Решение № 15007 от 02.08.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 784/2023
- Вид
- Решение № 15007
- Подписан
- 02.08.2025
- Състав
- НОРА ВЛАДИМИРОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 7 · Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I)
- чл. 4, пар. 1 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
- чл. 63, пар. 1, б. а" · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
РЕШЕНИЕ
№ 15007 гр. София, 02.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110100784 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба на ищеца „ХУК Кобург Общо Застраховане“ АД, с която е предявил срещу ответника ЗК „Лев Инс“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 18135,91 лв., представляваща неплатена част от регресно вземане, възникнало с изплащане на застрахователно обезщетение за вредите, причинени на л.а. марка “БМВ”, модел „530 д Туринг хДрайв ДПФ”, рама № WBA5K31000D924816, peг. № ***, в резултат на ПТП, настъпило на 18.07.2020г., около 19.00 часа в гр. Р**** по вина на водача на л.а. „Алфа Ромео“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована при ответника, сумата от 2682,75 лв., представляваща обезщетение за забава върху главница от 23328,24 лв., считано от 16.02.2021 (датата на предявяване на претенцията пред ответника) до 05.04.2022 г. (датата на частичното плащане на сумата от 5192,33 лв.) и сумата 1390,42 лв., представляваща обезщетение за забава върху предявения остатък от главницата в размер на 18135,91 лв., считано от 06.04.2022г. (деня, следващ датата на плащане на сумата от 5192,33 лв.) до датата на завеждане на исковата молба (06.01.2023 г.).
Ищецът „ХУК Кобург Общо застраховане“ АД твърди, че на 18.07.2020 г., около 19:00 ч., в гр. Р****, на паркинга на ул. „****“ е настъпило пътно транспортно произшествие, при което И**** управлявайки л.а. марка „Алфа Ромео“, модел „159“, с peг. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата – не е съобразил движението си с обстановката на пътното платно и условията на движение, при което не пропуснал и реализирал удар с движещия се с предимство лек автомобил марка „БМВ”, модел “530 д Туринг хДрайв ДПФ”, рама № WBA5K31000D924816, peг. № ***, собственост на К***. В резултат на ПТП на л.а.
„БМВ“ били причинени щети, както следва: огъната броня отпред отляво, повредени детайли на предна лява броня, повредени сензори на бронята отпред отляво, счупен преден ляв би-ксенонов фар, огънат преден ляв калник, повредена предна лява гума, повредена предна лява джанта, повредено окачване на предно ляво колело, счупена предна лява напречна щанга. Сочи, че по отношение на лек автомобил марка “БМВ”, модел “530 д Туринг хДрайв ДПФ”, рама № WBA5K31000D924816, peг. № *** е била налице валидно сключена застраховка “Каско на МПС” с "ХУК Кобург Общо Застраховане” АД със застрахователна полица № ****, със срок на покритие от 01.01.2020 г. до 01.01.2022 г.
Твърди, че в резултат на настъпилото ПТП при застрахователя е постъпило искане за заплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на което при него е образувана ликвидационна преписка по щета № 20-81-****. Посочва, че сумата необходима за ремонт 1 на процесния автомобил е в размер на 11924,54 евро или 23328,24 лв. Сочи, че сумата от 11 924,54 евро представлява сбор от разходи за ремонт на щетите 10193,11 евро, компенсиране понижената стойност на автомобила – 350 евро, хонорар на експерта - оценител - 1189,70 евро, разходи за ремонт в България – 191,73 евро (евровата равностойност на 375 лв.).
Твърди, че сумата в размер на 11924,54 лв. е изцяло заплатена по сметка на застрахования и по сметка на сервиза, извършил експертизата. Посочва, че към момента на настъпване на събитието гражданската отговорност на виновния за настъпването на процесното събитие е била застрахована в ответното дружество със застрахователна полица № ВС/22/119002822059, действаща към момента на настъпване на произшествието. Твърди, че на 16.02.2021 г., към ответното дружество е предявено искане за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, като е била образувана ликвидационна преписка по щета № 0000-2045-20- 612772. Посочва, че на 05.04.2022 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 5192,33лв. С оглед гореизложеното моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 18135,91 лв.
– неплатена част от регресното вземане, сумата от 2682,75 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 23328,24 лева, считано от 16.02.2021 (датата на предявяване на претенцията пред ответника) г. до 05.04.2022 г. (датата на плащане на сумата от 5 192,33 лв.) и сумата от 1390,42 лв., представляваща обезщетение за забава върху остатъка от главницата от 18135,91 лева, считано от 06.04.2022 (денят следващ датата на плащане на сумата от 5192.33 лв.) до датата на завеждане на исковата молба (05.01.2023 г.). Претендира се и законна лихва от датата на подаване на исковата молба, както и разноски за производството.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Твърди, че със заплатеното на 04.04.2022 г. обезщетение в размер на 5192,33лв. е репарирал всички вреди от процесното ПТП според действителната им стойност. Оспорва уврежданията по държач предна лява камера, предна лява камера, преден ляв долен носач, преден ляв шарнир, преден ляв горен носач, преден ляв напречен носач, преден ляв лагер главина, ляв носач, преден ляв амортисьор и кормилна рейка на лек автомобил марка „БМВ”, модел „530 Д”, с peг. № *** да са възникнали вследствие на транспортния инцидент от 18.07.2020г. Посочва, че доколкото прецесното ПТП е настъпило шест години след първоначалната регистрация на автомобила, същият не е бил в гаранция и не се е налагало влагането на оригинални части за ремонта му. Оспорва дължимостта на разходите в размер на 1189,70 евро за експертиза и 350 евро за компенсиране на понижената стойност на автомобила, тъй като не се явяват разумно направен разход във връзка с установяване на основателността на иска. Оспорва иска за главното вземане по размер, като счита, че обезщетението следва да се определи по методиката на Наредба № 24 за задължителното застраховане, като в случая е била завишена както стойността на вложените части и консумативи, така и на нормовремената труд, не е бил приложен корекционен коефициент съобразно експлоатационния период на автомобила спрямо стойността на новите части, вложени за ремонта, за да се определи действителната стойност за възстановяване на повредите. Евентуално оспорва да е изпаднал в забава, считано от получаване на регресната претенция. Моли за отхвърлянето на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Процесното частноправно отношение е с международен елемент, тъй като ищецът е дружество със седалище и адрес на управление в **********а ответникът - дружество със седалище и адрес на управление в България.
Софийски районен съд е международно компетентен да разгледа спора съобразно разпоредбата на чл. 4, пар. 1 вр. чл. 63, пар. 1, б. а“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година, съгласно който искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка, а съгласно чл. 63, пар.
1 от Регламента за целите на настоящия регламент търговско дружество или друго юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица имат местоживеене в мястото, където се намира тяхното: а) седалище по устав; б) централно управление; или в) основно място на стопанска дейност. Компетентността на българския съд следва от разпоредбата на чл. 4, пар. 1 на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на 2
Съвета от 12 декември 2012 година, определяща общото правило за компетентност по искове срещу лица, които имат местоживеене/седалище и адрес на управление в държава членка, които се предявяват пред съдилищата на тази държава-членка. В случая ответникът е дружество, регистрирано в Република България, със седалище и адрес на управление в гр.
София, Република България, поради което и по силата на цитираното общо правило по Регламент (ЕС) № 1215/2012г. компетентен да се произнесе по заявения търговски спор, е българският съд, като не са налице хипотезите на чл. 24 от Регламента (изключителна компетентност) и чл. 25 от Регламента (пророгация на компетентност).
По отношение на приложимото право следва да се съобрази вида и характера на процесното вземане, което предпоставя установяване на всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по-конкретно, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чийто застраховател по ГО е ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят по ГО носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, които са в непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото събитие. Касае се за претенция, подчинена на сложен фактически състав, който включва елементите на непозволено увреждане, на прекия иск срещу застрахователя по гражданска отговорност на виновното лице и на суброгация в правата на кредитора по прекия иск от трето лице застраховател, което е обезщетило пострадалия на основание застрахователен договор. Следователно на първо място по отношение на предпоставките на деликта – основанието и границите на отговорността, определянето на лицата, на които може да се търси отговорност за извършени от тях противоправни действия, наличието, вида и определяне на размера на вредите или на търсеното обезщетение, следва да се определят в съответствие с правилата на приложимото национално право по силата на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 /Рим II/, след което на второ място следва да се определи в съответствие с чл. 7 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 юни 2008 /Рим I/, кое е приложимото право спрямо договора за застраховка, сключен между застрахователя – ищец и съответното застраховано от него лице, за да се прецени дали и в каква степен този застраховател може по пътя на суброгацията да упражни правата на пострадалото лице спрямо застрахователя по гражданска отговорност на делинквента. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Регламент /Рим II/ освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. В съображение 17 от Регламента е дадено тълкуване, че при дела за имуществени или неимуществени вреди, държавата, в която е настъпила вредата, следва да бъде държавата, в която са претърпени болките и страданията или съответно е увредено имуществото. Застрахованото от ищеца имущество – л.а. „БМВ“, модел „530 Д”, с peг. № ***, е било увредено на територията на България, ето защо приложение следва да намери българският материален закон.
По иска с правна квалификация чл. 411 КЗ:
Основателността на предявения иск за главното вземане произтича от установяването на елементите от фактическия състав на суброгационното право по чл. 411 КЗ, а именно: наличие на имуществена застраховка „Каско“, настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск в срока на действие на застраховката, застрахователното събитие да е предизвикано вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност да е застрахована при ответника, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахованото увредено лице в размер на действително причинените вследствие ПТП вреди.
Разпечатката съдържа 24 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fef0d94b-863d-44d1-8b04-837d5d787059