Решение № 27 от 05.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100502359 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците М. И. А. и М. М. А. срещу решение от 08.11.2024 г. по гр.д. №9812/2023 г. на Софийския районен съд, 68 състав, в частта, в която жалбоподателите са осъдени да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД, както следва: М. И. А. следните суми:

794,86 лв., представляващи 4/6 части от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, с абонатен №232400, по договорни отношения между страните през периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г.; 152,48 лв., представляващи 4/6 части от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г.; 21,66 лв., представляващи 4/6 части от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., и 5,19 лв., представляващи 4/6 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба– 24.02.2023 г. до окончателното плащане, М. М. А. следните суми: 198,71 лв., представляващи 1/6 част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район ****, с абонатен №232400, по договорни отношения между страните през периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г.; 38,12 лв., представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г.; 5,41 лв., представляващи 1/6 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. , и 1,30 лв., представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба – 24.02.2023 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Сочи, че 1 първоинстанционният съд неправилно не е уважил искането им по чл.183 ГПК, и неправилно е приел, че вземанията не са погасени по давност. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените срещу ответника Ц. М. А. осъдителни искове са отхвърлени изцяло, поради което решението е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.

Ответниците в срока за отговор по чл.131 ГПК са оспорили, че са собственици или ползватели на процесния топлоснабден имот, но от представените по делото молба за вписване на законна ипотека от 07.03.1996 г., списък на етажни собственици и удостоверение за наследници от 27.04.2023 г., издадено от СО, район „Подуяне“, се установява, че през 2 процесния период ответникът М. И. А. и наследодателя на страните М.М. А. са били в облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове.

Неоснователен е доводът на въззивниците относно отхвърленото им доказателствено искане по чл.183 ГПК. Представеното ищеца с исковата молба писмено доказателство не е оспорено от ответниците изрично в срока по чл.131 ГПК.

Възражението за погасяване на дълга за главниците и лихвите по давност е неоснователно, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е тригодишна.

Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата разпоредба след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на чл.33 ал.1 предвижда клиентите да заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая най-старото задължение на ответника е станало изискуемо на 15.01.2020 г., но в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл.3 т.2 ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с пар.13 ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн.

ДВ, бр.44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което към момента на предявяване на иска - 24.02.2023 г., не е изтекъл тригодишният срок за вземанията за цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Вземанията за услугата „дялово разпределение“ също не са погасени по давност, тъй като към момента на предявяване на иска - 24.02.2023 г., не е изтекъл тригодишният срок за вземанията.

Вземанията за обезщетения за забава също не са погасени по давност, тъй като към момента на предявяване на иска - 24.02.2023 г., също не е изтекъл тригодишният срок за тези вземания.

С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваната му част.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 200,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА реш е н и е №20232 от 08.11.2024 г., постановено по гр.д.

№9812/2023 г. по описа на СРС, ГО, 68 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА М. И. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ****, и М. М. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплатят РАЗДЕЛНО (4/6 за М. И. А. и 1/6 за М.

М. А.) на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 200,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4