Определение № 1266 от 30.03.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1266 гр. Варна, 30.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20223100500434 по описа за 2022 година

Производството е образувано по подадена от М.Б. Симеонова, ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Я. въззивна жалба срещу Решение №262651/20.10.2021г. по гр.д. №13389/19г. по описа на ВРС, 21-ви св, с което е прието за установено по отношение на П. СТ. ЯНК., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. Младост ***********, че въззивницата М. С.

Б., не е собственик на реална част от имот с идентификатор ***, находящ се в село Каменар, община Варна, област Варна, местност „Голяма кокарджа” при граници на целия имот: ***, ***,

*** и ***, с площ на целия имот 1000 кв.м., която реална част попада в границите на имот №421, целия с площ от 1223 кв.м. по кадастрален план от 1999г. на местност „Франга дере и Кокарджа”, гр. Варна, при граници на целия имот: поземлен №420, път, дере и гора, при граници на реалната част: имот с идентификатор *** от запад,имот с идентификатор *** от север,път от юг и източна граница преминаваща покрай застроителната линия на сграда намираща се в имот №421 по КП от 1999г. и продължаваща по пътека водеща към пътя, с площ на реалната част от 951 кв.м., която реална част е заключена между точки 1,2,3,4,5,6 и 7 от приложената по първоинстанционното дело на лист 324 комбинирана скица №5 към заключението на вещото лице Живко Баев. В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като неверни са изводите на ВРС, че въззивницата не е станала собственик нито по наследяване и реституция на ½ ид.ч. от процесната реална част, нито по силата на договора за покупко-продажба на останалата ½ ид. ч. Оспорва се извода на ВРС, че не са били налице основания за постановяване на ново реституционно решение при наличие на влязло вече в сила такова, с което реституцията е отказана. Твърди се, че е била налице грешка при констатацията дали имотът попада в обхвата на земите, за които е компетентен да се произнася ПК. Сочи, че правилно е констатирана допусната фактическа грешка и е постановено ново реституционно решение 1 за поправка, като имотът е реституиран. Отделно от това се излага, че за ищеца не е налице правен интерес да води предявения отрицателен установителен иск, тъй като не се легитимира като собственик на имота на соченото основание.- покупко-продажба от С.Г. и В Са. Последните не са придобили правото на собственост от П и П Г. Те не са придобили имота по сделка, тъй като същият е бил коопериран преди 1957г.- когато е сделката.

Освен това реституицията не е настъпила с решението от 2004г., доколкото няма издадена заповед по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, реституционната процедура не е завършила. Твърди, че не е налице идентичност и между имота на ищеца и закупения такъв от праводателя на праводателите му през 1957г., тъй като местностите не съвпадат. Сочи, че неправилно са ценени и гласните доказателства, ангажирани от ищеца. Не се установява и фактическо владение. Моли решението да бъде отменено и искът отхвърлен.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ответника П. СТ. ЯНК.. Същият оспорва жалбата. Сочи, че правилно ВРС е приел, че не е налице явна фактическа грешка, тъй като при постановяване на реституционното решение не е допуснато разминаване между фактическата воля на ПК, формирана в мотивите и диспозитива. Предвид това и не е било налице основание за постановяване на второ реституционно решение за поправка. Правилно квалифицира решението на ПК, постановено след като е узнато, че процесният имот не попада в горския фонд. Твърди, че няма данни решението за отказа за реституция да е отменяно. Твърди, че за ищеца е налице придобито право на собственост по деривативен способ- сделка, в евентуалност на оригинерно основание- давност. Бил е добросъвестен към момента на сключване на сделката, което е и релевантния момент да се установи добросъвестността. Поради това и в евентуалност се легитимира като собственик по давност. Моли решението, с което са отречени правата на собственост на ответницата, да бъде потвърдено. В евентуалност, при отхвърляне на главния иск, моли да бъде уважен оббратния иск срещу третото лице помагач за връщане на получената сума. Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.263 ГПК е депозирано становище от ответницата по обратния иск СТ. П. Г.. Същата оспорва въззивната жалба. Излага твърдения за основателност на главния иск и съображения, идентични с тези на въззиваемата страна. Липсват доказателствени искания.

Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира че същата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите реквизити и е надлежно администрирана, поради което и е процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт.

Затова и жалбата следва да бъде приета за разглеждане и производството насрочено в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от М.Б.

Симеонова, ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Я. срещу Решение №262651/20.10.2021г. по гр.д. №13389/19г. по описа на ВРС, 21-ви св.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 434/2022 г. по описа на ОС – Варна за 27.04.2022г. от 10,00 ч. , за която дата и час да се призоват страните.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3