Решение № 3889 от 04.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3889 гр. Пловдив, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330117358 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба подадена от Т. А. Т. срещу „Теник Инвест“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативни съединени искове с правно правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3, връзка чл. 225, ал. 1 КТ. Предявен е и осъдителен иск с правно основание по чл. 226 ал. 2 от Кодекса на труда за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 18.11. 2023 г. до датата на образуване на делото в размер от 818, 18 лв. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността „*****“ при ответника.

Твърди се, че на ***** г. е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, поради липса на качества.

Твърди се, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е конкретизирано какви качества липсват, написана е твърде общо и съответно е незаконосъобразна.

Излагат се подробни съображения, че следва да се отмени уволнението като незаконно. Моли съда да бъде възстановена на заеманата длъжност преди уволнението - „*****“. Моли да бъде присъдено обезщетение 225 ал 1 КТ за периода 18.11.2023 г. до 18.05.2024 г. в размера 10800.00 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, както и да се присъди обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ, за незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата за периода 18.11.2023 1 г. до дата на образуване на делото в размер на 818.18 лева, ведно със законната лихва от 28.11.2023 г. до окончателното погасяване на сумата. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответната страна, в която се излагат съображения, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 ,т. 2 и т.3КТ. Претенцията на ищцата за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, е обусловена от основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.

В настоящия случай, страните не оспорват факта, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на сключен трудов договор № *****г. и допълнителните споразумения към него.

При прекратяване на трудовия договор с отправяне на предизвестие, прекратителният ефект настъпва автоматично, с изтичане срока на предизвестието. Няма значение дали работодателят е издал допълнителен акт, как е озаглавил този акт и какво е неговото съдържание. Дори работодателят да е издал уволнителна заповед при изтичане на срока на предизвестието, този му акт има само декларативен характер, тъй като моментът на прекратяването е уреден в самия закон – това е датата, на която изтича срокът на предизвестието. Срокът не зависи от волята на страните, поради което не към момента на изтичането му, а именно към момента на връчване на предизвестието се преценява налице ли са предпоставките за законно извършване на уволнението. Това е така, тъй като в хипотезата на чл. 335, ал.

2, т. 1 КТ се връчва предизвестие, а не заповед за уволнение, каквато може въобще да не бъде издадена, като трудовото правоотношение се прекратява с изтичането на срока на предизвестието. Следователно, когато работодателят е отправил предизвестие и правото му да прекрати трудовото правоотношение на това основание съществува, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, без да са необходими някакви действия на страните, като ако работодателят е издал някакви актове след изтичането на срока на предизвестието, те са без правно значение – трудовото правоотношение вече е било прекратено. Следователно, меродавен е 2 моментът на предизвестяване на работника за прекратяване на трудовото правоотношение, когато това основание е налице.

Когато трудовият договор се прекратява чрез отправяне на предизвестие, правнорелевантният момент, към който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, е датата на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е това записано в предизвестието, а не това, записано в издадената в последствие заповед за прекратяването му, която има само декларативен характер, поради което противоречието в основанията, посочени в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и в последвалата заповед е без правно значение и не обуславя незаконосъобразност на уволнението. Издадената заповед има само констативен характер. Трудовото правоотношение се счита за прекратено дори и липса на издадена заповед.

Преценката на закрила по чл. 333 КТ се извършва към момента на връчването на предизвестието, като без правно значение е дали след този момент работникът или служителят е бил в отпуск поради временна неработоспособност.

От доказателствата по делото се установява, че н а ***** г. На ищцата е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно което след неговото изтичане ще бъда освободена от работа на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 от Кодекса на труда. От всичко гореизложено следва, че считано от 18.11.2023 г. трудовият договор е вече прекратен.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.В издаденото предизвестие работодателят единствено е възпроизвел законовото основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ без да уточнява в необходимата конкретика професионални знания и умения, липсата на които препятства изпълнението на трудовите функции от июцата.Горното води на невъзможност за преценка налице ли са условията на посоченото основание.Конкретни липсващи качества на работника, необходими за изпълнение на възложената му работа не могат да бъдат въвеждани при разглеждане на трудовия спор. Неизпълнението на задължението на работодателя да мотивира заповедта за прекратяване на трудовия договор води до незаконосъобразност на уволнението и обуславя неговата отмяна съгласно чл. 344, ал.1, т. .1 от КТ.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.Предвид изхода на спора по главния иск, искът за възстановяване на работа се явява основателен и следва да бъде уважен.

3

Претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност на ищцата е обусловена от основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Поради изложеното, ищцата следва да бъде възстановена на длъжността „*****“ при ответника.

Досежно предявения иск по чл. 344, ал.1, т. 3, вр. чл. 225, ал.1 КТ, то основателността на същия се обуславя от наличието на следните материалноправни предпоставки: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на до шест месеца след уволнението – в конкретния случай, че за периода 18.11.2023 г. - 18.05.2024г г. и 3. причинноследствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.

В конкретния случай, несъмнено се установи незаконност на извършеното уволнение. От представеното по делото заверено копие от трудовата книжка на ищеца и от осъществената от съда констатация в трудовата се изяснява, че след прекратяването на трудовото правоотношение с ответника ищецът не е постъпил на работа при друг работодател. По отношение размера на дължимото обезщетение: същото се определя на база на последно полученото преди уволнението брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец ( в тази връзка- Решение № 490 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на ВКС; Решение № 665 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2009 г., III- то г. о.; Решение № 432/03.12.2012 г. по гр.д. № 1129 / 2011 г., по описа на ВКС, IV- то г.о. )., ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 10 800 лв.- обезщетение за оставане без работа в периода 18.11.2023 г. - 18.05.2024г.

Съобразно гореизложеното, предявените обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде уважени.

Следва да бъде уважен и иска по чл. 226 ал. 2 от Кодекса на труда за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 18.11. 2023 г. до датата на образуване на делото в размер от 818, 18 лв. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, тъй като ответната страна не установи, още по-малко в условията на пълно и главно доказване, че е върнала на ищцата трудовата книжка по надлежния ред след прекратяване на трудовото правоотношение.

По разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищцата се поражда право на разноски. Представени са доказателства за договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 2200 лв.

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на 4 основание чл. 78, ал. 6 КТ, следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сума в размер на 188 лева, представляваща дължими държавни такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ( по 50 лева за двата неоценяеми иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ и чл. 344, ал.1, т.2 КТ ).

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА уволнението на Т. А. Т., ЕГН **********, осъществено от “ ТЕНИК ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 115891696 на основание чл. 328, ал. 1, т.

5КТ, считано от ***** г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Т. А. Т., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност „*****“ в“ ТЕНИК ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 115891696.

ОСЪЖДА “ ТЕНИК ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 115891696 ДА

ЗАПЛАТИ Т. А. Т., ЕГН **********, сума в размер на 10 800 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ8за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 18.11.2023 г. - 18.05.2024г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / *******г./ до окончателното й погашение.

ОСЪЖДА “ ТЕНИК ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 115891696 ДА

ЗАПЛАТИ Т. А. Т., ЕГН ********** на осн. чл. 226 ал. 2 от Кодекса на труда за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 18.11. 2023 г. до датата на образуване на делото в размер от 818, 18 лв. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “ ТЕНИК ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 115891696 ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. Т., ЕГН **********, сума в размер на 2200 лева, представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА “ ТЕНИК ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 115891696 ДА

ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 188 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5