Решение № 1569 от 06.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1569 гр. Пловдив, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330110914 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от Н. Д. В. против „Сити Кеш“ ООД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между тях договор за паричен заем № **/14.02.2022 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК. При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на клаузата на чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 2 от договор за паричен заем № **/14.02.2022 г., поради установяването й в противоречие с добрите нрави.

Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № **/14.02.2022 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 1 000 лв., която следва да бъде върната на 23 погасителни вноски – в срок до 25.07.2022 г. Сочи, че е установен годишен лихвен процент по заема от 40, 05 % и годишен процент на разходите от 49, 81 %. Твърди, че общата дължима сума по кредита е 1 584, 64 лв., без да са посочени конкретните параметри на общата дължима сума, нито размерът на възнаградителната лихва. Твърди, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, поради липса на 1 посочване на условията за прилагане на договорения лихвен процент, като не е посочен размерът на възнаградителната лихва и каква част от погасителната вноска представлява главница и каква лихва. Твърди, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в погасителния план няма сумите, които се погасяват с плащане на всяка погасителна вноска, а в договора не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните дължими суми. Предвид така изложеното счита договора за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Твърди, че в клаузата на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е установено, че при непредставяне на обезпечението по чл. 5 в тридневен срок от сключване на договора кредитополучателят дължи заплащане на неустойка от 575, 62 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно установен в Приложение № 1 към Договора. Сочи, че в разпоредбата на чл. 5 от Договора са установени условията за предоставяне на обезпечение на договора, като се изисква банкова гаранция или поръчителство от две физически лица, които следва да отговарят на определени условия, които са непосилни за съблюдаване от страна на потребителя, което от своя страна е абсолютно основание за дължимост на неустойката. Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновно неспазване на задължението за предоставяне на обезпечение. Сочи, че по същността си неустойката не е предназначена да обезпечава основното задължение по договора за кредит, а така уговорена последната излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Освен това счита, че с начисляване на неустойката се достига до значително оскъпяване на договора за заем, с повече от 50 % от заетата сума. Твърди, че с неустоечната клауза е установено задължение, което не е отразено в годишния процент на разходите, което води до нарушения на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения главен иск, а в случай на неговото отхвърляне – за уважаване на евентуалния иск за недействителност на клаузата за неустойка.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК „Сити Кеш“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за паричен заем № **/14.02.2022 г., по силата на който в полза на ищеца е предоставен заем в размер на сумата от 1 000 лв. Счита, че 2 не са налице сочените от ищеца основание за недействителност на договора по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в договора за кредит е установен фиксиран лихвен процент на годишна база с ясно изразена стойност при подписване на договора. Твърди, че предвид установения фиксиран лихвен процент не е необходимо да бъде посочвана методиката за неговото определяне.

Поддържа, че установената в договора неустойка не е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Твърди, че обезпечението на задължението е съществен елемент при преценка на носения от кредитора риск с оглед обстоятелството, че обезпечението му предоставя възможност да реализира правата си срещу трето лице. Сочи, че само при това условие кредиторът има интерес да сключи договор за заем с потребителя и да поеме финансовия риск, тъй като непредставянето на обезпечение води до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск, с оглед на което е установена неустойка, която да обезпечи вредите на кредитора от виновното неизпълнение на задълженията на потребителя да предостави обезпечение. Поддържа, че предоставянето на обезпечение в една от двете му форми зависи изцяло от волята на потребителя, като чрез неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение потребителят едностранно и без оглед волята на кредитора е увеличил носеният от него финансов риск. Поддържа, че в случай, че потребителят е бил наясно, че изначално не може да осигури исканото обезпечение на кредита, то последният е договарял недобросъвестно в нарушение на чл. 12 ЗЗД. Твърди, че неустойката следва да се приеме за нищожна ако единствената цел, с която е уговорена излиза извън присъщите й функции, което в случая не е налице, тъй като с непредставянето на обезпечение потребителят не е гарантирал интереса на кредитора. Счита за неоснователни наведените от ищеца твърдения за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като заобикалянето на закона не може да бъде постигнато с невалидно съглашение, в който смисъл са твърденията на ищеца за нищожност на неустойката. Твърди, че при сключване на договора е посочен ясно начина на формиране на годишния процент на разходите, като в договора са посочени всички допускания взети предвид от кредитора при формиране на размера му. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за 3 установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 22 ЗПК. По предявените установителни искове съдът дължи произнасяне по релевираните от ищеца в исковата молба основания за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК, а именно – поради сключването му в нарушение на изискванията, установени в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК. Това е така, тъй като ищецът по иск за недействителност на договор, за разлика от ответника по иск за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един иск или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения.

От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № **/14.02.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 000 лв. срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от 1 103, 38 лв. на 23 седмични вноски, две, от които с размер от 7, 79 лв. и двадесет и една вноски с размер от 51, 80 лв. Установен е ден за заплащане – понеделник и падеж на първата вноска на 21.02.2022 г.

Установен е годишен лихвен процент от 40, 05% и годишен процент на разходите от 49, 81 %.

В клаузата на чл. 5 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечение – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията, посочени в договора. В клаузата на чл. 11 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 575, 62 лв., която се заплаща разсрочено съгласно Приложение № 1 към Договора.

От изслушаната в производството по делото и приетата без възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че годишният процент на разходите, определен съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК е от 49, 81 % като в него е включен като разход единствено договорната лихва, като са взети предвид всички допускания съгласно чл. 3 от Договора. В съдебното заседание при разпита на вещото лице последното е посочило, че след включване на задължението за неустойка, годишният процент на 4 разходите по кредита е от 1 065, 99 %.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация относно лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно 5 отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.