Решение № 278 от 14.12.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. С., 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20232200500450 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №871/21.11.2023г. по гр.д.

№2499/2023г. на С. районен съд, с което е признато за установено, че И. Т. И. е осъществил на 09.06.2023г. в дома на родителите си в с. Г., общ. С., ул. „Тунджа“№10 акт на домашно насилие спрямо Т. И. Т. и Р. Й. Т., изразяващ се в упражняването на емоционално и психическо насилие върху тях чрез заплахи, че ако до 14.06.2023г. не му дадат сумата от 5000лв. щял да обърне другия край, нямало да има милост този път, нямало да ги убие лесно, за да се мъчат дълго време. На И. Т. И. са наложени следните мерки за защита срещу домашно насилие: задължаване извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т. И. Т. и Р. Й. Т.; забрана извършителят да доближава на разстояние по-близко от 100 метра молителите, жилището им в с. Г., ул.

„Тунджа“ 10, централната част на с. Г. и трите магазина в с. Г. за срок от 18 месеца. И.

Т. И. е осъден да заплати държавна такса в полза на съдебната власт и разноски в полза на молителите в размер на 600лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника по молбата за защита от домашно насилие И. Т. И. чрез пълномощника адв. Д. Д. и с нея се атакува решението изцяло.

В жалбата си, въззивникът И. Т. И. чрез пълномощника си адв. Д. посочва, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение 1 на материалните и процесуалните норми и необосновано. Посочва, че районният съд не взел под внимание неговите възражения относно действителното положение, случило се на 09.06.2023г., сочещи липса на домашно насилие. Излага обстойно своето виждане относно осъществилите се факти. Съдът не подложил на анализ свидетелските показания на свидетелите К.и, които били заинтересовани и не следвало да кредитира показанията им. Касаело се за имотни облаги, получени от свид. К. от родителите си – дарен имот, за закупуването на който, принос имал той - въззивникът.

Не се касаело за домашно насилие, а за разчистване на лични отношения, свързани с имуществени придобивки. Въззивникът посочва, че към момента вече няма зависимост от хазарта, а и е реабилитиран. Молителите спекулирали и злоупотребявали с права, като твърдели факти, които не се били случили и им придавали вид на домашно насилие. Намира показанията на свид. К. за нелогични и противоречиви, като ги анализира. Показанията на свид. К. били неубедителни и заинтересовани, липсвала конкретика. На следващо място посочва, че съдът не преценил правилно недостатъците и слабостите на заключението по назначената съдебно-графологична експертиза, които водели до необоснованост на същото. Съдът не коментирал неговото възражение спрямо заключението, а безрезервно го кредитирал. Заявява, че майка му не е подписала декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и по отношение на нея декларацията е неистинска. Моли въззивният съд да прецени подробно заключението и отговорите на вещото лице, дадени при разпита му, като анализира поведението му.

Дори без въоръжено око се виждало, че подписа под декларацията се различавал от подписите в сравнителния материал. Въззивникът счита, че анализът на свидетелските показания и на заключението на вещото лице сочели, че домашното насилие, твърдяно в молбата на молителите е разколебано и недоказано. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли молбата за защита. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна – молителите в първоинстанционното производство Т. И. Т. и Р. Й. Т. чрез пълномощник адв. П. Н..

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна Т. И. Т. и Р. Й. Т. чрез пълномощника си адв. Н. оспорват подадената въззивна жалба като неоснователна.

Излагат подробни контра аргументи на изложените в жалбата съображения. Посочват, че в жалбата се съдържат неверни и некоректни твърдения. Излагат факти относно случилото се на 09.06.2023г. Посочват, че двамата са с ясно и подчертано ментално здраве, като не биха могли да бъдат обект на манипулации и внушения, както се твърди във въззивната жалба. Свидетелските показания били убедителни и 2 безпротиворечиви и правилно били кредитирани от първоинстанционния съд. „Имотни облаги“ именно въззивникът бил ползвал многократно при други случаи на принуда спрямо тях. Въззиваемите молят съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски.

С определението си по чл.267 от ГПК въззивният съд се е произнесъл по направените с въззивната жалба доказателствени искания, като е оставил същите без уважение, като неоснователни.

В с.з., въззивникът И. Т. И., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Д., който поддържа подадената жалба по изложените в същата подробни съображения и моли за уважаването й. Счита, че по делото няма събрани доказателства да упражнено спрямо молителите домашно насилие. Заявява, че тенденциозно, неправомерно и избирателно се навеждали факти, които не са се случили в действителност, а им се придава вид на домашно насилие и се образува поредно дело срещу въззивника – ответник. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли молбата за защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивникат И. И. счита, че решението е фалшиво, правило впечатление, че има нещо гнило, странно в цялата работа. Посочва, че отишъл съвсем добронамерено в дома на родителите си, а баща му му се нахвърлил с обидни думи и обвинения. Чакал баща му да му се обади, за да се срещне със сестра си и да си изяснят случая, а получил съобщение за образуваното дело. Твърдяното нямало нищо общо със случилото се.

Въззиваемите Т. И. Т. и Р. Й. Т., редовно призовани, в съдебно заседание не се явяват. Представляват се от процесуален представител по пълномощие адв. Д., която оспорва подадената въззивна жалба, като неоснователна и поддържа изложените в отговора на същата съображения. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху обжалваното изцяло първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

3

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ изцяло ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които изводи са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Основното възражение във въззивната жалба е за недоказаност на осъществен акт на домашно насилие спрямо молителите от страна на въззивника.

Районният съд е бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от Т. И. Т. и Р. Й. Т. с изложени твърдения за осъществено на 09.06.2023г., около 14,00 часа, в дома им в с. Г., общ. С., ул. „Тунджа“№10, домашно насилие спрямо тях от страна на сина им И. Т. И., изразяващо се в отправяне на заплахи, че ако до 14.06.2023г. не му дадат сумата от 5000лв. „щял да обърне другия край“, „нямало да има милост този път“, „нямало да ги убие лесно, за да се мъчат дълго време“.

Искането за защита е насочено спрямо лице, измежду тези, посочени в разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗЗДН – спрямо низходящ – ответникът И. Т. И. е син на молителите.

Разгледана по същество молбата за защита е основателна.

Възраженията във въззивната жалба за неоснователност и недоказаност на молбата за защита са изцяло неоснователни.

От събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява по безспорен начин твърдения от молителителите факт на осъществено на 09.06.2023г. в дома им в с. Г., общ. С., ул.

„Тунджа“ №10 домашно насилие, явяващ се акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, изразяващо се във психическо и емоционално насилие – отправяне на заплахи, че ако до 14.06.2023г. не му дадат сумата от 5000лв. „щял да обърне другия край“, „нямало да има милост този път“, „нямало да ги убие лесно, за да се мъчат дълго време“.

Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че от показанията на свидетелите З. К. и Ж. К. и декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се установява твърдението на молителите, че синът им – ответника им поискал сумата от 5000лв. и ги е заплашил с физическо насилие, ако не му я предоставят в срок до 4

14.06.2023г.

Този извод не се разколебава по никакъв начин от показанията на ангажирания от ответника свидетел В.Й., който не е бил свидетел на случилото се, но и не пресъздава интерпретацията за случилото се на ответника. Единственото, което ответникът му споделил е че баща му го изгонил от тях, като му казал, че преди две години щял да ги отрови с някакво суши. Свидетелят е заявил изрично, че не знае какви са и какви са били отношенията между ответника и баща му, като не бил виждал И. в селото от 4-5 години. Следователно, от показанията на този свидетел не се оборва установеното с декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и от показанията на свидетелите К.и, които непосредствено след случилото се, са посетили молителите, получили непосредствена информация от тях за случилото се и са добили представа от психическото и емоционалното им състояние.

Съдът кредитира показанията на свидетелите З. К. и Ж. К., като взе предвид роднинската им връзка и с двете страни, но съобрази факта, който бе посочен, че те са възприели състоянието и реакциите на молителите от случилото се малко след това и пресъздаденото от тях се препокрива с отразеното в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която се явява годно доказателствено средство за извършения акт на насилие /чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН/, докато не бъде опровергана, респ. разколебана нейната доказателствена стойност. Такова доказване ответникът не е провел по делото. Следва да се отбележи, че твърденията за наличие на имотен спор на ответника с родителите, респ. със сестра му – свид. К. не се установяват по делото от ангажираните доказателства. Дарението на недвижим имот, посочено във въззивната жалба е от преди 20 години – през 2003г., като съдът не приема за логични обясненията на ответника, че тази сделка толкова е обтегнала отношенията, че се е стигнало до „разчистване на лични отношения, свързани с имуществени придобивки“, още повече, че свидетелите са придобили имота и те нямат интерес от продължаване на евентуални разногласия с ответника по повод сделката. Именно ответникът е този, който евентуално подклажда имуществените спорове, като видно от доказателствата, продължава да търси пари от родителите си. Това обстоятелство не опровергава заявеното в молбата и в декларацията. Напротив, потвърждава описаното от молителите. Поради това, съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на свидетелите З. К. и Ж. К..