Решение № 4900 от 21.08.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 946/2022
- Вид
- Решение № 4900
- Подписан
- 21.08.2024
- В сила
- 09.12.2025
- Състав
- Станимира Иванова, Райна Мартинова, ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 109 · Закон за собствеността
- чл. 148, ал. 7 · Закон за устройство на територията
- чл. 222 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 4900 гр. София, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Петър Милев при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100500946 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20206365/02.11.2021 г. по гр.д. № 28686/2020 г. по описа на СРС, 159 състав Д. К. Д. е осъден на основание чл. 109 от ЗС да премахне построения от него гараж с избено помещение с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-54/30.08.2010 г. на ИД на АГКК, построен върху поземлен имот с идентификатор ***, с адрес гр. София, кв. Филиповци, ул. ****, находящ се в югоизточния ъгъл на поземления имот, на границата между поземлен имот № *** и поземлен имот *** по предявения иск от Б. К. Й., като е отхвърлен предявения от Б. К. Й. срещу Д. К. Д. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне построената от него масивна ограда, находяща се на източната граница на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрен със Заповед РД – 18- 54/30.08.2010 г. на ИД на АГКК, която ограда се намира на границата между поземлен имот ***, собственост на ответника и поземлен имот ***, собственост на ищеца.
Против решението, в частта, с която е уважен предявеният иск с правно 1 основание чл. 109 от Закона за собствеността, е постъпила въззивна жалба вх.
№ 25169811/26.11.2021 г., подадена от Д. К. Д., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не било налице нотариално заверено съгласие на Б. Й., тъй като проект за изграждане на гаража е изработен през 1979 г., като то е започнало през 1980 г. Към този момент имотът е бил един и Б. Й. не е била собственик, поради което не е било необходимо нейното съгласие. Имотът бил разделен през 1985 г., като ищцата придобила имота си през 1986 г. Освен това, поддържа, че при направено от Столична община геодезическо заснемане на строежа за уточнение на местоположението му спрямо страничната регулационна граница, съответстваща на действителния регулационен план, се установявало, че строежът е изпълнен на границата между двата имота. Не било ясно и въз основа на какви мотиви районният съд е приел, че гаражът е незаконно построен. Неправилен бил и изводът, че ищцата не следвало да установява, че строежът й пречи да упражнява правото си на собственост след като е установено навлизане в имота й. Не следвало да бъде установено само неоснователно въздействие върху имота, собственост на ищцата, но следвало да бъде установено, че това въздействие създава пречки за упражняване на правото на собственост в неговия пълен обем. Посочва, също така, че дори да бъде установено навлизане в имота, то е минимално, поради което и не били създадени пречки за пълноценното ползване на имота на Б. Й.. Не било и целесъобразно гараж, чието изграждане е започнало преди 41 години да бъде премахнат. Налице била и непълнота и неточност на приетите експертизи, като нито една от тях не показала къде е минавала границата по кадастралните планове от 1957, 1971, изменен през 1980 г., а била представено единствено цифрова извадка от действащия кадастрален план, неотносима към процесните имоти. Непълни били отговорите на въпросите на допълнителната експертиза. Ставало въпрос за допустима разлика и в тази връзка били приложими разпоредбите на Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието , създаването и поддържането на кадастралната карата и кадастралните регистри в сила от 13.05.2005 г., издадена от МРРБ. Поддържа, че и за двата обекта – гараж и ограда притежава необходимите книжа и документи, с които несъмнено се доказва законността на постройките, като за гаража имало издадено удостоверение № 16/15.03.2007 г. за въвеждане в експлоатация на строеж V категория: Гараж 2 със зимнично помещение с № АГ-94-259/15.03.2007 г. от Столична община – Район Люлин. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 109 от ЗС да бъде отхвърлен изцяло. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25003563/19.01.2022 г., подаден от Б. К. Й., с която оспорва въззивната жалба.
Моли постановеното решение да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 28686/2020 г. по описа на СРС, 159 състав е образувано по искова молба, подадена от Б. К. Й., с която е предявен иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността против Д. К. Д..
Ищцата твърди, че съгласно нотариален акт за дарение от 15.07.1986 г. е станала собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, кв. Филиповци, ул. ****, представляваш УПИ IХ-478 от кв. 25, по плана на гр. София, местност Филиповци, с площ по документ за собственост 385 кв.м., а по скица – 407 кв.м. Твърди, че ответникът Д. К. Д. е собственик по силата на нотариален акт от 11.04.1990 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на поземлен имот с идентификатор *** с адрес на имота гр. София, кв. Филиповци, ул.
****, представляващ УПИ Х-478, кв. 25 по плана на гр. София, местност Филиповци. Твърди, че ответникът е осъществил незаконно строителство на гараж с избено помещение и масивна ограда, част, от които попадат в имота й и съответно пречат да осъществява в цялост правото на собственост върху притежавания от нея недвижими имот. Твърди, че гаражът с избено помещение не отговарят на изискванията на ЗУТ за отстояния от съседния имот – собственост на ищцата, както и навлиза в част от него. Освен това, били построени без строителни книжа. Поддържа, че изградените гараж с избено помещение и ограда пречат на нормалното проникване на светлина към двора на Б. Й. и голямо петно от имота е практически на сянка, което допълнително смущава нормалното упражняване на правото на собственост.
Моли ответникът да бъде осъден да премахне построените в притежавания от 3 него поземлен имот с идентификатор *** гараж с избено помещение и масивна ограда, които пречат на ищцата да осъществява правото си на собственост в пълен обем.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Д. К. Д., в който заявява, че оспорва предявения иск. Твърди, че за гараж със зимнично помещение е издадено Удостоверение № 16/15.03.2007 г. за въвеждане в експлоатация на строеж V категория: Гараж със зимнично помещение № АГ – 94 – 259/15.03.2007 г. от Столична община – район Люлин. Твърди, че процесният обект е преминал през процедура по узаконяване, както и че още преди да придобие правато на собственост върху имот с идентификатор ***, неговите родители са подали заявление до Отдел Архитектура и благоустройство за разрешаване на правото на строеж за гараж на своя син.
Оспорва твърдението, че процесния гараж се намира визуално в съседния имот, тъй като комбинираната скица е издадена от ГИС – София през 2008 г., а при справка извършена към настоящия момент в ГИС – София гаражът не преминавал граничната линия между двата имота и съществуването му не нарушава правото на собственост на ищеца. За масивната ограда имало издадено разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия. Оспорва и твърдението, че по какъвто и да било начин ограничава възможността на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем, както и твърди, че в процеса по издаване на разрешение за строеж и при узаконяването ищцата не била упражнила правото си да се противопостави.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството, че за процесния гараж са налице всички необходими книжа, включително удостоверение за въвеждане в експлоатация, което го прави законен строеж по смисъла на ЗУТ не било пречка за разглеждане на иска по чл. 109 от ЗС, тъй като можело да бъде премахнат и законен строеж, ако се установи, че се засягат правата на ищеца. В конкретния случай, по реда на косвения съдебен контрол, съдът приема, че изградения гараж, въпреки че е узаконен, не отговаря на изискванията на ЗТСУ и ЗУТ, тъй като не било налице нотариално заверено съгласие на съседа, нито било предвидено калканно застрояване по застроителния план. Освен това, приема, че част от гаража навлиза в имота на ищцата, като това било достатъчно основание да се приеме, че е налице пречка за упражняване на правото на ползване в пълен 4 обем.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени от въззивника съдът намира следното:
Предмет на производството по делото е иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността.
Съгласно чл. 109 от Закона за собствеността собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че ищецът е собственик на имот, по отношение на който ответникът извършва неоснователни действия, с които създава пречки за упражняване на правото на собственост в пълен обем. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е било да установи, че е собственик на имот, както и че ответникът с действията си му пречи да упражнява правото си на собственост, а на ответника, че действията му имат своето основание. В конкретния случай, между страните не е налице спор относно това, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, а ответникът на поземлен имот с идентификатор
***. Спорът между страните е в това дали изградения в имота на ответника гараж с избено помещенение е законен, спазено ли е отстояние от имота на ищцата, навлиза ли в имота й, както и дали й пречи да осъществява правото си на собственост в пълен обем.
Във връзка с установяване на спорните факти по делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и в първоинстанционното производство са приети основно и допълнително заключение на съдебно – техническа експертиза, а във въззивното производство са приети повторни единична и тройна експертиза, доколкото във въззивната жалба са въведени твърдения за допуснати процесуални нарушения, свързани със събиране на доказателства.
5
От събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност се установява, че за м. Филиповци, е действал регулационен план, одобрен със Заповед № 73/17.02.1963 г., като процесните имоти са били в един общ имот с пл. № 205, за който е бил отреден парцел VIII-205, кв. 25 и не е имало предвидена дворищно-регулационна линия между двата имота. При действието на този план е изработен проект за изграждане на гараж от 23.05.1979 г., за който обаче няма данни да е одобрен от главния архитект на ОНС 9-ти септември гр. София до 30.12.1987 г. Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото доказателства, че към момента на изработване на плана собственици на парцел VIII-205, кв. 25 в кв. Филиповци, гр. София са С.Б. П. и К.Д.В..
В действащият регулационен план, одобрен със Заповед № РД-50-09167/16.04.1984 г. са отразени два УПИ Х-478 и IХ-478 от кв. 25, местност Филиповци. С договор за дарение, сключен с Нотариален акт № 105, т. ХХ, д.
№ 3401/1986 на Нотариус при Софийски районен съд С.Б. П. и К.Д.В. даряват на дъщеря си Б. К. Й. недвижим имот, придобит по време на брака им – празно дворно място, урегулирано в парцел IХ-478, кв. 25 по плана на София, м. Филиповци, целият от 385 кв.м. при съседи С. П. и К.В. (имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта).
Разпечатката съдържа 33 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/feedae34-722a-46f9-b09a-bce1800e6b84