Решение № 101 от 26.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Пловдив, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300503250 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.143 и чл.149 от СК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Х. С. С., ЕГН – **********, чрез адв.Д. П., против Решение № 4177/27.09.2025г. по гр.д.№ 20736/2024г., постановено от Районен съд – Пловдив, V бр.с., с което е осъден да да заплаща на детето си С. Х. С., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И. П. П., с ЕГН **********, издръжка в размер на ***лв. месечно, платима до 10-то число на месеца, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2024 г., до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното изплащане; както и е осъден да заплати издръжка за изминал период от време, а именно за периода от 29.11.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба – 29.11.2024 г., в размер на ****лв. месечно или общо в размер на ***лв., 1 ведно със законната лихва за забава от падежа до окончателното изплащане; както и е осъден да заплати по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от общо 1152 лв., от които 864 лв. за държавна такса върху присъдената издръжката занапред и 288 лв. държавна такса върху присъдената издръжка за минало време, както и на С. Х. С. сумата от сумата от 847,08 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено решението и да взето предвид изявлението му в открито съдебно заседание, затова, че би могъл да заплаща за издръжка сумата в размер на ***- ***лв. месечно.

От въззиваемата страна С. Х. С., ЕГН – **********, действаща лично като непълнолетна и със съгласието на своята майка И. П. П., ЕГН – **********, чрез адв. Г. В., е депозиран писмен отговор, че жалбата е неоснователна. Не претендира разноски за въззивна инстанция.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от С. Х. С., действаща лично като непълнолетна и със съгласието на своята майка И. П. П., против Х. С. С. е заведена искова молба, с която е посочено, че майката и бащата са живяли известно време при условията на фактическо съпружеско съжителство, от което се родила дъщеря им. През 2015 г. родителите се разделили, като грижите за детето се поели изцяло и изключително от майката. С. завършила с пълно отличие основното си образование в ОУ „***” гр. ***, като към момента тя била ученичка в **** клас в ***. От втори клас досега детето ходело на уроци по математика, които стрували 800 лв. на месец.

Допълнително се занимавала и по български език и литература, през същия период и към момента, за които занимания майката заплащала по 300 лв. на месец. Съгласно служебна бележка, за периода от 2018 г. до м.януари, 2023 г., С. била посещавала „***” в гр. ***, където изучавала английски език, като за целия период била заплатена сумата от 3 794,90 лв. Тази учебна година тя посещавала частни уроци, съобразени с нейния учебен материал, които стрували 600 лв. на месец. Освен това детето било във възраст, в която бързо се израствали дрехи и обувки и се правели покупки почти всеки сезон. За подготовката за новата учебна година за най-необходимите неща /униформа - 2 2 бр., дрехи за спорт, есенно-зимни обувки, есенно яке, зимно яке и др./ били похарчени около 1000лв. Закупени били речници, помагала, атласи и др. пособия. Детето имало ежедневни разходи за пътни, закуски, телефон и др. С. била доста любознателна, поради което често се купували книги. Тя имала нужда, като всяко дете на нейната възраст, да излезе с приятели, да отиде на кино, да се включи в екскурзии, организирани от училище. За съжаление детето доста често боледувало през зимните месеци, въпреки полаганите грижи за него. Това изисквало качествена храна, много плодове и витамини.

Доброто физическо развитие изисквало осигуряване на почивка на море и планина, за които до момента средства осигурявала само майката. Бащата през целият този период, откакто родителите били разделени, не плащал редовно издръжка. Той давал средства, колкото прецени и когато прецени, а не всеки месец, каквото било неговото задължение по закон. Ответникът бил член на Съвета на директорите на „***” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***. Съгласно приложена Декларация по чл.63, ал.4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, той притежавал 77,24% от акциите на посоченото акционерно дружество. Ищцата не знаела какъв бил точно неговият доход, но същият поддържал сравнително добър стандарт на живот.

Майката И. П. П. била собственик и управител на „****” ЕООД и реализирала месечен доход средно около ***лв. Според възможностите на ответника и потребностите на С. Х. С. ищцата считала, че Х. С. С. можел без особени затруднения да дава на непълнолетното си дете издръжка в размер на ***лв.

Ищцата е претендирала заплащане на издръжка за минало време в същия размер за период от една година назад, считано от датата на подаване на исковата молба, която възлизала на общо *** лв.

Към исковата молба са приложени - Удостоверение за раждане, изд. на ****г. от Община ***, Свидетелство за основно образование № ***/ 03.07.2023 год., Удостоверение изх.№ УР-08.2-266/16.09.2024 г., че С. С. е записана в дневна форма на обучение през учебната 2024/2025г., Служебна бележка от „***”, Лист за преглед на пациента С., Епикриза от Отделение УНГ на УМБАЛ „Пълмед” ООД, Фактура № ***/27.10.2024 г.

Ответникът Х. С. С. е депозирал писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който е оспорил исковете, както и описаните твърдения за разходи, свързани с обучението на детето в размер на ***лв. на месец за заплащане на курсове за 3 обучение на детето по английски език. Поддържа, че сумата от приблизително ***лв. е била дължима за целия период на годишното обучение, а не за едномесечно такова. Исковата молба била недоказана в тази си част. По отношение на твърдението, че детето боледувало често, както и твърдяната нужда от заплащане на лечението му, ответникът възразява, че сумата за лечение на детето в посочения в исковата молба период била заплатена от самия него на касата на лечебното заведение. Ответникът е оспорил твърдението, че той не е полагал родителски грижи и не е била заплащана издръжка по отношение на детето. За удостоверяване на това обстоятелство е представена справка, издадена от „Еконт Експрес“ АД. Суми за издръжка били превеждани от ответника регулярно, ежемесечно, от 2019 г. до завеждане на делото и то в размер значително надвишаващ минималния такъв. Общата сума за периода 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. била в размер на ***лв. или *** средно месечно. Освен тези суми, били заплащани и суми в брой, давани били пари за джобни и на детето. По отношение на грижите за детето ответникът заявява, че през последната година детето било прекарало три дългосрочни ваканции с баща си, като било водено на почивки и екскурзии многократно, а тези почивки и екскурзии също генерирали разход за родителя. Като родител, ответникът насърчавал и поощрявал дъщеря си в развитие на нейните интереси извън и в училище и помагал във всяко отношение. Съгласно представената справка, в годините ответникът бил изпълнявал съвестно, в границите на финансовите си възможности, ангажимента за заплащане на издръжка на детето. Счита исковата претенция за прекомерна, спрямо възможностите му. Действително, същият бил собственик на 77,24 % от акциите на „***“АД, но от годишните финансови отчети на дружеството, генерираната от него печалба била минимална, а дивидент от нея не бил разпределян в период повече от 5 години. Ответникът получавал доходи от трудовата си дейност, като работник в дружеството, като за удостоверяване на това обстоятелство са представени удостоверения, издадени от „***“АД.

Размерът на трудовото възнаграждение, което ответникът получавал, било минималният, определен от Министерски съвет през 2024 г. В случай, че бъдела определена издръжка за годишния период преди датата на завеждане на исковата молба, то ответникът счита, че при последващото изплащане на дължимите издръжки заплатените вече суми няма да са дължими. В случая не се доказвало трайно влошено здравословно състояние на детето. Не се 4 доказвали твърдените в исковата молба за извършени разходи в размер на близо ***лв. за годишно обучение по английски език. Не се доказвало с платежни документи извършване на разходи за обучение, както и други такива, поради което ответникът моли исковата молба в частта й за заплащане на издръжка в размера на над ***лв. след датата на подаване на исковата молба.

От ответника са приложени удостоверение за размера на трудовото възнаграждение, заверени копия от годишни финансови отчети на дружеството „***“АД, както и разпечатка от „Еконт“ за извършени плащания за издръжка.

Приета по делото е справка от ТД на НАП – Пловдив относно трудовото възнаграждение на майката, около двукратно надвишаващо минималната за страната работна заплата, записано е, че притежава два недвижими имота и няма регистрирани МПС-та.

Приета е и справка от НАП-Хасково относно получаваното минимално за страната трудово възнаграждение от бащата, както и е записано, че той притежава пет моторни превозни средства и четири недвижими имота. Към делото е приложен и Социален доклад на ДСП – Пловдив, с който е констатирано, че основни грижи за детето се полагат от майката, която адекватно задоволява потребностите му. Записано е, че детето се вижда периодично с баща си.

Разпитан е и един свидетел М. Д., съпруг на майката на ищеца.

Районният съд, за да уважи иска, е изложил основни съображения, че от данните по делото се е установило, че бащата е млад, здрав и работоспособен човек, който има доходи и имущество, от което също може да реализира доходи. Същият е изплащал минимална издръжка за детето от момента на раздялата си с майката на детето преди десет години, която не е постъпвала ежемесечно при майката. Независимо от промяната в нуждите на детето, произтичащи от порастването му, необходимостта от допълнително обучение и здравословни проблеми, бащата не е увеличил сам изпращаната за детето издръжка през целия този период, а е разполагал с достатъчно средства за това. Районният съд е взел предвид получаваното от ответника минимално за страната трудово възнаграждение. Реализацията на доходи от имуществото на ответника не е било доказано по безспорен начин, нито се достигнало до 5 конкретизиран размер на тези доходи. Детето, което е вече на *** години, има своите нужди, които нарастват с възрастта му. Детето има необходимост и желание допълнително да се обучава, за което са необходими средства. Детето има здравословни проблеми, разходите за лечението на които са изцяло поети от майката. Бащата е в състояние да му осигури адекватна издръжка. Предвид на установеното, Районният съд е приел, че за обичайната издръжка на дете на тази възраст са необходими около *** лв. месечно, в която сума се включват разходите за храна, облекло, отопление, образователни нужди, спорт, извънкласни занимания, развлечения, за детето. Няма данни ответникът да страда от заболявания, които да му пречат да работи и да реализира доходи.

Относно разпределянето на този общ размер на издръжката между двамата родители, Районният съд е определил сумата ***лв. да се осигуряват от бащата, като се вземе предвид, че понастоящем той е лице, което работоспособно, получава трудово възнаграждение и разполага с недвижими имот и моторни превозни средства, от които има възможност да реализира доходи.

С въззивната жалба на Х. С. С. са направени възражения, че размерът на издръжката следва да се определи според правилото на чл.142, ал.1 от СК, в зависимост от две величини - според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което дължи издръжка, като същевременно чл.142, ал.2 от СК определя само минималният размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. На следващо място, посочено е, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая. Размерът на издръжката не може да бъде определен само въз основа на нуждите на детето, а и от това, че двамата родители дължат издръжка на непълнолетните си деца, с оглед на което следва да се отчитат материалните възможности както на бащата, така и на майката.