Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 573 от 28.07.2026, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 376/2026
Вид
Определение № 573
Подписан
28.07.2026
В сила
07.08.2026
Състав
Христина Захариева Марева

Цитирани разпоредби

  • чл. 103 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 104 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 573 гр. Сливен, 28.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20262200100376 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от К. К. Г. Т. с ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. Е., с която предявява на основание чл. 2б, ал. 1 и чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ против Районен съд – Велико Търново, Окръжен съд – Велико Търново и Върховен касационен съд, които да му заплатят солидарно сумата в размер на 14 000 евро, с равностойност 27 381.62 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, последица от нарушаване правото му на разглеждане на делото в „разумен срок“, прокламирано в чл. 6, §. 1 КЗПЧОС в исковото производството по Гр. дело № 2095/2022г. на РС-Велико Търново, приключило на съдебна фаза в това по ч.гр.д. № 4657/2022г. на ВКС, 3-то г.о., в едно със законната лихва върху претендираното компенсаторно обезщетение за бавно правосъдие, считано от 22.12.2022 г.

В чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ е регламентирана специална местна подсъдност на исковете за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, измежду които са и исковете по чл. 2б ЗОДОВ, възлагаща ги в компетентността на съда по мястото на непозволеното увреждане или по настоящия адрес на увредения. Тези искове по специалния закон се предявяват пред местно компетентия съд по правилата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, при съобразяване с общите норми за родова подсъдност – чл. 103 и чл. 104 ГПК, доколкото в ЗОДОВ няма специална норма за родово компетентния съд. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, исковете се предявяват пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения.

Предвид изложеното липсва основание за разглеждане на така 1 предявените искове от Окръжен съд – Сливен. Мястото на увреждане, според седалището на ответните органи, разгледали делата, във връзка с които се претендира обезщетение е в гр. Велико Търново и гр. София, а с оглед постоянния адрес на ищеца – гр. Е., също в гр. Велико Търново. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ предвижда изпращане на делото пред най-близкия родовокомпетентен съд, но само от надлежния съд по чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, в случай, че този съд е ответник по делото.

Мотивиран от горното, на основание чл. 118, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 376/2026 г. по описа на Окръжен съд – Сливен и го ИЗПРАЩА на Окръжен съд – Велико Търново, като местно и родово компетентен съд, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 104, т. 4 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________ 2