Определение № 3906 от 28.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3906 гр. София, 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Ст. Танева като разгледа докладваното от М. Ст. Танева Гражданско дело № 20251110131611 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от И. Н. Г. и Ж. Г. Г. срещу А. В. Петрова, Т. Д. К., Е. Д. К., М. Х. А., М. Р. П. и Х. Р. А..

Ищецът твърди, че с ответниците са съсобственици на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***

(шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда деветстотин седемдесет и едно, точка, хиляда шестстотин и шестнадесет), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-3/11.01.2011 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 12.01.2021 г., с адрес на поземления имот: град София, район Витоша, с площ на поземления имот по кадастрална скица от 909 (деветстотин и девет) кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план 1616, квартал:

126В, парцел: XVIII при съседи на поземления имот, съгласно кадастрална скица, поземлени имоти с идентификатори: ***, ***,

***, 6813 4.1971.1391, 68134.19711. 39, който поземлен имот съгласно нотариален акт представлява ПРАЗНО МЯСТО, с площ от 887.50 (осемстотин осемдесет и седем цяло и петдесет стотни) кв.м., съставляващо северозападната реална част от имот с пл. № 1391 (хиляда триста и деветдесет), нанесен в кадастрален лист № 682 (шестстотин осемдесет и две) по неодобрения кадастрален план на в.з. „.......... I част", Ботаническа градина, гр. С., цялото с площ от 1775 (хиляда седемстотин седемдесет и пет) кв.м., при съседи на реалната част съгласно документи за собственост: изток наследници на Л. А. М. север - Ж. А. В., запад- Й. В. С., юг - Е. А. В. и при съседи на целия имот: изток - наследници на К. И., запад - Й. В. С. север - Ж.

А. В., юг - Е. А. В., при следните квоти: За И. и Ж. Г.и – 60/240 идеални части;

1

- За А. П. – 72/240 идеални части; За Т. Д. К. и Е. Д. К. – 48/240 идеални части или по 24/240 идеална част за всеки от двамата; За М. Х. А., М. Р. П. и Х. Р. А.

– общо 60/240 идеални части или поотделно както следва: за М. А. - 40/240 идеални части и по 10/240 идеални части за М. Р. П. и Х. Р. А..

Ищците твърдят, въз основа на договор за покупко-продажба от 25.04.1997 г. И. Г. и Р. Й. А., по време на браковете си съответно с Ж. Г. и М.

А., са закупили процесния имот от З. Б. Н.а, действаща лично за себе си и като пълномощник на Б. Н. М. След така описаната сделка по иск на Б. Н. М., с влязло в сила съдебно решение по гр.д. 1406/2007 г. по описа на СГС, IV-a с-в, съдът е отменил прехвърлителната сделка и е признал за установено по отношение на М. Х. А., М. Р. П. и Х. Р. А., че Б. М. е собственик на 1/2 ид. част от имота. Впоследствие, с договор за продажба на наследство от 30.12.2015 г.

Б. М. е прехвърлил притежаваната от него част от имота на А. В. П., която на свой ред на 16.12.2020 г. е дарила 2/10 идеални части от имота на Т. Д. К. и Е.

Д. К.. Посочват, че на 14.05.2021 г. им е бил издаден нотариален акт за собственост (приложен) на 1/4 ид. части от Имота. С оглед гореизложеното моли за допускането на съдебна делба на имота между страните.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците А. В. П., Т. Д. К., Е. Д. К., както и отговор на исковата молба от ответниците М. Х. А., М. Р. П. и Х. Р. А..

Ответниците М. Х. А., М. Р. П. и Х. Р. А. не оспорват исковете. По отношение на ответниците Т. К. и Е. К. са посочили квоти 12/240, но по начина, по който квотите са посочени в отговора на исковата молба не правят 240/240. Не оспорват твърденията в исковата молба. Посочват, че Х. А. е поставен под пълно запрещение с Решение по гр.д. № 287/2007 по описа на Софийски районен съд, 7-ми състав и като негов настойник е определена майка му М. Х. А..

Ответниците А. В. П. Т. Д. К., Е. Д. К. оспорват предявения иск, като оспорват останалите страни да имат право на собственост, тъй като са придобили имота по престъпен начин, като поради изобличаването им са се въздържали да упражняват фактическа власт върху имота. Твърдят, че праводателя им Б. Н. М., а впоследствие и те владеят имота в продължение на 25 години явно, непрекъснато и необезпокоявано, като са демонстирали собственически намерения пред останалите страни по делото, поради което са придобили имота по давностно владение. Не оспорват, че И. Г. в условия на СИО и покойният Р. А. - наследодател на ответниците М. А., М. П. и Х. А. са страна в качеството си на купувачи на процесния имот по силата на нот. акт №107, том 49, дело № 9494/1997 год. по описа на I Нотариат към Районен съд - С. Твърдят, че ищецът И. Г. е имал цели да присвои имота, като е заплашвал Б. Н., а впоследствие предприел действия, с които да снабди З. Н.а с неистинско пълномощно от баща й Б. М. за разпореждане с общият им наследствен имот. Твърдят, че З. Н.а е била отвлечена, държана в неизвестност и дрогирана, в резултат на което развила шизофрения. Посочват, че Б. М. е 2 завел иск срещу И. Г. и Р. А. (гр. дело № 3201/2001 г. по описа на СРС, 45 състав), като от този момент владението на имота е било упражнявано единствено от Б. М. и семейството му. Твърдят, че са извършили фактически действия, с които са манифестирали своенето на имота и това е достигнало до знанието на И. Г. и наследниците на Р. А., изразяващи се в ограждане, обезопасяване, поддръжка, почистване, ползване и облагородяване на имота.

Твърдят, че Б. М. е владял имота от отвличането на неговата дъщеря З. Н.а през 1997 г. до 2015 г., когато сключил договор за продажба на наследството си от Л. М. (30.12.2015 г.) на А. К., като след сключването на този договор е предал на А. В. К. владението на имота. В условията на евентуалност твърдят, че са владели имота от влизане в сила на съдебното решение - 17.01.2011 г. (гр. дело № 898/2009 г. ГК, II ГО, ВКС) до завеждане на иска по разглежданото дело. С оглед гореизложеното молят за отхвърлянето на иска.

След указания на съда, страните са направили следните пояснения:

И. Г. и Ж. Г. са конкретизирали че собствеността върху процесния имот е придобита от тях в посочените в ИМ ид.ч. по силата на нотариален акт за покупко-продажба от 25.04.1997 г. , като констативен нотариален акт от 14.05.2021 г. е издаден въз основа на него. В същата молба се оспорва възражението на ответниците за придобивна давност.

А. К., Т. К., Е. К. са изложили, че Б. М. е владял имота от 1997 до 2015 г., изтеклия период на владение в негова полза се присъединява към това на А.

П./К./, която владее имота от 2015г. С уточнителна молба се излага, че А. К. владее самостоятелно имота от 30.12.2015 г. до 16.12.2020 г., а след 16.12.2020 г. до настоящия момент имота се владее от А. К., Т. К., Е. К..

Правна квалификация:

Предявен е иск по чл. 34 ЗС.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.

По иска с правна квалификация чл. 34 ЗС всяка от страните носи тежестта да докаже качеството си на съсобственик на включения в делбата имот чрез доказване на юридическите факти, от които извежда твърдяното право на титуляр (съпритежател) на правото на собственост в негово лице върху процесния имот и размера на притежавания от съделителя дял от вещта.

По наведеното с отговора на исковата молба възражение за придобивна давност ответниците следва да докажат, че осъществявала непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено владение върху имота /т.е. че го е държала лично или чрез другиго като свой/, което са демонстрирали пред останалите страни по делото, период на владението. При твърдение за придобИ.е по давност на недвижимата вещ от страна на наследодателя им- следва да докажат това.

По доказателствата:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата молба на ответниците М. Х. А., М. Р. П. и Х. Р. А. писмени 3 доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.

Искането на ответниците А. В. П., Т. Д. К., Е. Д. К. за допускането на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на упражняването на владение от тяхна страна на имота е относимо и допустимо и следва да бъде уважено, но доколкото всичките свидетели са по отношение на едни и същи факти и обстоятелства следва да им бъде допуснат един свидетел.

Искането по чл. 176 ГПК на ответниците А. В. П. Т. Д. К., Е. Д. К. за задължаването на Ж. Г. и М. А. и М. П. да се явят и да отговорят кой е владял имота следва да бъде оставено без уважаване, доколкото е допуснат свидетел за същите обстоятелства.

Искането на ищците да бъде изискано удостоверение за наследници на Р.

А., както и информация за сключване на брак между него и М. А. следва да бъде оставено без уважаване, доколкото съответните документи са приложи към отговора на исковата молба на ответниците М. Х. А., М. Р. П. и Х. Р. А..

Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ответниците М. Х. А., М. Р. П. и Х. Р. А. в едноседмичен срок от получаването на препис от настоящето определение, с писмена молба с препис за насрещната страна, да конкретизират на какво основание твърдят, че Т. К. и Е. К. притежават по 12/240, като държат сметка, че посочените от тях квоти не правят 240/240.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 31.03.2026, от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

Приема уточнителните молби представени от страните. Да се изпрати препис от тях на насрещните страни.

ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане на ответниците А.

В. П., Т. Д. К., Е. Д. К. за доказването на твърдяното от тях владение на недвижимия имот, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК оставя искането за допускане на още двама свидетели. Допуснатия свидетел следва да бъде доведен за датата на насроченото открито съдебно заседание, при недовеждане на свидетеля без уважителни причини – определението ще бъде отменено.

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците А. В. П., Т. Д. К., Е. Д. К. по чл.176 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищците.

СЪДЪТ НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.

На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такИ.. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).

УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, за възможността да бъде постановено неприсъствено решение. Съгласно чл. 238 ГПК (1) “Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. (2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ. (3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.“ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.