Акт от 24.04.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№593

Гр. Перник, 24.04.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА при участието на секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05454/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Топлофикация-Перник“ АД срещу

Д.К.К. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 652,99 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 31.07.2015 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 11.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 209,74 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 26.03.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 02331/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, I-ви състав е издадена Заповед № 1913 от 16.04.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.

Ищецът „Топлофикация – Перник“ АД твърди, че между него и ответника Д.К., в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия в размер на сумата от 652,99 лв. и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 209,74 лв. за периода от 08.07.2014 г. до 26.03.2018 г. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д.К.К. не е депозирал писмен отговор. В производството по ч. гр. дело № 02331/2018 г. по описа на Районен съд – Перник същият не е подал писмено възражение по чл.

414 ГПК с обосновани оспорвания на вземанията, като препис от заповедта за изпълнение му е връчен по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – Перник. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.

2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.

Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 92, том XXIII, дело № 5660 от 20.12.1997 г. на нотариус Николай Златанов при Районен съд – Перник третото за процеса лице С. М. С., действащ със съгласието на законните си представители и разрешение на ПРС, в качеството си на продавач, е прехвърлило на Д.К.К. /настоящият ответник/, в качеството му на купувач, собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се ***

Изяснява се, че с договор за замяна, обективиран в Нотариален акт № 107, том I, рег. № 2721, дело № 073 от 24.07.2015 г. на нотариус М. М. в замяна на получен недвижим имот от страна на другите заменители по сделката – третите за процеса лица Бисер Драгомиров К. и Р. А. К., ответникът по делото Д.К.К. е прехвърлил на същите собствеността върху притежавания от него до този момент апартамент № 4 с административен адрес: *** /процесният имот/. В нотариалния акт сред документите, представени пред нотариуса за установяване правата върху имотите, е описан и Нотариален акт № 92, том XXIII, дело № 5660 от 20.12.1997 г.

С

Декларация с вх. № 10514/22.10.2015 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот третото лице Бисер Драгомиров К. *** правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в ***, с посочено придобивно основание – „покупка“ въз основа на акт № 107, том I, рег. № 2721, дело № 073 от 24.07.2015 г. /върху лицевата част на декларацията е вписано „замяна“/. В последната е отразено, че имотът е в режим на съсобственост между декларатора и лицето Р. А. К. при дялове по ½ идеална част.

От така събраните доказателства следва изводът, че през една част от процесния период, а именно за времето от 01.05.2014 г. до

23.07.2015 г. ответникът Д.К.К. е бил собственик на процесния имот по силата на покупко-продажбата от 20.12.1997 г., обективирана в Нотариален акт № 92, том XXIII, дело № 5660/20.12.1997 г., като идентичността на двата имота не е оспорена по делото, а и следва от отразените документи, представени при изповядването на по-късната по време сделка със същия имот.

Считано от 24.07.2015 г. собствеността върху процесния апартамент № 4, находящ се в *** е била придобита от третите за процеса лица Б Д. К. и Р. А. К. по силата на транслативния ефект на договора за замяна от 24.07.2015 г. – арг. чл. 223 ЗЗД.

Предвид изложеното, през периода от 24.07.2015 г. до 31.07.2015 г., включен в процесния, ответникът не е притежавал права върху имота и между него и ищцовото дружество не е възникнало облигационно правоотношение. На това основание исковата претенция за тази част от периода се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

За времето от 01.05.2014 г. до 23.07.2015 г. ответната страна Д.К. *** АД са се намирали в облигационноправна обвързаност, поради което и на това основание К. дължи заплащане на цената на доставеното количество топлоенергия – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.

Последното в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя между индивидуалните потребители по система за дялово разпределение за два основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По силата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост, изчислена като разликата между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода, включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално дължимата от потребителя сума.

Съдът намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – Перник“ АД е доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия на твърдяната цена.

Фактът на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните по делото. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение като трето, неучастващо по делото лице, конкретно „Техем Сървисис“ ЕООД. Системата за дялово разпределение е била въведена в СЕС през месец септември 2002 г. Между ФДР и ищеца има налично споразумение в тази насока, обективирано в Договор № 97/30.11.2011 г. От заключението се установява, че монтираното в абонатната станция средство за търговско измерване – топломер е преминало през задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип и е годно да се използва за търговско измерване, като показанията му могат да се считат за достоверни. Отразено е, че през процесния период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия. От заключението следва, че през релевантния период в имота на абоната е имало работещо едно отоплително тяло – щранг-лира в помещението баня, без ИРУ, за което по изчислителен път е начисляван разход за топлинна енергия като за тяло, работило непрекъснато, а след провеждане на годишното отчитане от ФДР този разход е съобразен с направените преизчисления. Начислен е и разход за битова гореща вода на база на брой обитатели в имота – 1 с дневен разход по 140 л. поради липсата на монтиран уред за измерване на количеството топла вода. Този разход е преизчислен след годишното отчитане, прогнозно начислените суми са сторнирани и разликата – отразена в индивидуалните сметки. Изяснява се, че отоплителните тела в помещенията кухня и дневна са демонтирани и за същите не е начисляван разход на топлинна енергия. Такъв е начислен за енергията, отдавана от сградната инсталация, пропорционално на обема на отоплявания имот по проект – 128 м3 и само през зимния отоплителен период – времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Ежемесечно са начислявани суми, представляващи вноски за предоставяната услуга „дялово разпределение“ в общ размер от 5,40 лв. Не е разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива. В заключението е отразено, че начислените суми по партидата на абоната са в съответствие с действащата нормативна уредба. Експертизата достига до извод, че общата дължима сума за целия процесен период от 01.05.2014 г. до 31.07.2015 г. е на стойност от 652,99 лв. При съобразяване с данните, отразени в експертизата относно конкретно начислените суми през съответните месеци от периода, както и на тези, съдържащи се в приетото по делото извлечение от сметка за абонатен № **********, следва, че за времето от 01.05.2014 г. до 23.07.2015 г. /за която част между страните е съществувало облигационно правоотношение/ стойността на доставената до имота топлинна енергия възлиза на сумата от 666,05 лв. или същата е в по-висок размер от претендираната от ищеца.