Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 316 от 06.07.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Търговско дело 109/2022
Вид
Разпореждане № 316
Подписан
06.07.2022
В сила
06.07.2022
Състав
Венцислав Георгиев Петров

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 316 гр. Пазарджик, 06.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20225200900109 по описа за 2022 година

Образувано е по предявена искова молба вх. № 4544/06.07.2022 г. н а И.. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ц. О.“ № **, чрез адв. К. от **, срещу „З.Д.Б.:

Ж.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н И., ж. к. Д. бул.

„Г. М. Д.“ № **, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Исковата молба е нередовна в частта по иск за имуществени вреди.

Ищецът сочи единствено разходи „за лечение“ в размер на 1 837.41 лева, което не е достатъчно за индивидуализиране на вредите, а съдът не е длъжен да издирва приложените доказателства, за да отговори на въпроса какво представлява така заявената обща сума.

Съдебната практика приема, че имуществените вреди следва да са ясно описани – в какво точно се изразява твърдяното от ищеца намаляване на имуществото му (понасяне на разноски или извършване на други плащания, възникване на задължения и др.). Когато ищецът претендира обезщетения за различни вреди, в обстоятелствената част на исковата молба всяка отделна вреда трябва да бъде точно индивидуализирана – в какво се състои, както и ясно да бъде разграничена от останалите твърдяни вреди. За различните посочени от него имуществени вреди ищецът не може да претендира едно общо обезщетение, а в петитума на исковата молба следва да заяви отделно по размер обезщетение, което търси за всяка една вреда, тъй като в тези случаи е налице обективно съединяване на искове (чл. 210 от ГПК) - Решение № 105 от 9.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2256/2020 г., IV г. о.

ІІ. Досежно направеното искане за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът намира, че същото е безпредметно, тъй като съгласно т. 15 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, р ешението по чл.78а от НК (представено от ищеца), с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му 1 налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда и по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Следователно ищецът е освободен от задължението за внасяне на държавна такса по силата на закона.

Водим от горното и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 4544/06.07.2022 г.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да индивидуализира претенцията си за имуществени вреди съгласно мотивите в настоящото разпореждане.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, при неизпълнение изцяло и в срок, исковата молба ще бъде върната на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК, а производството ще бъде прекратено.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС да се връчи на ищеца, чрез адвоката.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 2