Решение № 690 от 17.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. Пловдив, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330104609 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, против Д. П. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 18.12.2020 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК 175070632 и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940 по силата на който вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу Д. П. Д., произтичащо от договор за потребителски кредит №*** било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството – кредитор. Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Сочи, че във връзка с уведомяването на длъжника за извършената цесия, на същия му било изпратено уведомление по пощата с известие за доставяне. В условията на евентуалност моли да се приеме, че уведомлението за извършената цесия е връчено на длъжника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.

Твърди се, че на 20.06.2017г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Д. П.

Д. бил сключен договор за потребителски кредит № ***, при Общи условия и спазване на ЗПК, въз основа на който дружеството е предоставило заем в размер на 5 000лева, която била преведена по посочената от него банкова сметка на дата 20.06.2017г.

Кредитополучателят дължал и такса за разглеждане на кредита в размер на 250 лева, като се задължил да я заплати на кредитора на 60 броя равни части, които били включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Кредитополучателят подписал и декларация 1 за приемане на застраховане, съгласно която бил включен в Групова застраховка, по която била договорена застрахователна премия в размер на 638.40 лева. Сумата била разделена на 60 броя месечни плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски. Уговорена била и възнаградителна лихва за срока на договора в размер на 4134.60 лева. Така общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне била в размер на 9384.60 лева, платим на 60 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 156.41 лева, като първата погасителна вноски била дължима на 01.07.2017г., а последната – на 01.06.2022г. Крайният срок за издължаване на кредита бил 01.06.2022г., поради което договорът не бил обявяван за предсрочно изискуем.

На основание приложимите към договора за кредит общи условия, на длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на 954.96 лева за периода от 02.08.2020г. до датата на входиране на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020г. – 14.07.2020г. не била начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС.

Поради липсата на погасяване на задълженията по договора за кредит, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15586/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав. Срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение от длъжника, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящия установителен иск в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

С настоящата искова молба се претендират следните суми: сумата от 2877.89 лева - а главница; сумата от 319.90 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.08.2020г. до 01.06.2022г., представляваща остатък от фиксирана лихва, начислена върху главницата съгласно чл.7 от Общите условия към договора; сумата от 954.96 лева - обезщетение за забава, за периода от 02.08.2020 г. – 26.09.2023 г., начислено на основание чл. 13, ал.1 от Общите условия на договора.

Моли предявените искове да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване.

Претендира направените разноски за заповедното и за настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.

Оспорва сключването на договор за потребителски паричен кредит № *** от ** , като твърди, че не съдържа подписите на никоя от страните. Сочи, че представените като приложение Общи условия към договора съдържали собственоръчно изписана дата „20.06.2017г.“, като на представения погасителен план била посочена същата дата.

В условията на евентуалност заявява, че процесният договор за кредит бил недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на ЗПК и следователно на основание чл. 23 от ЗПК се дължала единствено чистата стойност на кредита, която се твърди, че била заплатена, поради което исковата молба следвало да бъде отхвърлена.

Твърди, че в нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК, размерът на шрифта на текста на договора бил по-малък от 12, като това основание било достатъчно за обявяване на договора за недействителен.

Не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т. 9 от ЗПК, тъй като в договора бил посочен единствено лихвения процент, но липсвала разпоредба относно условията за прилагането му.

Твърди се, че била нарушена и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като в договора бил посочен размер на ГПР, но не били посочени взетите допускания, използвани при изчисляването му. Потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално бил процентът на оскъпяване на използвания финансов продукт.

2

На самостоятелно основание се твърди, че е недействителна клаузата, уреждаща заплащане на такса за разглеждане на кредита от 250 лева. Не били посочени ясно и точно конкретните действия на кредитора, за които се дължи посочената такса. Счита, че за разглеждане на искането за отпускане на кредит кредиторът няма право да събира такси или комисионни, тъй като същите били свързани с усвояване на кредита. Отделно, според чл.16, ал.1 ЗПК оценката за кредитоспособността на потребителя било задължение на кредитора, който носел и риска от неплатежоспособността на длъжника и възлагането на разноски в тежест на последния във връзка с тази дейност противоречало на добрите нрави, респ. клаузата била нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД. Твърди също и, че таксата за разглеждане на кредита не била включена в посочения в договора ГПР. Ако същата бъде включена, ГПР ще бъде по-висок и няма да отговаря на посочения в договора.

Застрахователната премия също не била включена в ГПР, като ако бъде включена ГПР нямало да отговаря на посочения в договора размер, поради което договорът бил изцяло недействителен на основание чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ГПК. Застрахователната премия не се дължала и поради липса на доказателства за заплащането й и съответно усвояването на същата. Липсвала уговорка между страните, касаеща предаване на застрахователната премия в размер на 638.40 лева. Доколкото договорът за заем бил реален договор, липсата на доказателства за предаване на сумата обуславяли неоснователност на договора за заем относно тази сума. Следователно сумата от 250 лева, представляваща такса за разглеждане на кредита и сумата от 638.40 лева, представляваща застрахователна премия, не следвало да се включват в главницата по договора за заем и да се претендират от ответника.

Твърди се още, че в процесния договор липсвала изискуемата информация по чл. 11, ал. 1, т.12 от ЗПК. Без значение било обстоятелството, че в чл.4, ал.1 от Общите условия по договора се възпроизвеждало съдържанието на част от нормата на ч.11, ал.1, т.12 от ЗПК, тъй като изискването на закона било тези права на кредитополучателя да са посочени в договора и не можело да се приеме, че общите условия заместват липсващото императивно съдържание на индивидуалния договор при отсъствие на изрична нормативна регламентация за това.

В договора не била посочена и информацията по чл.11, ал.1, т.7 и т.20, като също било без значение обстоятелството дали тези права на кредитополучателя били посочени в общите условия. Липсата на тази информация в договора също водила до неговата недействителност съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК.

С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски в заповедното и в настоящото производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По допустимостта:

С Определение № 1547/21.05.2025 г. по в.ч.гр.д. № 1321/2025 г. по описа на ОС – Пловдив, е отменено определение № 514/13.01.2025 г. по описа на РС – Пловдив и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Предвид изложеното, съдът приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими.

По същество:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ 3

ЕАД, сключен на **, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена от ответника и е настъпил падежът за погасяване на всички вноски; наличието на уговорка за връщане на заема, ведно с начислена добавка, представляваща печалба на кредитора, за ползване на финансовите средства в определен размер, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните суми от ответника за исковите периоди, както и правомерността на начисляването им; размера на неизплатения остатък от главницата, както и наличието на предпоставки за начисляване на обезщетение за забава за сочения период, като установи наличието на главен дълг и настъпването на падежа за погасяването му.

Ищецът следва да докаже пълно и главно валидно прехвърляне на вземанията в негова полза, както и че длъжникът е уведомен за извършените цесии от цедента по всяка от тях.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, както и да установи всички свои твърдения и възражения в отговора, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил задължението си.

По делото като писмено доказателство е приет – Договор за потребителски кредит № ***, /л.128-131-в оригинал/, сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Д.

П. Д., за предоставяне в заем на парична сума от 5000 лева, с уговорена такса за разглеждане на кредита – 250 лева, застрахователна премия - 10.64 лева/месечна, с месечна вноска от 156.41 лева, с брой на вноските – 60 месечни вноски, с падеж: 01.06.2022 г., годишен процент на разходите (ГПР) – 32.65 %, лихвен процент – 22.50 % и обща стойност на плащанията – 9384.84 лева. Налице е погасителен план, в който са посочени падежи за плащане.

От съдебно – счетоводната експертиза се установява, че сумата от 5000 лева по Договор за потребителски кредит от ** е преведена на **, безкасово, чрез превод по банкова сметка на ответника Д. П. Д., с основание за плащане: паричен заем *** и същата е усвоена на ** Вещото лице установява още, че по процесния договор са извършени плащания при „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в общ размер на 5610.64 лева, както и, че при „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД няма постъпили плащания по кредита. Вещото лице установява също, че непогасеният остатък от дълга по договора е: 2877.89 лева – главница, възнаградителна лихва – 711.44 лева и обезщетение за забава за периода от 02.08.2020 г. – 26.09.2023 г. е в общ размер на 688.70 лева. Вещото лице установява също и, че ГПР по договора с включени разходи за разглеждане на кредит в размер на 250 лева и застраховка в размер на 638.40 лева, в общ размер на 888.40 лева, е 32.65 %.