Решение № 430 от 11.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. София, 07.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Георгиева

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова в присъствието на прокурора К. Ас. С. като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601114 по описа за 2024 година Производството е въззивно по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по протест и въззивна жалба срещу присъда №7 от 28.05.2024г. постановена по нохд № 165/2024г. на Окръжен съд гр.Видин, с която подс.П. Ц. П. е признат за виновен по обвинението в престъпление по чл. 343 ал.3 б“б“ пр.1-во /редакцията към момента на извършване на деянието / вр. ал.1 б“в“ 342 ал.1 от НК за това, че: На 25.02.2023г в с.Дреновец, обл. Видин, на ул. „Г.

Димитров“ срещу дом №173, с посока на движение към гр. Лом, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „325Д“ с рег. №********, лична собственост, и със скорост на движение от около 83 км/ч, в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 1, 98 %о, установено с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510", с фабр. № ARBB-0043, нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, който гласи, че "При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за Категория В - в населено място - 50 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на попътно движещата се в края на дясна пътна лента на пътното платно Р. А. П., поради което съдът му е наложил наказание Лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което и на основание чл. 58 а НК е намалил с 1/3, като е определил за изтърпяване наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ Лишаване от свобода“, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен 1 срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. На основание чл. 343 г от НК вр. чл. 37, ал.1, т. 7 НК подс.П. Ц. П. е бил лишен и от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът е осъдил подс.П. да заплати в полза на Областна дирекция на МВР- гр. Видин сумата в размер на 1837,40 /хиляда осемстотин тридесет и седем лева и 40 ст./, представляваща направените разноски по делото за експертизи в досъдебната му фаза, както и сумата от 5/пет/ лева за издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането, също разноски за адвокатски възнаграждения както следва: на пострадалата В. Д. – 600 лв., на пострадалия А. М. – 600 лв., на пострадалия Н. М. – 600 лв. По отношение на веществените доказателства съдът е постановил да лек автомобил марка „БМВ“, модел „325Д“ с рег. №******** ведно с контактен ключ да се върне на подс.П. Ц. П..

В протеста на прокурор П. Ч. от Окръжна прокуратура гр.Видин са изложени доводи за явна несправедливост на наложеното наказание „лишаване от свобода“, както и наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“, които били неправилно и несправедливо определени по размер, който бил занижен и не отговарял на степента на обществената опасност на деянието, на отегчаващите и останалите неоценени от първата инстанция обстоятелства, в това число и на регламентираните в чл.36 от НК цели на наказанието, поради което държавният обвинител претендира увеличаването им. Възразява срещу приложение института на условното осъждане, който счита, че следва да бъде отменен от въззивната инстанция. Според прокурора наказанието било неправилно индивидуализирано, тъй като не били взети предвид високото съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимото лице при управлението на МПС, в населено място, в тъмната част на денонощието 5.30 часа сутринта на 25.02.2023г. с висока скорост, значително над допустимата от 50 км/ч – 83 км/ч при изключително неблагоприятни метеорологични условия – наличие на гъста мъгла, поради което подсъдимият се е поставил в положение на обективна невъзможност да предотврати обществено опасните последици, които е могъл да предотврати, ако се е е движил съобразно установените правила. Не било отчетено и обстоятелството, че в автомобила на подсъдимия се е возило и друго лице, чийто живот също е бил поставен в рискова ситуация, с оглед неправомерното му поведение. Претенцията на прокурора е заявена на основание чл.337 ал.2 т.1 и 2 от НПК с искане присъдата да бъде изменена, като размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ бъде увеличено поне на 6 /шест/ години, като след приложението на чл.58а от НК да бъде редуцирано на 4 /четири/ години, което наказание да бъде изтърпяно реално при първоначален общ режим, съответно наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ да бъде увеличено на 5/пет/ години и се отмени приложението на чл.66 ал.1 от НК.

2

Присъдата е атакувана и от подсъдимия П. П. чрез защитника му адв.Г.

Г. с доводи относно неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Във възивната им жалба и допълнението към нея се сочи, че по отношение на подсъдимото лице съдът не е приложил разпоредбата на чл.55 от НК, въпреки изрично направеното искане в тази насока, с оглед наличието на многобройни, а част от тях и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. В тази насока се изтъкват младата възраст на подсъдимия, който бил с чисто съдебно минало, висше образование, женен, с дете, трудово ангажиран, без наличие на противообщественоопасни прояви, изразено съжаление за извършеното и признание на вината. Процентното наличие на алкохол в кръвта, както и високата скорост не следвало да се третират като отегчаващи обстоятелства, както неправилно приел съда при определяне на наказанието, тъй като били отчетени при квалификацията на престъпния състав. Не била обсъдена и причината за настъпилия вредоносен резултат – болното дете, заради което било осъществено пътуването, в която насока били приложени писмени доказателства, както и не било взето предвид поведението на пострадалата пешеходка Р. П. за съпричиняване на резултата, още повече, че лошите метеорологични условия се отнасяли и за нея, тъй като се придвижвала неправомерно по пътното платно. С оглед на това защитникът претендира за постановяване на оправдателна присъда спрямо подс.П. или алтернативно редуциране на наказанието до минималните му граници.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и с малки изключения се придържа към изложените в него доводи. Счита, че определеното от съда наказание три години лишаване от свобода било правилно отмерено като вид и като размер, но неправилно било отложено неговото изтърпяване с прилагане разпоредбата на чл.66 от НК. Според държавния обвинител наказанието следвало да бъде изтърпяно реално с оглед постигане превенцията по чл.36 от НК. По отношение лишаването от правоуправление прокурорът е на становище, че наказание в размер на четири години би постигнало целите на наказанието.

От частните обвинители и техните повереници, които са редовно призовани за съдебното заседание се явява единствено адв.Й. Д., който представлява частните обвинители А. Н. К. и Н. Н. П.. Преди съдебното заседание от адв.К. Т. – повереник на Л. Н. П., П. Н. П. и В. Ц. Г. е постъпила молба, с която е уведомила съда, че същите няма да се явят в съдебното заседание и моли делото да се гледа в тяхното отсъствие. Изразява положително становище по отношение протеста на прокурора, който следвало да бъде уважен, а жалбата на подсъдимия да бъде отхвърлена, тъй като доводите за наличието на многобройни смекчаващи отговорността 3 обстоятелства били несъстоятелни и доказателствено необосновани.

Останалите частни обвинители Н. А. М., В. Б. Д., А. Н. М., Л. К. Д., К. К. Д. както и повереникът им адв.Г. Г. не се явяват, редовно призовани.

Адв. Д. изразява становище за неоснователност както на протеста, така и на жалбата на подсъдимия, които следвало да бъдат оставени без уважение и въззивната инстанция да потвърди изцяло присъдата на ОС Видин като правилна и законосъобразна. Деянието било тежко, но били събрани доказателства за смекчаващи вината обстоятелства, поради което повереникът се съгласява с изводите на първостепенния съд, че не е необходимо за поправянето на подсъдимия, същият ефективно да изтърпява наложеното му наказание.

Пред въззивния съд подсъдимият П. Ц. П. се явява лично и с упълномощения си защитник – адв.Г. Г.. Подсъдимият и неговия защитник молят въззивната инстанция да не уважава протеста, като поддържат въззивната си жалба. Намират присъдата относно вида и размера на наложеното наказание, както и приложението на чл.66 от НК за правилна и законосъобразна. Единствено не се съгласяват с мотивите наказанието да бъде определено при условията на чл.54 от НК, тъй като в конкретния случай били налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимото лице. Адв. Г. изтъква инцидентността на деянието, като акцентира върху доказателствата, че детето на подсъдимия е било болно, поради което и след обаждане в тази насока е било предприето пътуването.

Подсъдимият имал много добри характеристични данни, работещ, с висше образование, издържал семейството си. Същият се признавал за виновен и съжалявал за извършеното. Поради това и адв.Г. се позовава на разпоредбата на чл.58 ал.4 вр. чл.55 от НК, тъй като е по благоприятен за дееца и следвало да бъде приложена.

В последната си дума подсъдимият П. се придържа към становището на своя защитник. Заявява, че на инкриминираната дата пътувал със съпругата си, която също била употребила алкохол, но като родители трябвало да се приберат при болното си дете.

Настоящият въззивен състав като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и след цялостна проверка на атакувания първоинстанционен акт, намери за установено следното:

4

Протестът и жалбата са ОСНОВАТЕЛНИ относно определяне на наказанието лишаване от свобода, в която санкционна част са допуснати съществени процесуални нарушения при мотивна дейност на съда, довело до ограничаване процесуалните правила на страните.

При правилно изяснената фактическа обстановка и верни изводи за виновността на подсъдимия П. по вмененото му обвинение с правна квалификация по чл. 343 ал.3 б“б“ пр.1-во вр. ал.1 б“в“ 342 ал.1 от НК съдът му е наложил наказание в размер на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, преди редукцията на основание чл.58 а от НК, за което липсват надлежно изложени мотиви съобразно общите правила как е определено това наказание от решаващия съд преди да бъде намалено с 1/3. Действително видно от мотивите на л.7 съдът е развил съображения кой е по-благоприятния за дееца закон с оглед измененията в ДВ бр.67/2023г., като схематично е направил извод, че „целите на наказанието ще бъдат ефективно постигнати с налагане на наказание на подсъдимия в размер на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода“. Веднага след това съдът е приложил разпоредбата на чл.58а от НК с оглед правилата на съкратеното съдебно следствие, по който ред е приключило същото и редуцирайки го с 1/3 е определил наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, което е отложил съобразно разпоредбата на чл.66 от НК, позовавайки се на чистото съдебно минало на подсъдимия, оказаното съдействие на разследващите органи и съпричиняването от страна на пострадалото лице, което също неправомерно се е движило на пътното платно.

При определяне на наказанието лишаване от свобода съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е изложил надлежни мотиви съобразно разпоредбата на чл.54 и следващите от НК въз основа на каква съвкупност от обстоятелства и данни, смекчаващи и/или отегчаващи отговорността обстоятелства е достигнал до извода, че именно наказанието в размер на 4 години и 6 месеца би постигнало целите на специалната и генералната превенция по отношение на подсъдимото лице. В контекста на индивиуализиране на наказанието не е обсъдил обществената опасност на деянието и дееца, не е изяснил при превес на смекчаващи или отегчаващи обстоятелства или при баланс на същите е отмерил това наказание, налице ли са изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства 5 или не. Редукцията е един последващ етап, при който определеното вече наказание се намалява с 1/3. В този смисъл основателно е възраженето на защитника на подсъдимия да търси произнасяне в тази насока, претендирайки от своя страна за приложението на чл.55 от НК, респективно да претендира за отговор и мотивировка по чл.58 ал.4 от НК. Въззивната инстанция обаче няма как да коригира мотивната дейност на контролирания съд в частта относно наказанието, тъй като същата изцяло липсва и не може да бъде разбрана, още повече, че и в диспозитива на постановената присъда не е посочено дали наказанието е определено при условията на чл.54 или 55 от НК. Поради това и настоящият съдебен състав счита, че формираното вътрешното убеждение на първостепенния съд съгласно чл.13 и 14 от НПК при определяне на наказанието лишаване от свобода е било нарушено, което е довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник.