Решение № 3328 от 22.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3328 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100504859 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4859/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „П.К.Б. ” ЕООД ЕИК **** гр.София срещу решение №20080959 от 26.02.2023 г постановено по гр.д.

№15393/21 г на СРС , 164 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД на „Т.К.“ ООД ЕИК **** гр.София сумата от 560,20 лева – платени при начална липса на основание сума от С.Т.Б. в периода 01.12.2015 г – 29.01.2020 г въз основа на нищожни клаузи по споразумение за допълнителен пакет услуги към договор за потребителски кредит №30199222346 от 25.05.2017 г , което вземане е цедирано на „Т.К.“ ООД с договор за вземания от финансови институции от 29.01.2020 г ; ведно със законната лихва от 01.12.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; както и сумата от 745 лева разноски пред СРС .

Жалбоподателят излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС .

Исковата молба е оставяна без движение и ищецът не е отстранил нередовностите и е поддържал противоречиви твърдения . Незаконосъобразно СРС е допуснал изменение на основанието на иска въз основа на молба на ищеца в първото о.с.з – предявен е изцяло нов иск . Промяната на фактическите твърдения предполага и промяна на петитума . Решението е постановено по непредявен иск , недопустимо е и трябва да се обезсили . Исковата молба е останала нередовна и е следвало да се върне , а искането за изменение на размера на иска съдържа и изменение на основанието му. Съдът може да се произнесе по нищожна 1 неравноправна клауза само ако искът е за връщане на сума има това основание т.е. в случая има произнасяне плюс петитум . Ищецът не се е позовал на надвишен максимално допустим ГПР . Ищецът не е придобил евентуално вземане на С.Б. – договорът за вземания от финансови институции е нищожен и въззивникът може да се позове на тази нищожност .

Договорът за вземания от финансови институции съдържа нищожни неравноправни клаузи .

Получаването на уведомление за цесията или на покана за доброволно изпълнение няма отношение към действителността на цесията . Не е получено от въззивника уведомление за цесията , а цесионерът няма право да извършва уведомление за цесията освен след упълномощаване от цедента . В случая право да извърши уведомление за цесията евентуално има ищецът , но не и адв.Д. . Цедентът не е потвърдил писмено на цесионера прехвърлянето на вземането . Не може да се прехвърли с договор за цесия – както в случая – неопределено и неиндивидуализирано вземане /неясна съвкупност от вземания /. Налице са противоречиви клаузи на чл.3 и чл.4 от договора за вземания от финансови институции относно заплащане от ищеца на С.Б. на цедираните евентуалните вземания от ответника .

Плащанията в полза на цедента зависят изцяло от волята на цесионера и не е ясно дали договорът ще се окаже възмезден или безвъзмезден . Налице е нищожност на договора за вземания от финансови институции по чл.26 ал.2 ЗЗД /липса на съгласие/ , чл.26 ал.1 ЗЗД /противоречие с добрите нрави, защото няма право да събира вземането си/ и по чл.143 ал.2 т.3, 5, 6, т.15, т.19 и т.20 ЗЗП /неравноправни клаузи/ . Договорът за цесия е нищожен поради противоречие със закона , защото ищецът не е вписан в регистъра на финансовите институции по чл.3а ЗКИ. От страна на ищеца договорът за цесия е подписан от лице без представителна власт . Договорът за цесия не прехвърля вземания от въззивника , защото не е доказано , че именно С.Б. е отбелязал в приложението , че прехвърля вземания от въззивника и по отношение на това възражение не е извършено оттегляне . Ищецът е търговец и не може да се позовава на нищожни неравноправни клаузи в потребителски договор . По делото не е доказано С.Б. да е платил сумата от 560,20 лева въз основа на нищожни клаузи по споразумение за допълнителен пакет услуги към договор за потребителски кредит №30199222346 от 25.05.2017 г , като този факт не се установява от ССЕ . Плащането е извършено от трето лице и евентуално то може да иска връщане на сумата , включително и по чл.56 ЗЗД . Самите клаузи на споразумение за допълнителен пакет услуги са действителни и липсва противоречие с чл.10а ал.2 ЗПК , защото пакета услуги не е услуга по усвояване или управление на кредита . Услугите са индивидуализирани, дължат се безусловно от въззивника по споразумението и за тях има уговорено ясно възнаграждение от потребителя т.е. липсва противоречие с чл.143 ал.2 т.3 и т.15 ЗЗП . Клаузата за възнаграждение за пакета допълнителни услуги не е неравноправна защото съгласно чл.145 ал.2 ЗЗД е включена в основния предмет на договора , а клаузите са ясни и разбираеми . Правилата за предоставяне на услугите не са тежки и тромави , а потребителят е имал право да използва , използвал е услугите и не е възразил по тях .

Допустимо е да се уговаря ГПР до 5 /пет/ пъти размера на законната лихва – чл.19 ал.4 ЗПК и не е актуална практика , че лихва повече от 3 /три пъти/ размера на законната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави . Възнаграждението за пакета допълнителни 2 услуги не трябва да се включва в ГПР , а и такова основание ищецът не е релевирал .

Възможността за предоставяне на допълнителни услуги срещу заплащане е предвидена в чл.10а ал.1 ЗПК и в случая не е нарушен чл.19 ал.4 ЗПК .

Възззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. По иск за неоснователно обогатяване ищецът заявява само че даденото е без основание , поради което първоначалната искова молба не е нередовна . Впоследствие с две уточнителни молби и в първото о.с.з искът е уточнен . Липсва годно правно основание ответникът да задържи процесната сума . Чрез така наречените „такси по пакет допълнителни услуги“ ответникът прави опит да заобиколи чл.19 ал.4 ЗПК . Договорът за цесия е валиден , като прехвърленото вземане е определяемо , а и длъжникът няма право да оспори действителността на цесията .

Изменението на размера на иска не е изменение на петитума на иска . Ответникът не е оспорил уведомлението за цесията нито в отговора на исковата молба , нито в производството пред СРС . Отделно уведомлението за цесията е представено и като приложение към исковата молба и отново е връчено на ответника . Ищецът като цесионер е упълномощен с надлежно пълномощно от цедента да съобщи цесията на длъжника .

Потвърждение от цедента за цесията не е елемент от фактическия й състав . Цената на прехвърлените вземания е определена в процент от размера на вземането , което е допустимо , както и плащането е под условия от събиране на вземането и от платежоспособността на длъжника /чл.100 ЗЗД / . Ищецът не е финансова институция и дейността му не попада под изискванията на чл.2 ал.2 т.12 ЗКИ . Дори да има действия без представителна власт при подписване на договора за цесия от ищеца , то е приложим чл.301 ТЗ . В цесията ясно е посочен кой е съответния длъжник . Договорът за цесия е извън приложното поле на ЗЗП , защото не се предоставят стоки или услуги . От друга страна липсват неравноправни клаузи в договора за цесия и същият не е нищожен . Вземането във връзка с така наречените „такси по пакет допълнителни услуги“ е във връзка с договора за потребителски кредит , защото не може да съществува самостоятелно . Потребителят е прехвърлил на ищеца всичките си вземания от ответника . ССЕ установява плащания от потребителя по договора за кредит като няма данни тези плащания да са извършени от трето лице . „Таксите по пакет допълнителни услуги“ са свързани с усвояването и управлението на кредита и са нищожни на основание чл.10а ал.2 ЗПК . Отделните „допълнителни услуги“ не са разграничени и нямат отделни цени , което е в противоречие с чл.10а ал.4 ЗПК . Цената на „допълнителните услуги“ е несъразмерно висока според предлаганите „услуги“ , а целта е получаване на допълнителни облаги от ответника във вреда на потребителите . Налице са противоречия с добрите нрави / чл.26 ал.1 ЗЗД/ и с чл.143 ал.2 т.3 и т.15 ЗЗП . Таксите за извънсъдебно събиране на дълга противоречат на чл.10а ал.2 ЗПК и чл.33 ал.1 ЗПК .

Уговорената възнаградителна лихва повече от 3 /три/ пъти размера на законната лихва противоречи на добрите нрави . Възнаграждението по пакета допълнителни услуги правилно е включено от СРС в ГПР , след което е констатирано противоречие с чл.19 ал.4 ЗПК . Ответникът извършва заблуждаваща търговска практика по чл.68д ал.1 и ал.2 т.1 ЗЗП .

Давността за процесното вземане е 5-годишна и не е изтекла .

3

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на жалбоподателя на 13.03.2023 г и е обжалвано в срок на 27.03.2023 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС , настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост . Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че по предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже плащане на сумата , а на ответника – основание за това „имуществено разместване“ . Според ССЕ в периода 01.12.2015 г – 29.01.2020 г в счетоводството на ответника са отразени плащания по договор за потребителски кредит /ДПК/ от 25.05.2017 г между С.Б. и ответника в размер на 3744,30 лева . С тази сума / с която кредитът е изцяло погасен/ са погасени 2800 лева главница , 371,61 лева възнаградителна лихва и 560,20 лева за пакет допълнителни услуги /ПДУ/ . Процесният ДПК е с годишна лихва от 41,17 % и ГПР от 49,89 % . Според ССЕ ако възнаграждението за ПДУ се включи при изчисляване на ГПР , то ГПР ще е в размер на 159,19 % .

Според СРС ищецът е придобил процесното вземане от ответника с договор за вземания от финансови институцииот 29.01.2020 г . Този договор е с надлежен предмет и е налице съгласие между страните за прехвърляне на вземанията . Ответникът е оттеглил оспорването си на истинността на договора за цесия . Вземанията за неоснователно обогатяване са изрично посочени в т.9 от договора за цесия . Недопустимо е възражението на ответника /длъжник по цесията и трето лице за договора за цесия / , че договорът за цесия е нищожен .

Според СРС неоснователно е твърдението на ищеца , че ДПК е недействителен по чл.22 ЗПК във вр.чл.11 ал.1 т.10 ЗПК , тъй като в него не е посочен правилно ГПР . Действително ГПР е посочен без в него да е включено възнаграждението за ПДУ , но от това следва нищожност на договорната клауза касаеща ГПР , а не недействителност на целия договор по чл.22 ЗПК . В случая ГЛП от 41,17 % годишно противоречи на добрите нрави , но ищецът не е претендирал връщане на платената възнаградителна лихва . Възнаграждението за ПДУ противоречи на чл.10а ал.2 ЗПК , според който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия свързани с усвояване и управление на кредита . Не става ясно какво е съдържанието на избрания пакет „Бонус“ и изглежда , че изборът на потребителя е „проформа“ . Няма данни потребителят да е ползвал услугите от ПДУ и те да имат някакво значение за него .

Според СРС клаузите касаещи ПДУ са неравноправни и нищожни . Отлагането на плащане 4 на вноски или намаляването им зависи в крайна сметка от одобрението на кредитора – едва след подписване на допълнително писмено споразумение . Излиза , че потребителят дължи предварително възнаграждение за услуги , които може и да не му бъдат предоставени , предвид и тежките и тромави правила за ползването им . Налице е противоречие с чл.143 ал.2 т.3 и т.15 ЗЗП , като няма данни клаузите за ПДУ да са индивидуално уговорени .