Решение № 1125 от 02.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1125 гр. Пловдив, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20255330204848 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №25-1030-004552 от 08.07.2025г. на Началник група в ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на И. Ж. Х., ЕГН:**********, на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез процесуален представител, атакува наказателното постановление като незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна.

Претендира разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се явява, като поддържа жалбата и прави същото искане. Преди съдебното заседание по делото е постъпила молба от процесуалния му представител – адв. Р. М., с която поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не се представлява от процесуален представител. В изпратена по делото молба становище се излагат съображения за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се иска потвърждаването му. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

На 13.06.2025г. около 17.25 часа жалбоподателят управлявал личния си мотоциклет „Сузуки“, с рег. № *** по път с предимство в с. Крумово, обл.

Пловдив, местност „Баш Кайнак“ в посока от изток на запад. В същия момент лек автомобил „Дачия“, с рег. № ***, управляван от З.М.А. излизал от намиращ се в близост цех за металообработване, като предприел маневра, за да навлезе в пътя с предимство, по който се движил мотоциклета, управляван от жалбоподателя, в същата посока на движение. Непосредствено след като извършил цялата маневра лекият автомобил бил почти застигнат от мотоциклетиста Х., който възприемайки автомобила загубил контрол над мотоциклета, последният паднал на лявата си страна и се блъснал с горната си част в лекия автомобил. Настъпило ПТП с пострадало лице – И. Ж. Х., който получил фрактура на дясната ключица. На място дошъл екип на спешна медицинска помощ и полицейски служители, между които и свидетелят Т. В..

Пострадалият Х. бил отведен в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, където бил прегледан и изписан още същия ден.

На 13.06.2025г. от актосъставителя Т. В. В., на длъжност *** при *** бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA №4140159 против И. Ж. Х., за това, че на 13.06.2025г. около 17.25 часа в с. Крумово, обл. Пловдив, местност „Баш Кайнак“ до №19А в посока от изток на запад управлява личния си мотоциклет „Сузуки“, с рег. № ***, като при движение с несъобразена скорост съобразно пътната обстановка, губи контрол над мотоциклета, пада и се блъска в движещия се пред него лек автомобил „Дачия“, с рег. № ***, в следствие на което допуска ПТП с пострадало лице. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал, като в графата за възражения посочил, че няма такива. Не били депозирани писмени възражения от страна на жалбоподателя и по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което наказващият орган наложил на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева, на основание осн. чл.179, ал.2, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмените доказателства, както и от гласните доказателства - показанията на свидетеля Т. В. /актосъставител/, които съдът кредитира като обективни, последователни и достоверни.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са 2 длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Със санкционната норма на чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП движението с несъобразена скорост от страна на водачите на ППС, което е причина за ПТП, е въздигнато в административно нарушение. По силата на разпоредбата на §6, т.30 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно произшествие е „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“. Цитираната правна рамка очертава следните съставомерни елементи на нарушението по чл.20, ал.2, изр.1, във връзка с чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП: водач на ППС, осъществяващ движение с несъобразена скорост – несъобразена с атмосферните условия, релефа и пр., такава, че водачът да не може да спре пред предвидимо препятствие, в резултат на което да е настъпило ПТП, от което да са последвали нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение или други материални щети. Посочената разпоредба на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП има важен акцент и това е, че водачите трябва да бъдат в състояние да спрат пред всяко „предвидимо препятствие“. Следователно, на плоскостта на конкретния казус възниква въпросът – бил ли е лекият автомобил /който е навлязъл в път с предимство, без да пропусне мотоциклета, който се е движил по него/, „предвидимо препятствие“ за жалбоподателя. Настоящият съдебен състав застава зад тезата, че той не следва да бъде разглеждан като такъв. Лекият автомобил е навлязъл внезапно в пътната лента на движение на мотоциклета, без да го пропусне, макар, че е бил длъжен. В чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП е уредена „непредвидимата опасност“, въвеждаща задължение водачите да намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. Последната се появява внезапно и в границите на установената избрана съобразена скорост се въвежда задължение за намаляване или спиране с оглед избягване настъпването на ПТП. Казано по друг начин, когато обвинението касае вменено на дееца поведение за нарушение на режима на скоростта по силата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, е възможно да е налице такова по изр.2 на ал.2 на чл.20 от ЗДвП, при положение, че водачът е изпълнил императивните си задължения по изр.1 на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Без съмнение, за да има извършено нарушение, трябва така осъщественото нарушение да е в пряка причинноследствена връзка с настъпилия противоправен резултат. Аргументи за изложеното се съдържат в ТР №28/28.11.1984г. на ОСНК на ВС на РБ, постановено по н.д. №10/84г., съгласно което трябва да се оценява и присъствието или не на разпоредбата на чл.15 НК. Именно в посоченото ТР се сочи, че когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.

Обжалваното наказателно постановление е издадено при непълно изясняване на обстоятелствата, предмет на производството. Не е обсъден 3 въпроса, относно субективния елемент на нарушението, а именно – могъл ли е и бил ли е длъжен водачът да предвиди и предотврати ПТП. Съответно налице ли е от субективна страна нарушение или пък е налице случайно деяние по смисъла на чл.11 от ЗАНН, вр. с чл.15 от НК. Ето защо, съдът счита, че изводът за виновното извършване на деянието е необоснован, което налага отмяна на обжалваното наказателно постановление.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. Предвид отмяната на наказателното постановление, право на разноски има жалбоподателят. В случая е направено своевременно искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски.

Приложено е и пълномощно, като се претендира, че е предоставена безплатна правна помощ на жалбоподателя на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. В случаите като този, съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. Поради това и следва сумата от 400 лева да бъде присъдена в тежест на въззиваемата страна.

Мотивиран от изложеното на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-1030-004552 от 08.07.2025г. на Началник група в ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на И. Ж. Х., ЕГН:**********, на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. И. М. от АК – София, личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет №*** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4