Решение № 69 от 14.02.2023, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Б. 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б. VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.а като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210100453 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Ц. Н. Б., ЕГН **********, от гр. Б. ул. „Е.П.*** против Л. Г. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.***.

Ищецът твърди, че 15.03.2021г. между него в качеството му на дарител и ответника Л. Г.

Б., в качеството му на дарен, е сключен Договор за дарение от 15.03.2021г., обективиран в нотариален акт № 185, т. I, рег. № 2057, дело № 167/2021г. на помощник - нотариус по заместване А.Б. при нотариус И.К.а с район на действие Районен съд - Б. вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 241, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 1574, акт. № 111, том V, дело № 460/2021г., по силата на който дарил на ответника по 1/10 ид.част от четири недвижими имота, предмет на договора /подробно индивидуализирани по граници и съседи в исковата молба/. Заявява, че дарил имота, без да е било налице дарствено намерение, поради натиск от дарения и на неговия син К. Л.ов Б., ЕГН **********, с месторабота: Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, гр. Б. пл. „Г.И., оказан върху него и сина му Т. Ц.в Б., ЕГН **********. В тази връзка сочи, че съпругата на Т. Ц.в Б. И.С. Б.а, ЕГН 8297280097, била регистрирана като земеделски стопанин и на 15.01.2021г. била сключила Административен договор № **** за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с Държавен фонд „Земеделие“ със срок за изпълнение от 15.01.2021 г. до 15.01.2026 г. - 60 месеца, по силата на който е получила две плащания - всяко от които в размер на левовата равностойност на 12 500 евро за безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1. Стартова помощ за млади земеделски стопани. Излага, че първото плащане в размер на 24 447,50 лв. било получено на 27.01.2021 г., а второто плащане месец и половина по-късно - на 02.03.2021г. за същата сума. Навежда, че К. Л.ов Б., който работил в Държавен фонд Земеделие, гр. Благоевград бил консултирал съпругата на Т. Ц.в Б. - И.С. Б.а във връзка с изготвяне на необходимите документи за участие в програмата. След като И.С. Б.а била сключила договора за безвъзмездна финансова помощ и била получила първото плащане за безвъзмездна финансова помощ, К. Л.ов Б. и дарения Л. Г. Б. започнали да звънели на Т. Ц.в Б. и да искали от него парични суми с аргумента, че К. Л.ов Б. ще използвал служебното си положение като служител в Държавен фонд Земеделие, гр. Благоевград и ще предизвикал проверка, при която ще се докажело неизпълнение на задълженията на И.С. Б.а като 1 бенефициент по цитирания договор с Държавен фонд „Земеделие“. Поддържа, че К. Л.ов Б. и дареният Л. Г. Б. твърдели при тези обаждания и разговори, че след приключване на проверката, И.С. Б.а ще била длъжна да възстановила получените суми по програмата в петкратен размер или ще дължала на Държавен фонд Земеделие сума в приблизителен размер на 250 000 лв., което бил петкратен размер на получената сума по договора. Твърди, че от края на месец януари 2021 г. К. Л.ов Б. или баща му ответникът Л. Г. Б., понякога и двамата, периодично чакали Т. Ц.в Б. пред дома му, както и получавал обаждания от тях, с настояване да им заплатил парична сума в размер на 100 000 лв., за да не бъдел прекратен сключеният от съпругата му договор с Държавен фонд Земеделие и да не се стигнело до заплащане на санкция в 5-кратен размер на БФП, която следвало да бъде получена по договора. Сочи, че първоначално Т. Ц.в Б. не приемал сериозно думите на двамата, защото исканата сума била изключително висока, а и не намирал основание съпругата му да бъдело санкционирана от Държавен фонд Земеделие. Впоследствие разбрал, че баща му Ц. Н. Б. също бил предупреден от ответника Л. Г. Б., че синът му имал да си урежда сметки с него. Т.

Ц.в Б. споделил на баща си каква била ситуацията, както и че не разполагал със сумата, която му искали, съответно не смятал, че имал основание да я даде на К. Л.ов Б. и Л. Г. Б..

Тогава ищецът Ц. Н. Б. предложил да прехвърлил недвижими имоти на Л. Г. Б., като предложил идеални части от притежаваните от него наследствени недвижими имоти.

Пояснява, че в първия момент Т. Ц.в Б. отказал, но натискът върху него станал много посериозен, а именно Л. Г. Б., който многократно твърдял, че имал родство с члена на ВСС съдия М. както и лично познанство със съдията от PC- Благоевград П., с когото също били близки поради факта, че били съседи, в единия от случаите, когато бил пред дома на Т. Ц.в Б., директно го бил заплашил, че ако не платил исканата сума, ще използвал познанствата си с тези и други влиятелни хора в държавата, за да предизвикал прокурорска проверка и Т. Ц.в Б. да бъдел уличен в евентуално престъпление, в резултат на което наличната му условна присъда да бъдела променена на ефективна такава. Заявява, че след получаване на сумата по втория транш по договора, в началото на месец март 2021г., натискът върху Т. Ц.в Б. се засилил още повече и Т. Ц.в Б. решил, че поради липса на парични средства, ще се съгласил с предложението на баща му Ц. Н. Б. да прехвърли безвъзмездно част от имотите, които притежавал баща му на К. Л.ов Б. и Л. Г. Б.. Поддържа, че след като били извършени даренията, натискът спаднал драстично, дори Л. Г. Б. обяснил на Ц. Н. Б. и сина му Т. Ц.в Б. как като партньори ще можели на следващ етап да реализират част от имотите, на които били съсобственици в резултат на извършените дарения. В тази ситуация ищецът и неговият син Т. Ц.в Б. решили да опитат да поискат от Л. Г. Б. да върнел имотите, защото ще подадат сигнал в полицията. Това изказване провокирало Л. Г. Б. да отправил нови заплахи към Т.

Ц.в Б., като този път обявил, че новоизбраният министър на вътрешните работи в служебното правителство, с който се познавали, тъй като са израснали в един край, е негов близък приятел и че ищецът и неговия син Т. Ц.в Б. щели да съжалявали, в случай че подадат жалба срещу него, както и че щял да принудил ищеца да му дари и останалата 1/4 ид.ч. от имот *** и построените в него обекти. Сочи, че в резултат на оказвания многократен и разнопосочен натиск и при липсата на парични средства, които да бъдели заплатени от Т. Ц.в Б., ищецът се бил съгласил да дарил част от собствените му недвижими имоти. Смята се, че дарението е сключено при липса на воля и дарствено намерение у дарителя, поради което било нищожно поради противоречие с добрите нрави.

Ответникът оспорва предявения иск. Тази си процесуална позиция обосновава с доводи, че не отговаряло на истината твърдението на ищеца за липса на дарствено намерение, както и твърдението, че това дарение е извършено поради натиск от страна на ответника и неговия син К. Б.. Твърди, че нито ищецът, нито неговият син са заявявали, че К. Б. може да повлияе за прекратяване на договора между ДФ “Земеделие“ и И. Б.а, нито пък са е заявявали, че ще е длъжна да възстанови получените суми по програмата на ДФ “Земеделие“ в петкратен размер или приблизително сума в размер на 250 000 лв. Ответникът сочи, че се запознал с Т.

2

Ц.в Б. /син на ищеца/ и И.С. Б.а /снаха на ищеца/ случайно. И. Б.а кандидатствала за някакъв проект по програма. Документите й били одобрени и тя е трябвало да си плати осигуровките, за да стартира програмата. Оказвало се, че в момента нямат пари за заплащане на осигуровките и при това положение отпада програмата, а оставали няколко дни до крайният срок за погасяване на задълженията. Сочи, че познат на ответника, се обадил и го помолил да даде на Т. Ц.в Б. и И.С. Б.а 3000 лева на заем, за да платят задълженията и да не загубят програмата. Ответникът им услужил, както и завел И. Б.а при счетоводителката, която ползва да оправи документите и да преведе сумите. Изтъква, че Т. Б. многократно заявявал пред ответника и пред други присъстващи, че е доволен от жеста. Ответникът твърди, че никога и по никакъв начин не е искал от ищеца нещо в замяна. Заявява, че при една от срещите на добра воля и без ангажименти и задължения Т. му казал: „Б., аз съм много доволен от това, че без да ме познаваш ми помогна, аз искам да ти върна жеста“, на което ответникът възразил категорично. Поддържа, че срещите на ищеца и ответника продължили и при тези срещи Т. Б. заявявал, че общината му дължи 150 000 хиляди лева и има голям проблем да бъдат изплатени. Тъй като Т. Б. не работел никъде и чакал да изпадне от някъде имот, да го продаде, за да гледа семейството, а едновременно с това правел ремонт на апартаментите, които има-на сина, на него и И., на баща му и майка му, предложил на ответника, ако може да продаде имот, който се води на майка му и вуйчо му.

Те щели да го прехвърлят, защото са много наследници, и не се разбират, а с чужд човек може да се разберат. Така и станало- прехвърлили на ответника собствените си 5/16 идеални части от имота в с. Изгрев, придобит по наследство, за който се проявил интерес и имота бил продаден. В присъствие на свидетел, ответникът предал парите. Излага, че Т. Б. му поискал сумата от 50 000 лв., която му била предоставена. Сочи, че в посочения период от време извършвал и други услуги на семейство Т. и И. Б.а, изразяващи се в заплащане на голяма част от семестриалните такси в университета на И. Б.а. За лечение на майката на И.

Б.а дал около 5000 лева. Навежда, че заедно със сина си помогнал на Т. Б. да засади около 500 броя фиданки череши, както и му помагал за извършване на справки и снабдяване с документи от Държавен архив, служба „Земеделие“, кадастъра и общината за имоти на негови клиенти, за които трябвало да бъдат извършвани действия по узаконяването им и евентуална продажба след това. Сочи, че отношенията на ответника със сина на ищците, а и със самите тях били приятелски и помагал, когато е имало нужда и с каквото може. Твърди, че като парична помощ, дадена на Т. Б.-сумата била в размер на около 80 000 лв. Изтъква се, че именно поради посочените причини в знак на признателност и благодарност за всичко направено от ответника, бил сключен и процесният договор за дарение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази данните по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е иск по чл. 226, ал. 3 ЗЗД за обявяване на нищожен поради липса на воля и дарствено намерение у дарителя и поради противоречие с добрите нрави на Договор за дарение от 15.03.2021г., обективиран в нотариален акт № 185, т. I, рег. № 2057, дело № 167/201г. на помощник - нотариус по заместване А.Б. при нотариус И.К.а с район на действие Районен съд - Б. вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 241, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 1574, акт. № 111, том V, дело № 466/2021г. относно 1/10 ид.част от четири недвижими имота, предмет на договора /подробно индивидуализирани по граници и съседи в исковата молба/.

Уважаването на посочената искова претенция в настоящия казус е детерминирано от установяването на следните предпоставки: 1/ сключването на процесния договор за дарение между ищеца и ответника; 2/ че дарението е извършено поради натиск от ответника и неговия син К. Б.; 3/ че съпругата на Т. Б. е регистрирана като земеделски производител и е сключила договор за безвъзмездна финансова помощ с ДФ Земеделие; 4/ че синът на ответника К. Б. работи в ДФЗ и е консултирал И. Б.а във връзка с кандидатстването за 3 финансирането; 5/ че ответникът и неговият син са отправили искане до ищеца и неговия син Т. Б. за заплащане на парична сума от 100 000 лв., за да не бъде прекратен договорът с ДФЗ; 6/ че след сключване на договора за дарение натискът от ответника спаднал драстично.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на посочените шест изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе насрещно непълно доказване на направените от него възражения, че сделката е валидна.