Определение № 438 от 26.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 438 гр. Плевен, 26.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500253 по описа за 2026 година Производство по чл. 248 ал.3 ГПК.

С определение на Плевенски РС №23/05.01.2026г., постановено по гр. дело №2326/2025г.по описа на ПРС е оставена без уважение като неоснователна молбата на „Сити Кеш“ООД ,ЕИК *** по на чл.248 от ГПК за изменение на решение №1748/17.11.2025г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от „СИТИ КЕШ“ООД,гр.София,ЕИК *** чрез Адвокатско дружество „***“,чрез адвокат Х. М. от САК, с която същото се обжалва като неправилно.Твърди се ,че в обжалваното определение липсват мотиви,които да обосновават така определения размер на адв. възнаграждение,а от друга страна не са разгледани по същество доводите на жалбоподателя.В частта за разноските по чл.38,ал.2 ЗА,районният съд се е произнесъл ,без да събере пълната информация за имущественото състояние на ищеца към момента на образуване на делото,въпреки представените доказателства,с които е оспорено качеството му на материално затруднено лице. В тази насока е посочена съдебна практика.Твърди се ,че правото на иск в случая е упражнено превратно ,като ищецът е подал 9 искови молби срещу дружеството,като подробно са описани номерата на делата,с цел в тежест на ответника да се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер. Жалбоподателят се позовава на съдебни актове на СГС,на ОС Смолян , както и на множество решения на районни съдилища, цитирана е и съдебна практика на ВКС.Изложени са доводи,че присъденото адв.възнаграждение не е съобразено с промените в националното законодателство ,съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024г.по дело С438/22г.Твърди се,че справедливият размер на адв. възнаграждение следва да е в значително по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба №1/2004г.за 1 възнаграждения за адвокатска работа.

В заключение дружеството жалбоподател моли съда да отмени обжалваното определение на ПлРС ,с което е оставена без уважение подадената молба по чл.248 ГПК и да постанови друго, с което да откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при условията на евентуалност,същите да бъдат значително намалени.

Ответницата по частната жалба Г. В. Й. -ищца пред ПРС,чрез своя пълномощник адвокат С. Т. ПлАК е депозирала писмен отговор в срока по чл.248 ал.2

ГПК,с който е взето становище,че същата е неоснователна.Адвокат С. Т. е предоставил на ищцата безплатна правна помощ ,съгласно чл.38,ал.1,т.2 ЗА.За заплащане ан адв.възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие е достатъчно да бъде предоставен договор за правна помощ и съдействие,който да е оформен по правилата на чл.38,ал.1т.2 ЗА-да е сключен за осъществяване на безплатна правна помощ между адвокат и материално затруднено лице и да е заявено изрично основанието за присъждане на адв.възнаграждение –по осъществено безплатно процесуално представителство и защита.В тази насока е цитирана съдебна практика на ВКС.Налице е и друга практика на ВКС,в която е възприето обратното становище,че противната страна,която твърди,че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице,може да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение.

Изложени са доводи,че това са отношения между страните по договора за правна защита и съдействие и няма как да бъдат изследвани от съда, а адвокатът има право на възнаграждение за своя труд –чл.36,ал.1 от ЗАдв. В подкрепа на това становище е и практиката на ОС Плевен,като в тази насока са цитирани няколко определения на ПОС.Относно размера на хонорара,който следва да се определи ,към настоящия момент е налице изменение на разпоредбата на чл.38,ал.2 ЗАдв.Посочено е,че в случая са предявени два иска,като по всеки от исковете се дължи адв.възнаграждение в минимален размер от 400лв.или общо за двата иска в размер на 800лв.Съдът е определил адв.възнаграждение за един иск в размер на 400лв.и това възнаграждение не следва да бъде допълнително редуцирано.В заключение моли Окръжния съд да отхвърли частната жалба като неоснователна.

Окръжният съд като прецени изложените в частната жалба оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решение на ПРС №1744/17.11.2025г.,постановено по гр.д.

№2326/2025г.е прогласен за недействителен на основание чл. 22, вр. чл.11, ал.

1.т.10 ЗПК договор за паричен заем кредирект № 413375 от 16.04. 2020г., сключен между Г. В. Й., ЕГН **********, *** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г***, поради противоречие с нормите на 2

ЗПК.

Със същото решение на ПРС на основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД,“ Сити Кеш ООД, ЕИК *** гр.София е осъдено да заплати на Г. В. Й. сумата от 146лева,представляваща недължимо платена сума.

На основание чл.78, ал.1 ГПК „Сити Кеш ООД,гр.София ЕИК *** е осъдено да заплати на Г. В. Й. сумата от 86,40 лв. направени по делото разноски.

С решението на ПлРС на основание чл. 38, ал.2 от ЗА“ Сити Кеш „ООД, гр.София,ЕИК *** е осъдено да заплати на адвокат С. С. Т.,личен № ***,като процесуален представител на Г. В. Й.,сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ по посочена банкова сметка в „Алианц Банк България“АД.

Решението на ПРС в частта,в която са уважени предявените искове, не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

От ответника „СИТИ КЕШ“ООД гр.София е депозирана молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските За да постанови обжалваното определение,с което молбата по чл.248 ГПК е оставена без уважение,ПРС е приел, че в мотивите на решението е изложил съображения,че не се счита обвързан от определените с Наредба №1 минимални размери на адв.възнаграждения,в каквато насока е постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 24.01.2024г.по дело С-438/22.Съдът е приел,че в мотивите на решението си е съобразил фактическата и правна сложност на делото,неговата продължителност ,извършената работа от адвоката,които съображения поддържа.

Въззивната инстанция изцяло споделя като правилни тези правни изводи на ПРС.

В конкретната хипотеза е безспорно, с оглед представения договор за правна защита,че пълномощникът на ищцата-адвокат С. Т. от ПлАК е осъществил безплатно процесуално представителство на Г. Й. в производството по гр.д.№2326/2025г.

Налице е противоречива практика на ВКС по въпроса при претендирано възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв.и оказана безплатна правна помощ ,следва ли съда да преценява наличието на предпоставките за предоставяне на правна помощ,респ.дали страната е материално затруднено лице.Към настоящия момент е образувано и тълкувателно дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.1 от ЗАдв. при направено искане по чл.38 ал.2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда,по което все още не е постановено тълкувателно решение.

Разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗАдв. предвижда ,че на адвоката, 3 осъществил безплатна правна помощ следва да се присъди съответно възнаграждение ,когато насрещната страна е осъдена за разноски. Настоящият съдебен състав счита,че след като в договора за правна защита,сключен между ищцата Г. В. Й. и адвокат С. Т. е посочено, че правната защита е безплатна на осн.чл.38,ал.2 ЗА,това е достатъчно основание за приложение на посочената разпоредба.Основанията, предвидени в т.1-3 на ал.1 на чл.38 от ЗАдв. лежат на плоскостта на договорната връзка адвокат - доверител и не са предмет на изследване от съда при преценката за разпределение на отговорността за разноски.В този смисъл е определение № 2371/04.08.2023 г. на ВКС по гр. д.

№ 4807/2022 г.,в което е прието ,че „наличието на основанието по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, като взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на този текст, е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат".Това становище се споделя и от настоящия въззивен състав.След като адвокат С. Т. е осъществил безплатна правна помощ на ищцата и предявените от последната искове са изцяло уважени,на пълномощника се дължи възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 ЗА.

Неоснователни са изложените в частната жалба оплаквания за превратно упражняване на права.Фактът, че са образувани множество дела между същите страни, сам по себе си не води до извод за злоупотреба с права, доколкото се касае за отделни и самостоятелни правоотношения,за различни договори за потребителски кредити,сключени между страните.Обстоятелството,че ищцата е упражнила процесуалните си права предявявайки отделни искове за недействителност на няколко договора за потребителски кредит самостоятелно, по което са образувани 9 дела пред РС Плевен,че същите не са предявени за разглеждане в едно производство, не обуславя извода за недобросъвестност с цел генериране на разноски.

Разпоредбата на чл.210 ,ал.1 ГПК дава възможност на ищеца с една искова молба да предяви няколко иска срещу същия ответник, ако са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане в едно производство, но не следва да се тълкува,че това е императивно задължение на ищеца.В ГПК не е предвидено подобно задължение ищецът да предяви всичките си претенции срещу даден ответник в едно съдебно производство. Няма основание при решаване на въпроса за дължимите деловодни разноски по едно конкретно гражданско дело,съдът да изследва и да взема предвид присъдените в полза на ищеца деловодни разноски по други граждански дела със същия ответник.След като е безспорно,че заведените пред ПРС няколко граждански дела между едни и същи страни ,не са съединени по реда на чл.213 ГПК ,няма основание съдът да преценява присъдените разноски по другите дела.В конкретния случай приложение следва да намери разпоредбата на чл.81 от ГПК,която предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В този смисъл,съдът дължи произнасяне 4 по направените деловодни разноски, единствено с оглед изхода на спора по настоящото дело.

В случая са предявени два обективно съединени иска –за недействителност на договор за потребителски кредит по чл.22 ЗПК и иск по чл.55 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми. С влязлото в сила решение двата иска са уважени изцяло.Така предявените искове са в защита на един интерес,основават се на едни и същи доказателства,по тях са изложени идентични доводи и твърдения и произтичат от едно и също правоотношениесключеният между страните договор за потребителски кредит, като фактите,от които произтичат претендираните от ищеца права са едни и същи. Обективно съединените искове са предявени в защита на един интерес и в полза на пълномощника на ищеца се дължи заплащане на едно възнаграждение за един иск,както правилно е приел и ПлРС.В конкретната хипотеза на адвокат С. Т. е определено едно възнаграждение, в минималния размер от 400лв., съгласно Наредба №1/09.07.2024г.за адвокатската работа.Посочените в наредбата размери не са задължителни за съдилищата,с оглед постановеното решение на СЕС от 25 януари 2024г.по дело С-438/22г.,а могат да служат единствено като ориентир.С оглед ниската правна и фактическа сложност на делото и като съобрази извършената от пълномощника на ищцата работа, факта,че са предявени два иска в защита на един интерес,Окръжният съд счита, че ПлРС правилно е определил сумата