкцията, предвидена за престъплението, за което по отношение на обвиняемия е повдигнато обвинение и която предполага той да извърши друго престъпление с цел осуетяване на евентуална бъдеща наказателна репресия, както и да извърши действия целящи възпрепятстване на разследването – в случая престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от две до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. В доказателствените източници по делото се съдържат данни, че редник П. е съпричастен към преднамерени, предварително подготвени и организирани действия по осигуряване на нелегален трафик на чужденци през територията на страната. Наемането на автомобила същия ден води до извода, че той съзнателно е търсил и намерил МПС с достатъчно място, с ясното съзнание, че то му е било необходимо за превоз на голяма група мигранти. Съществуват данни и за други неустановени лица, които са участвали при извършване на деянието от обвиняемия. Вероятно те са били организаторите, които са посочвали местата, откъдето да бъдат взети мигрантите и къде да бъдат закарани.

Горното сочи, че делото не е изяснено в пълен обем и евентуална връзка на обвиняемия с тези лица при изменение на мярката му за неотклонение в по – лека може да бъде съществена за тяхното укриване и неявяване пред органите на съдебната власт или извършването на друго престъпление с оглед заличаване на престъпната си дейност. Действително се касае за деяние с особено висока обществена опасност, за което сочи и начинът на осъществяването му - чрез използване на МПС и по отношение на повече от едно лице, поради което при определяне на по-лека мярка за неотклонение, опасността обвиняемият да извърши друго престъпление или да се укрие е реална.

Горният извод не се разколебава от това, че редник П. е с установен адрес и постоянна трудова заетост - военнослужещ във военно формирование .....-М; на служба в българската армия е от 2017 г.; с добри характеристични данни; награждаван е седем пъти и веднъж е наказван по дисциплинарен ред; не е осъждан. Въпреки всички тези положителни за него обстоятелства, с поведението си той демонстрира, че не се съобразява с правния ред и с високия негативен обществен отзвук срещу този вид деяния към момента в страната.

По изложените съображения и като съобрази обществената опасност на 3 деянието, Военно-апелативният съд намира, че на този етап целите на мерките за неотклонение по чл. 57 НПК спрямо обвиняемия редник М. Б. П. от в. ф. ..... - М. могат да бъдат постигнати единствено с взетата му с определение № 27/21.09.2023 г. по чнд № 106/2023 г. по описа на Софийския военен съд мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Ето защо жалбата му следва да бъдат оставена без уважение, а определението бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Поради изложеното и на основание чл. 64, ал. 8 НПК, Военноапелативният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 27/21.09.2023 г. по чнд № 106/2023 г. по описа на Софийския военен съд - София, с което на обвиняемия по ДП № 88-РП/2023 г. по описа на ВОП - София редник М. Б. П. от в.ф. ..... - М., с ЕГН **********, е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4