Решение № 1964 от 27.04.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към Решение № 1964/27.04.2023г. по НАХД № 9610/2022 г. по описа на СРС, НО, 100 състав

Софийска районна прокуратура е внесла в СРС постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата Т. Д. Я. с налагане на административно наказание.

С постановлението спрямо обвиняемата е повдигнато обвинение за това, че на 04.04.2021г., около 13:30 часа в гр. ***********, в магазин „****“, намиращ се на бул.

„Владимир Вазов“, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – крещяла на Т. Т. Х. – заместникуправител на магазина: „Ей сега ще те пребия!“, хвърлила пластмасова бутилка с вода от половин литър към Х. и я ударила по челото – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

С разпореждане на съдията – докладчик постановлението на прокурора при СРП е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на чл. 375 и сл. НПК.

В съдебно заседание СРП, редовно призована, се представлява от прокурор М.

Я. Същата поддържа обвинението, иска от съда да признае обвиняемата за виновна в престъплението, за което и е повдигнато обвинение. Намира, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установяват всички елементи от фактическия състав на извършеното от обв. Я. престъпление. Уточнява, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на обвиняемата с налагане на административно наказание и пледира за налагане на наказание в размер над средния предвиден от закона.

Обвиняемата Т. Д. Я., редовно призована, не се явява, представлява се от защитника си – А. М..

В хода на съдебните прения защитникът иска от съда да оправдае подзащитната му по повдигнатото и обвинение за хулиганство. Твърди на първо място, че от събраните по делото доказателства не се установявало авторството на деянието – не били своевременно направени разпознавания, а изготвената видео-техническа експертиза, посочвала, че приобщените записи за негодни за идентификация. При условията на евентуалност, твърди, че дори и да се приеме за доказано авторството на деянието, то осъщественото от обвиняемата представлявало най-много дребно хулиганство, но не изпълвало състава на чл. 325, ал. 1 от НК. По отношение на наказанието посочва, че изтъкнатите от държавното обвинение дръзка агресия и арогантно поведение не биха могли да бъдат ценени като отегчаващи отговорността обстоятелства, доколкото са елемент от обективната страна на престъплението, за което е повдигнато обвинение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемата Т. Д. Я., ЕГН: **********, родена на *********г. в гр.

***********, българка, българска гражданка, със средно специално образование, работи, неосъждана, неомъжена с постоянен адрес в гр. ***********, ж. к.

************.

Обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административни наказания „глоба“ до момента.

Т. Т. Х. работила като заместник-управител в магазин „*****” при дружество „Баумакс България“ ООД, намиращ се на адрес гр. ***********, бул. „Владимир 1

Вазов” № 83. На 04.04.2021 г. св. Х. била на работа за времето от 11.00 ч. до 20.00 ч.

Към посочената дата била в действие Заповед № РД-01-194/ 30.03.2021 г. на Министъра на здравеопазването. Във връзка с чл. 20 от тази заповед била издадена и вътрешна заповед № 18/ 31.03.2021 г. на управителя на „Баумакс България“ ООД, според която за осъществяване на дейността на откритите площи, служителите, посетителите и клиентите на откритите търговски площи следва да носят предпазни маски на устата си. Част от служебните задълженията на св. Х. били да следи дали всички спазват посочените правила.

Около 13.30 ч. св. Х. се намирала на откритата търговска площ на магазина.

Тогава забелязала, че посетител на магазина – обв. Т. Д. Я., не носи предпазна маска на устата. Св. Х. неколкократно помолила. обв. Я. да си сложи маска, но тя категорично отказвала. По време на разговора им обвиняемата започнала да крещи на св. Тодорова, като й казала: „Ей сега ще те пребия!”, след което хвърлила пластмасова пълна бутилка с вода от половин литър към св. Х. и я ударила по челото. Св. Х. тръгнала да тича към вътрешността на магазина към свои колеги, а обвиняемата я последвала. Охраната на магазина се намесила и обвиняемата спряла да следва св. Х.. Бил подаден сигнална тел.

112 и на място пристигнали полицейски служители от 05 РУ-СДВР, които установили участниците в инцидента – св. Х. и обв. Я..

По доказателствата.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: гласни – показанията на св. Т. Т. Х., Н. О. В., И. С.

С., И. Д. Г. и писмени такива.

За да установи авторството и механизма на деянието, съдът съобрази основно показанията на св. Х. като не намери основание да не се довери на същите в тази им част. Изложеното от нея еднозначно се подкрепя от показанията на св. Н. В., св. И. С. и св. И. Г.. Св. Х. посочва, че е неколкократно е направила забележка на обвиняемата да постави защитна маска на лицето си, но последната е отказала да стори това, започнала е да я обижда и я е замерила с оставена от някого полупълна бутилка с минерална вода.

Изложеното се потвърждава от показанията на св. В., която сочи, че е възприела обидните думи и изрази, както и крясъците на обвиняемата, а с периферното си зрение е забелязала летящата към св. Х. бутилка, чула звук от удар и видяла зачервеното и чело. Поведението на последната свидетелката оценява като арогантно, агресивно и невъздържано. В този смисъл и показанията на св. С., на чието работно бюро се е намирала хвърлената бутилка с вода. Същата съобщава, че е чула обидните думи по адрес на колежката и и че е видяла как обв. Я. взема от бюрото бутилката и я хвърля към св. Х., чула е как последната се е развикала и е отишла към вътрешността на магазина, за да помоли за помощ. Същото е смисловото съдържание и на показанията на св. И. Г..

Обстановката, непосредствено след случката била възприета от св. С. С., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 от НК. Същата е съответна на изложеното от свидетелите очевидци. Макар изложеното от свидетеля да не допринася за изясняването в подробности на случката, съдът не намери основание да не се довери на същите поне в частта, в която те изясняват участниците в конфликта.

Във връзка с възраженията на защитата в тази посока, следва да се посочи, че действително видно от заключението на вещото лице П. Р. по допуснатата и изготвена видео-техническа експертиза, от записа не могат д бъдат установени участниците в конфликта. Разпознавания също не се извършвани, но последното не се налага 2 доколкото обвиняемата, пострадалата и свидетелите очевидци са останали на място на случката до пристигане на полицейските служители – последните са посочили недвусмислено обвиняемата като извършител на описаното деяние, поради което и извършване на по-нататъшно процесуални действия за установяването и не са били необходими.

По отношение на причинените на св. Х. увреждания, съдът съобрази заключението на вещото лице Н. З. по приетата медицинска експертиза. Изисканите и представени по-късно медицински документи, съдът намира за по същество неотносими към предмета на настоящото производство, доколкото видно от същите неврологичните проблеми на св. Х., наложили хоспитализацията и за такъв продължителен период от време, са с давност от преди случката.

В съвкупността им, съдът оценява събраните по делото гласни доказателствени средства като безпристрастни и хронологично последователни. Същите се подкрепят както един други, така и от събраните по делото писмени доказателства. Впечатление прави добре запазения спомен у по-голямата част от свидетелите за голяма част от обстоятелства, въпреки изминалия сравнително дълъг период от време. Независимо от това празнотите, възникнали при спомена за някои подробности, са отстранени от съда по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК При така установеното от фактическа страна съдът намира, че обвиняемата Т. Д. Я. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК „хулиганството” представлява непристойно действие или действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, т. е. за да е налице престъплението хулиганство по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК следва и двата обективни признака - грубото нарушаване на обществения ред и изразяването на явно неуважение към обществото да са осъществени, а от субективна страна деецът наред със съзнаването на тези обективни белези да цели или допуска тяхното осъществяване и настъпването на общественоопасните последици.

Съгласно възприетото в Постановление на Пленума на ВС № 2 от 1974 г. „под обществен ред като обект на престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.” „Непристойни действия” са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. Обективното им проявление трябва винаги да бъде съпроводено от друг допълнителен съставомерен признак (престъпен резултат) – „грубо нарушение на обществения ред”, в смисъл, че чрез действията си деецът трябва да изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.

От обективна страна обв. Я. на 04.04.2021 г., около 13.30 ч. в гр. ***********, в магазин „*****”, намиращ се на адрес бул. „Владимир Вазов” № 83, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – крещяла на Т. Т. Х. – заместник-управителя на магазина: „Ей, сега ще те пребия!”, като хвърлила пластмасова пълна бутилка с вода от половин литър към Х. и я ударила по челото.

Безспорно по делото се установи извършването на непристойни действия от 3 страна на обвиняемата Я., които действия в груба форма са нарушили обществения ред и са изразили нейното явно неуважение към обществото – при възникнал конфликт, свързан с необходимостта от носене на предпазна маска в качеството и на клиент на магазина, същата хвърлила срещу служителка (отправила и предупреждение) пластмасова пълна бутилка с вода от половин литър към Х. и я ударила по челото.

Деянието е било придружено с агресия и проява на невъзпитаност, множество ругатни и обиди и дори заплахата: „Ей, сега ще те пребия!“. Същото е извършено на публично място, по обяд и в присъствието на много служители и клиенти на магазина, като липсват каквито и да е данни за предходни отношения между обвиняемата и св. Х..

Чрез посочените действия обвиняемата Я. е изразил неуважение към обществото и унизително поведения спрямо Х., като е проявила незачитане на правилата за общуване в съвременното цивилизовано общество, изградени върху принципите на уважение и зачитане на личността, морала и законността.

Действията на обвиняемата са нарушили грубо обществения ред, тъй като са представлявали открита демонстрация против установения ред, наложилите се норми на социално общуване и поведение, изразявали са явно неуважение към обществото и към личността, станали са достояние и на други лица, които са възприели антиобществения им характер и са скандализирали обществото. Тук следва да се посочи, че при преценка на поведението на обвиняемата, съдът взе предвид действалата по това време заповед № РД-01-194/ 30.03.2021 г. на Министъра на здравеопазването и обявената в страната извънредна обстановка, свързана с пандемията от Covid-19. Последната, респ. наложените във връзка с нея мерки, стана причина за сериозно напрежение в обществото било поради несъгласие със същите, било поради страха от болестта. Независимо от причината обаче, натрупаното напрежение в обществото, предполага и необходимостта всеки отделен член на обществото да се придържане към максимално общественоприемливо поведение От субективна страна обв. Я. е действала умишлено по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е произтичащите от него общественоопасни последици и е искала настъпването им.