Решение № 179 от 20.06.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Варна, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20223001000181 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Околовръстен път” № 260 против решение № 260061/24.11.2021г., постановено по т. д. № 12/2021г. по описа на Шуменския окръжен съд, в частта, в която банката е осъдена да заплати на С. Р. С. с ЕГН **********, Р.

С. Р. с ЕГН ********** и Д. А. Р. с ЕГН **********, сумата от 24 939.94лв., представляваща недължимо платена по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 36345/16.05.2008г. и Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL 63184/01.08.2013г., вследствие на валутната разлика между швейцарския франк и лева, като сумата се разпредели по 1/3 (една трета) на всеки един от ответниците както следва: С. Р. С. – 8 313.31лв.; Р. С.

Р. – 8 313.31лв. и Д. А. Р. – 8 313.31лв, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 28.01.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 438.60 лв., представляващи направените от тях разноски по делото. Въззивникът излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Счита, че съдът погрешно е възприел качеството на ищците на потребители, тъй като е останал недоказан фактът, че действително процесните кредити са използвани за задоволяването на лични потребителски нужди. Намира, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на обжалваното 1 решение. Твърди, че съдът не е отчел по кой от договорите за кредит между страните и към кой момент са извършвани съответните плащания. Оспорва наличието на новационна сделка като сочи, че са налице два отделни договора за кредит. Претендира, че кредит HL 36345/16.05.2008г. следва да бъде върнат в швейцарски франкове, а в подкрепа сочи практика на ВКС.

Счита за неоснователни исковете за връщане на лихви и такси на основание платени курсови разлики. Сочи за неправилно приетото от съда, че е налице сума, платена при начална липса на основание. Според него не е осъществен фактическият състав на чл. 55 от ЗЗД, тъй като е безспорно установено по делото, че плащанията по кредит HL 63184/01.08.2013г., са направени от трети лица, а не от кредитополучателите. В условие на евентуалност излага аргументи за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите относно курсовите разлики и надплатените лихви и такси. Оспорва наличието на неравноправни клаузи в договор за кредит HL 36345/16.05.2008г. Твърди, че делото неправилно е разгледано от първоинстанционния съд като търговски спор по реда на чл. 365 и сл. от ГПК, без да е приложи разпоредбата на чл. 366 от ГПК, като по този начин е затруднил защитата на банката. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което предявените срещу него искове бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, както и да потвърди решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

Ищцит e С. Р. С. с ЕГН ********** от гр.Шумен, Р. С. Р. с ЕГН ********** от гр.Плиска и Д. А. Р. с ЕГН ********** от гр.Плиска претендират ответникът „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749, гр.София да бъде осъден да им заплати сумата от 28 639.14 лв., платена от тях без правно основание, от които 23 122.68 лв., представляваща курсова разлика, формирана при превалутирането на швейцарски франкове в лева на задълженията по кредитен договор HL 36345/16.05.2008 г. и включена и заплатена също без правно основание в дълга по Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL 63184/01.08.2013г.; 5 254.49 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от м. януари 2016 г. – м. декември 2018 г., заплатена върху сумата от 23 122.68 лв. и 261. 87 лв., представляващи надвзети такси, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, като всички претендирани суми бъдат разпределени по 1/3 на всеки един от тях.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от 2 фактическа страна, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 36345/16.05.2008 г., по силата на който банката поела задължението да предостави на ищците кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 69 000.00 лв. по курс „купува“за шв.франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот, подробно описан в договора, находящ се в гр.Шумен, както и за други разплащания, а кредитополучателите се задължили да ползват отпуснатата сума и я върнат съобразно уговореното. В приложение № 1/21.05.2008г. към договора страните отбелязали, че датата на усвояване на кредита е 21.05.2008г. и че към тази дата приложимият курс „купува“ за шв.франк на банката към лева е 1, 1810, като усвоеният съобразно този курс кредитен лимит в шв.франкове е 58 426 франка. Договореният срок на погасяване е 204 месеца от датата на усвояване на кредита. За обезпечаване на кредита е учредена договорна ипотека върху закупения недвижим имот в гр.Шумен.

Разрешеният кредит бил усвоен по блокирана сметка /чл.2, ал.1/, чрез превалутиране на сумата служебно от банката в лева, по търговски курс „купува” на швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояването и била преведена по открита в банката сметка на кредитополучателите в лева /чл.2, ал.3/. Съобразно чл.6, ал.2 от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева по свои сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева, за което кредитополучателят с подписването на договора е дал своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката. В чл.21 от договора било постигнато съгласие, че кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира /промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същата – чл.22/ предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в лева по обявения курс „купува” на банката за швейцарски франкове на датата на превалутирането, като се съгласява банката да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от нея за съответната валута, а за услугата кредитополучателят се съгласява да заплати съответна комисионна. В чл.23, ал.1 от договора кредитополучателят декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев, както и превалутирането, могат да имат за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по 3 кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. С ал.2 на чл.23 от договора, кредитополучателите декларирали и че са изцяло запознати и разбират икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.21-23 от договора, както и че са съгласни с настъпването им.

В случая е безспорно, че предоставеният на ищците ипотечен кредит не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което те имат качеството на потребители по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. С оглед въведеното в исковата молба основание на исковете по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и последователно поддържаните от страните становища, спорни по делото се явяват въпросите относно: били ли са уговорени индивидуално процесните клаузи на чл.6, ал.2 и чл.23, ал.1 и 2 от договора за кредит, прехвърлени ли са изцяло последиците от валутния риск върху ищците, съставени ли са процесните клаузи по прозрачен начин, въз основа на ясни и разбираеми критерии за икономическите последици и нарушен ли е от ответника принципът на добросъвестност.

Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, а тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално- уговорено, е- на търговеца. В случая посочената презумпцията не е оборена – както въз основа на съдържанието на оспорените клаузи /подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него/, така и с оглед липсата на ангажирани от банката доказателства, потребителите да са могли да изразят становище по съдържанието на договора, вкл. по посочените клаузи, както и да са имали възможност да повлияят върху тях. Процесният договор за кредит е сключен в швейцарски франкове при очевидна необходимост за ищците от паричен ресурс в лева /с оглед целта на договора за кредит/, при клауза в договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на паричния ресурс в швейцарски франкове /сметката в швейцарски франкове е блокирана/, респективно договорът е сключен в посочената валута, само поради по-ниския лихвен процент на кредита в швейцарски франкове. При сключване на договора, на ищците е била предоставена информация, че е възможна промяна на обявения курс на банката купува/продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга в лева. Не е предоставена обаче каквато и 4 да е информация относно това какви ще са икономическите последици за задълженията по договора при значителна обезценка на лева спрямо швейцарския франк, какви са очакваните прогнози относно промяната на курса швейцарски франка/лев, с каквато информация банката, с оглед професионалната й и експертна дейност, е следвало да разполага, както и какви действия могат да предприемат кредитополучателите за минимизиране на риска /напр. чрез застраховане/. Въз основа на високия професионализъм и експертен потенциал на служителите на банката ответникът е могъл и е бил длъжен да предвиди устойчивият темп на поскъпване на швейцарския франк, както и икономическите последици от това, за което е следвало да уведоми кредитополучателите, но такова уведомяване липсва - предоставената от банката информация е била недостатъчна ищците да преценят дали да носят валутния риск /който с оглед изложеното дотук несъмнено са поели изцяло/ при нисък лихвен процент по кредита или да получат кредит при по-висок лихвен процент, но без да носят валутния риск, като ищците не са защитени и от клаузата на чл.21 от договора – упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласие на банката. Ищците като средни потребители – относително осведомени и в разумни граници наблюдателни и съобразителни, не биха могли въз основа само на предоставената им информация да преценят потенциално значимите последици от поетия от тях валутен риск, което ги е принудило да се съгласят с предварително установените от банката условия, без да могат да повлияят на съдържанието им, вкл. и по отношение на декларираните в договора обстоятелства. Ето защо и при липсата на ясни и разбираеми критерии за икономическите последици, не може да се приеме, че клаузите, свързани с носенето на валутния риск, са уговорени по прозрачен начин, а при установеното по делото фиктивно предоставяне на паричните средства в швейцарски франкове и при липса на предоставяне на достатъчна информация, банката е действала в нарушение на принципа на добросъвестност. Изложеното води до извод за неравноправност на спорните клаузи на основание чл.143, т.19, вр. чл.146 от ЗЗП /преди изм. с ДВ бр.100/2019 г./ и невъзможност за приложение на разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от същия закон.