Определение № 877 от 31.10.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 877 гр. С., 31.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20241800500803 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Д. К. А.. В заявлението е посочен адрес на длъжника в гр. С..

Заявлението е било адресирано до Софийския районен съд, който е извършил служебна справка, и, въз основа на данните от нея, е приел, че не е местно компетентен да го разгледа, поради това, че настоящият адрес на длъжника не е в района на СРС. Развил е съображения, че длъжникът има качеството потребител, но неговият настоящ адрес не е в района на СРС, а на територията на общ. К.. Изтъкнал е, че, съгласно чл. 411, ал. 1, изр. второ от ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу потребител се подава до районния съд по настоящия му адрес. С мотиви в този смисъл и, преценявайки, че компетентен да се произнесе по заявлението е К.ският районен съд, на 27.08.2024г. е постановил определение, с което е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на последния.

След постъпване на делото в РС- К., то е било образувано под № 789 по описа на този съд за 2024г.

С Определение № 686/20.09.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 789/2024 г. на Районен съд - гр. К., този съд е прекратил производството по образуваното пред него дело, и е повдигнал спор за подсъдност. Изложил е съображения, че наистина длъжникът има качеството „потребител“, поради което заявлението следва да бъде подадено по настоящия му адрес. Посочил е, обаче, че длъжникът е заявил настоящ адрес в съдебния район на РС- К. на 23.07.2024г., но за периода от 23.11.2017г. до 23.07.2024г. настоящият му адрес е бил в гр. С.. Подчертава, че заявлението е подадено на 16.07.2024г., а делото е образувано на 22.07.2024г. Счита, че определящ за подсъдността е бил настоящият адрес на длъжника към момента на подаване на заявлението.

Прави извод, че местно компетентен да разгледа заявлението е Софийският районен съд, поради което е повдигнал спор за подсъдност пред ОС- С..

1

За да се произнесе по така повдигнатия спор, настоящият съдебен състав взе предвид, че съгласно актуалната формулировка на разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК, „заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност; заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния…“.

В конкретния случай, видно от приложените справки, както по ч.гр.д.

№ 43227/2024 г. на СРС, така и по ч.гр.д. № 789/2029 г. на КРС, към момента настоящият адрес на длъжника е в с. Д., общ. К.. Съгласно същите справки, обаче, този адрес е бил заявен от А. на 23.07.2024г. Същевременно от справката за историята на адресите на Д. К. А. (л. 6 от ч.гр.д. № 789/2029 г. на КРС) се установява, че от 23.11.2017г. до 23.07.2024г. настоящият му адрес е бил гр. С., ж.к. „М. 4“ № 475, вх. 1, ет. 1, ап. 1.

От друга страна, изрично удостоверените от СРС дати на постъпване на заявлението и образуване на делото са съответно 16.07.2024г. и 22.07.2024г.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че неоснователно Софийският районен съд е изтъкнал настоящия адрес на длъжника като причина за изпращане на делото по подсъдност на К.ския районен съд, поради следните съображения.

По аргумент от съдебната практика (Определение № 18 от 16.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2502/2019 г., II т. о., ТК), „само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице“. В случая посоченото от заявителя основание за възникване на претендираните вземания е договор за доставка на топлинна енергия, който придава именно такова качество на длъжника А. по арг. от § 13, т. 1 от ЗЗП.

Както се посочи по- горе, разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК предвижда подсъдност на заповедното производство по настоящ адрес на длъжника, ако той има качеството „потребител“.

Систематичното тълкуване на чл. 411, ал. 1 от ГПК и чл. 120 от ГПК, обаче, налага извод, че релевантен за определяне на подсъдността е настоящият адрес на длъжника именно към момента на подаване на исковата молба, респ. на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а евентуалната му промяна след този момент не дава основание за препращане на делото.

Поради това и доколкото към момента на подаване на заявлението пред Софийския районен съд длъжникът Д. А. е имал заявен настоящ адрес в гр. С., ж.к. „М. 4“ № 475, вх. 1, ет. 1, ап. 1, компетентен да разгледа това заявление е Софийският районен съд.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа заявлението по чл. 410 от ГПК, подадено от „Т.С.“ ЕАД срещу Д. К. А., и по което е образувано ч.гр.д. № 43227/2024г. на СРС, респ. ч.гр.д. № 789/2024 г. на КРС, е Софийският районен съд.

ИЗПРАЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

2

Препис от определението да се изпрати за сведение на РС - К..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3