Решение № 449 от 31.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Варна, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20213110201590 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Вивего“ ЕООД, представлявано от И.И. против НП № 03013204/30.09.2020год. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна, депозирана чрез адв. Ив. Д. против Наказателно постановление № 03-013204 от 30.09.2020 г., издадено от И.Д. Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.61, ал.1 от Кодекса на труда (КТ).

В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, а при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения,и нарушения на материалния закон, поради което се моли за неговата цялостна отмяна. Евентуално се моли за намаляване на имуществената санкция до законоустановения минимум.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована се представлява от законния си представител и от упълномощения си процесуален представител -адв.Д., който поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото излага пространни аргументи за отмяна на НП, като се акцентира върху наличието на основания за недоказаност на административното нарушение. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение, като представя и доказателства за неговото заплащане. Посочва се, че АНО не е събрало категорични доказателства за това, че наличното на обекта грозде е същото описано във фактурата и другите документи, от които е видно, че същото е било собственост именно на 1 въззивното дружество, като наред с това не били съобразени и показанията на свидетелите, дадени още пред АНО, видно от които същите извършвали дейността по мелене и продажба на грозде за себе си.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрк.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатския хонорар. По същество счита, че следва да се даде вяра на саморъчно попълнената от св. П. декларация, при попълването на която не може да се докаже недопустимо вмешателство от страна на служители на ДИТ.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.09.2020год., свидетелите Р.П. и Р.Б., служители на Д„ИТ"- Варна, посетили районна на Зеленчукова борса, находяща се на адрес : гр.Варна, ул. „Академик Курчатов“ с оглед извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство.

Пред едно от складовите помещения на борсата двете служителки констатирали, че св.М.П. и св. Л. П. П. съпруга на П. продават грозде.

Гроздето било ситуирано в щайги, разположени на тротоара пред складово помещение.

На тротоара се намирали и уреди ползвани от св.П. при продажбата в това числа и машина за мелене на грозде.

За нуждите на дейността си, св.П. ползвал ток и вода от складовото помещение.

Последното било наето от въззивното дружество „Вивего“ ЕООД.

В хода на проверката, проверяващите се легитимирали и поискали да разговарят с управителя на склада.

Св.П. ги свързал с управителя на „Вивего“ ЕООД, който посочил пред проверяващите, че не знае за какво става въпрос.

В хода на проверката св.П. представил на проверяващите Сертификат за произход на винено грозде, предназначено за производство на вина №24582200232020071/03.09.2020г. и Фактура от дата на данъчно събитие 08.09.2020г., издадена от ЗП"Желез Железов", с.Златар за продажба на 1852 кг. бяло грозде на „Вивего" ЕООД.

Инспекторите представили на св.П., която помагала на съпруга си при извършването на дейността по продажба и мелене декларация по чл.402 от КТ и поискали от нея да я попълни.

Последната вписала в декларацията, в графата „работя в предприятие"- „Вивего" ЕООД. Вписала още за дата на започване на работа -08.09.2020г. , в графата „обект"- склад в гр.Варна, Зеленчукова борса, в графата работно време - от 08.00ч. до 18.00ч., относно длъжността - вписала продавачка, като допълнил, че е наета да мели и продава грозде, а относно почивките –без почивен ден, а в рамките на работния ден- 1ч..

2

Отбелязала, че има сключен трудов, както и че получава трудово възнаграждение 450лв. месечно, но още не го е получила.

Впоследствие била връчена призовка адресирана до управителя на дружеството за явяване в ИТ на 23.09.2020год. и представяне на документи свързани с възникването изменението и прекратяването на трудовите правоотношения, отчитане на работното време и т.н. Впоследствие проверяващите органи описали констатациите си от проверката в констативен протокол № ПР2026664/25.09.2020г.

На 25.09.2020год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-013204, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, тъй като като работодател е допуснал до работа лицето е допуснал до работа лицето Л. П. П., на длъжност „продавач“ с определено работно време от 08:00 до 18:00 часа, с определено трудово възнаграждение в размер на 450,00 лв. месечно и с определено работно място - обекта на контрол, склад с продажба на грозде, находящ се в гр.

Варна, ул. „Академик Курчатов", зеленчукова борса, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.

АУАН бил съставен в присъствието на управляващия ЕООД, бил му предявен и връчен, като в него били вписани възраженията на управляващия- че твърденията в АУАН не отговарят на действителността. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в ДИТ не постъпили писмени възражения от въззивното дружество.

На 28.09.2020г. в ИТ били депозирани възражения от св.П., в които тя посочила, че няма нищо общо с въззивното дружество, а неговият собственик единствено е услужил с ток и вода на съпругът й св. П., на когото тя помагала в процесния ден.

Въпреки това, АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на „Вивего“ ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.62, ал.1 от КТ.

В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани Р.П. и Р.Б.

(актосъставителя и свидетеля по акта), които в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си по време на проверката и потвърждават констатациите отразени в акта.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания даде и М.П.. Последният потвърждава, че към момента на проверката е бил пред склад на въззивното дружество.

Сочи, че притежавал микробус, с който разнасял стока и продавал грозде на тротоара, което било негова собственост. Твърди, че не е работил за въззивника, а бил използвал единствено ток и вода от склада на същия. Сочи, че проверяващите са го питали чия собственост е гроздето и дали има документ за произход. Твърди, че е отговорил, че гроздето е негово, но тъй като преди две седмици бил доставил грозде на управителя на дружеството, представил на проверяващите фактурата за закупуването му и сертификата за произход. Сочи, че поради заблуда от проверяващите органи е попълнил декларация, която не отговаря на истината.

3

При предявяване на същата твърди, че текста е изписан от него, но подписа в декларацията не бил негов.

Като свидетел в хода на съдебното следствие бе разпитана и Л.П.. Същата твърди, че продаваното грозде е на съпруга й, като в деня на проверката била там, за да му помогне.

Сочи, че машината за мелене на грозде била собственост на П., който вземал ток и вода от склада на дружество. Твърди, че при проверката попълнила декларация под диктовката на една от проверяващите- св.П., тъй като не знаела какво да напише, а и била в отпуск по майчинство, като по това време работела по трудово правоотношение действително, но за друго дружество – „Балев Корпорейшън“ ЕООД.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно - от показанията на свидетелите, дадени в с.з. АУАН, декларации по чл.402 от КТ, удостоверение от „Балев корпорейшън" ЕООД, идентификационна карта, справка за приети и отхвърлени уведомления, протокол от извършена проверка и от останалите писмени доказателства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна- лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП.

Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. В случая оригинал на НП /приложен по преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес.

Настоящата инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл.

58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената норма. На първо място, липсва отбелязване в НП на коя дата жалбоподателя е бил търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и отбелязване че не е открит на адреса. В настоящия случай липсва отбелязване в НП кога според АНО същото е връчено и влязло в сила , тъй като очевидно АНО го е приел за влязло в законна сила щом го е изпратил за събиране по принудителен път. Отбелязване в НП по смисъла на чл. 58 ал.2 от ЗАНН не е направено. Съгласно тази норма, отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, което както съдът посочи по-горе липсва, но така и че новият му адрес е неизвестен. В разглеждания случай липсват и двете предпоставки - органа не е посочил в НП начинът на връчване, респективно причините довели до невръчването му на жалбоподателя и не е извършил необходимите действия за да установи, че адресът на лицето е неизвестен. Поради 4 това настоящият въззивен състав намира, че НП не е връчено редовно /по разписания в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на съдебното заседание, поради което въззивната му жалба не би могла да се явява просрочена, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на „ГИТ" издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД" е оправомощил директорите на дирекции „ИТ" да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ" и Заповед № ЧР-949/31.08.2020г.

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

Съдът намира, че липсата на доказателства, че възз. е бил запознат със становището на процесуалния представител на АНО по депозирани по АНП възражения не е съществено процесуално нарушение, тъй като дружеството се защитава срещу фактите посочени в НП, а не срещу становище на процесуалния представител на наказващия орган.