Акт № 133894 от 03.11.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 133894 гр. София, 03.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20261110114397 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Р. В. В..

Съдът при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на подадената искова молба, намира същата за нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности. Същевременно, за процесуална икономия, съдът намира, че следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Издаването на заповед за изпълнение в полза на ищеца и подаването на възражение от ответника против нея обуславят правния интерес за ищеца от предявяването на настоящите установителни искове.

Представените писмени доказателства с исковата молба и отговора на исковата молба са допустими и относими към предмета на делото и следва да бъдат допуснати.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание, за която дата и час да бъдат призовани страните, на които следва да бъде съобщен изготвения от председателя на състава проект за доклад по делото. Следва да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Р. В. В., като

ДАВА седмичен срок да ищеца от получаване на препис от настоящото определение да обоснове правния си интерес от предявяване на иск за установяване на вземането му за сумата 639,04 евро – възнаградителна лихва за периода от 17.01.2024г. до 10.01.2025г., както 1 и сумата 639,96 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.01.2024г. до 28.01.2026г., при положение, че за посочените вземания не е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията исковата молба в тази част ще бъде върната, а производството по делото в същата- прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

НАСРОЧВА публично съдебно заседание за 05.02.2027г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.

ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр. дело № 182/ 2026г. по описа на Районен съд гр.

Чирпан.

НАЗНАЧАВА съдебно- счетоводна експертиза, с вещо лице В. П., която след като се запознае с материалите по делото и тези- в страните, даде заключение със задача: „Усвоена ли е сумата по кредита, респ. в случай, че е усвоена, кога? Как са формирани анюитетните вноски, като вещото лице посочи размера на всеки елемент, формиращ вноските?

Извършени ли са плащания по договора за кредит, респ. в случай, че са извършени такива, кога? Как са осчетоводени плащанията и за погасяване на кои задължения са отнесени?

Какъв е размерът на неплатените месечни вноски по процесния договор, като вещото лице да посочи отделните компоненти на месечните вноски? Какъв е размерът на договорната лихва и на обезщетението за забава? При какъв размер на договорната лихва са формирани анюитетните вноски? Променян ли е размера на договорната лихва, респ. кога и как? Какъв е размерът на годишния процент на разходите (ГПР)? От кои елементи е формиран ГПР, вкл. включени ли са при формиране на размера му елементи, които не са посочени в исковата молба (в т.ч. и възнаграждение за поръчителство)? Платил ли е поръчителят “Файненшъл България” ЕООД на “Изи асет мениджмънт” АД вземанията на последния по договор за потребителски кредит № 4928136/ 20.10.2023г.?”, при депозит за възнаграждението на вещото лице в размер на 300 евро, вносим от ищеца в седмичен срок, считано от връчване на настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца да представи доказателства за платен депозит за възнаграждението на вещото лице в служба „Регистратура” на Софийския районен съд.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания, с оглед обстоятелствата по делото, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства.

СЪОБЩАВА на страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител като им дава възможност да изразят становище по тези въпроси.

СЪОБЩАВА на страните, че въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за 2 задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължени да участват в информационна среща за медиация.

На основание чл. 146 ГПК, съобщава на страните проект за доклад:

Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, че на 28.01.2026г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против Р. В. В. за сумата 2809,64 евро, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 4928136/20.10.2023 г., за периода от 17.01.2024г. до 10.01.2025г.

Въз основа на подаденото заявление пред Районен съд гр. Чирпан е образувано ч.гр. дело № 182/ 2026г. по описа на Районен съд гр. Чирпан, в хода на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответницата са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Р. В. В. съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит № 4928136/ 20.10.2023 г., по силата на който кредиторът предоставил на ответницата сумата 3323,40 евро (6500 лева), като последната се задължила да върне получената в заем сума в срок до 10.01.2025г., ведно с уговорената договорна лихва в размер на 1865,35 лева. Ищецът релевира твърдения, че ответницата не изпълнила задължението да престира насрещно и върне получената в заем сума. Същият навежда твърдения, че между “Файненшъл България“ ЕООД и ответницата е сключен договор за поръчителство, по силата на който дружеството- гарант се задължило да отговаря солидарно с кредитополучателя по сключения договор за кредит. Ищецът навежда твърдения, че поради неизпълнение на задълженията по договора от ответника-кредитополучател, поръчителят изпълнил задължението му вместо него, с което встъпил в правата на кредитора.

В исковата молба се сочи, че кредиторът продал на ищеца процесното вземане с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2024г., ведно с Приложение № 1/ 05.05.2025г.

При изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането му за сумата 2809,64 евро, представляваща сбор от дължимите вноски за главница по договор за потребителски кредит № 4928136/ 20.10.2023г., за периода от 17.01.2024г. до 10.01.2025г., сумата 639,04 евро-възнаградителна лихва за периода от 17.01.2024г. до 10.01.2025г., както и сумата 639,96 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.01.2024г. до 28.01.2026г., платени от “Файненшъл България“ ЕООД, на основание сключен с ответницата договор за предоставяне на гаранция, което вземане е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024г., ведно с Приложение 3

№ 1/ 05.05.2025г., скл. между "Файненшъл България" ЕООД и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 02.02.2026г. по ч.гр. дело № 182/ 2026г. по описа на Районен съд гр. Чирпан.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответницата оспорва да е усвоила сумата, предмет на договора за кредит.

В отговора на исковата молба се развиват съображения, че договорът за кредит е нищожен. Ответницата развива съображения, че при сключване на договора е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навеждат се доводи, че при формиране на ГПР по кредита е следвало да бъде съобразено и дължимото възнаграждение в полза на дружеството- гарант, в размер на сумата 1973,41 евро (3859,65 лева). На следващо място се релевират доводи за свързаност на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.

Ответницата не оспорва, че между “Изи асет менидмънт” АД и ответницата е сключен договор за кредит, както и, че между “Файненшъл България“ ЕООД и ответника е договор за поръчителство.

В обобщение, ответницата поддържа, че процесните искове са неоснователни и недоказани, поради което моли съда да ги отхвърли.

Изложените фактически твърдения дават основание на съда да приеме, че е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните следва да докаже твърдените от нея факти. Всяка страна носи тежестта на доказване на изгодните за нея факти в процеса.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно следните обстоятелства: 1/ наличието на валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит № 4928136/20.10.2023 г., сключен между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, при посочените в исковата молба параметри; 2/ предоставяне на заемната сума на ответницата; 3/ размера на уговорената възнаградителна лихва; 4/ изпадането на ответницата в забава по отношение на задълженията й по договора за потребителски кредит;

5/ размера на обезщетението за забава; 6/ наличието на валидно облигационно отношение между ответницата и „Файненшъл България“ ЕООД по договор за предоставяне на гаранция за обезпечаване задълженията на кредитополучателя по договора за потребителски кредит;

7/ уведомяване на ответника от „Файненшъл България“ ЕООД за отправеното към него, в качеството му на поръчител, искане за плащане; 8/ плащане от „Файненшъл България“ ЕООД на задълженията на ответницата по процесния договор за потребителски кредит; 9/ уведомяване на длъжника за извършеното от поръчителя плащане; 10/ прехвърляне на вземанията на поръчителя в полза на ищеца чрез цесия, за което обстоятелство длъжникът е бил уведомен.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за предоставяне на заемната сума на ответницата от „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД, за размера на изискуемите вземания по 4 договора за потребителски кредит, за извършено плащане от „Файненшъл“ ЕООД на задълженията на ответницата по договора за потребителски кредит, както и за изпратени до ответницата уведомления.

НАПЪТВА страните към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките за първото по делото заседание, на основание чл. 140, ал. 6 ГПК, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5