Решение № 15477 от 03.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15477 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110154578 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД от „Е“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Т В,против В. Н. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 2149,11 лева ( 1098,82 евро ) главница по договор за кредит,сключен между „У“ЕАД и ответника Д.,вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия,320 лева ( 163,61 евро ) договорна лихва за периода 21.07.2024 г. до 18.08.2025 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че на 13.07.2023 г. между „У“ЕАД и ответника Д. е сключен договор за паричен заем,съгласно който дружеството се задължило да предостави в заем паричната сума от 2575,67 лева с краен срок на издължаване до 21.07.2027 г. Поддържа се,че паричната сума е предоставена като стоков кредит,т.е. за закупуване на стока. Ищецът сочи,че е носител на вземането на основание сключен договор за цесия. В исковата молба са релевирани доводи,че ответникът Д. е допуснал неизпълнение като е преустановил плащанията по сключения договор. Ищецът сочи,че не е издължена главница в размер от 2469,11 лева,както и не е заплатена договорна лихва от 320 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед подадено възражение срещу заповедта за изпълнение е налице правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да уважи исковете.

Ответникът В. Н. Д. оспорва исковете като недопустими и недоказани по основание и размер. Сочи се,че искът е подсъден на СГС,както и оспорва 1 да отговаря по предявените искови претенции. Оспорва възникване на договорно правоотношение. Моли съда да отхвърли исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представено е уведомление за цесия,съгласно което „У“ЕАД уведомява В. Н. Д.,че задълженията му,произтичащи от договор за стоков кредит от 13.07.2023 г. са прехвърлени на „Е“ЕООД.

Приет е фискален бон,издаден от „Технополис Люлин“ за закупена стока на стойност 1999 лева.

Видно от договор от 13.07.2023 г.,“У“ЕАД и В. Н. Д. са постигнали съгласие да бъдат обвързани от договор за заем за сумата от 1999 лева,която парична сума да послужи за закупуване на електроника,която парична сума подлежи на връщане на 48 месечни вноски по 86,84 лева като приложимата лихва по договора за кредит е 26 %,а размерът на годишния процент на разходите възлиза на 29,33 %.

Установява се от договор,сключен на 14.03.2025 г.,между „У“ЕАД и „Е“ЕООД,че страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от договорно правоотношение,според което първото дружество се задължава да прехвърли свои вземания към трети лица,а второто дружество се съгласява да придобие вземанията при уговорените между страните условия.

Представено е потвърждение за цесия от „У“ЕАД,както и пълномощно,с което цедентът упълномощава цесионера да уведомява длъжниците за цесията.

От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява,че сумата от 1999 лева е послужила за закупуване на стока,а 576,67 лева е застрахователната премия по застраховка живот,безработица и стоки. Установява се,че е предоставена паричната сума за закупуване на мини дрон,заемополучателят е извършил плащания в общ размер от 1099,07 лева,с които са погасени 426,56 лева главница,668,64 лева възнаградителна лихва,2,52 лева лихва за просрочена главница и 1,35 лева наказателна лихва. Незаплатените задължения са 2149,11 лева главница и 491,97 лева договорна лихва. Застрахователната премия е включена в размера на главницата,а ако годишният процент на разходите се изчислява само върху сумата за покупка на стоката същият възлиза на 50,36 %.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение. Този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер,за което е издадена заповед за изпълнение. В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че е носител на вземания на основание сключен договор за цесия,да докаже,че 2 вземанията съществуват. Законът регламентира фикция,че искът се явява предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се явява предявен на 18.08.2025 г. Неоснователно се явява твърдението на ответника Д.,че искът следва да бъде разгледан от Софийски градски съд,защото цената на всеки от исковете е такава,която обуславя компетентност на районния съд като първа инстанция.

Софийският районен съд счита,че е доказана изискуема материалноправна предпоставка,а именно установява се,че дружеството ищец е носител на вземанията на основание сключен договор за цесия. Договорът за цесия е двустранен консенсуален договор,съгласно който страните постигат съгласие за прехвърляне на вземания на единия съконтрагент към трети лица.

С оглед това,че не е спорно между страните,че вземането по процесния договор за заем,сключен между „У“ЕАД и ответника Д. е включено в предмета на договора за цесия,съдът приема,че ищецът е активно легитимиран да претендира вземанията като техен носител. Макар уведомлението за цесия,изпратено до ответника с известие за доставяне да се е върнало като непотърсено,съдът приема,че при отчитане представянето на уведомлението към исковата молба и връчването му като доказателство към исковата молба са довели до уведомяване на ответника Д. за настъпилата промяна на кредитора. Отделно от това,целта на уведомяването за промяната в личността на кредитора е длъжникът да започне да изпълнява на новия кредитор – цесионер,защото до настъпване на уведомяването,плащане към стария кредитор цедент би се явило действително. Така мотивиран,съдът счита,че е доказано,че ответникът е уведомен за настъпилата цесия,респективно ищецът е носител на вземанията и може да претендира същите от ответника.

Софийският районен съд приема,че дружеството ищец претендира вземания,произтичащи от недействителен договор за паричен заем,при което при съобразяване разпоредбата на чл.23 от ЗПК следва да бъде присъдена в полза на ищеца паричната сума,представляваща неиздължена част от заемната парична сума,докато за претендираната договорна лихва искът подлежи на отхвърляне. Сключеният договор за стоков кредит е потребителски по своя характер,защото заемополучателят е физическо лице,което сключва договора за закупуване на електроника. Договорът за потребителски заем трябва да отговаря на изискванията с императивен характер,които са регламентирани съгласно Закона за потребителския кредит и които са уредени в защита на потребителя. Нарушаването на някоя от разпоредбите,които са императивни и защитават потребителя води до недействителност на договора. Софийският районен съд приема,че в конкретния случай договорът за стоков кредит е недействителен,тъй като размерът на годишния процент на разходите е посочен неточно,а неточното посочване на ГПР има като последица недействителност на сключения договор. В тази насока според заключението по съдебно-счетоводната експертиза ако ГПР бъде изчисляван върху заемната сума и застрахователната премия,неговият размер е 28,83 %,докато ако ГПР бъде определен единствено върху размера на заемната парична сума същият възлиза на 50,36 %. Софийският районен съд приема,че застрахователната премия представлява разход по кредита,поради което липсва законово 3 основание да бъде включена заедно с главницата при определяне размера на Г П Р. Според съдебната практика на ВКС,обективирана в решение № 84/19.03.2026 г.,постановено по търг.дело № 1533/2025 г. по описа на ВКС застрахователната премия представлява именно разход по кредита. С оглед обстоятелството,че в сключения договор за стоков кредит е посочен размер на ГПР,който е изчислен неточно,съдът намира,че на основание чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът се явява недействителен. Когато договорът за заем се явява недействителен,на връщане подлежи чистата стойност на кредита,но кредитът е освободен от лихви. По тази причина съдът намира,че исковата претенция за заплащане на договорна лихва изцяло подлежи на отхвърляне. Софийският районен съд приема,че искът за главница подлежи на уважаване за сумата от 1476,60 лева ( 754,97 евро ),а за разликата до пълния претендиран размер от 2149,11 лева ( 1098,82 евро ) главница искът подлежи на отхвърляне,защото заплатените от ответника суми по частичните плащания,послужили за заплащане на лихви се явяват реализирани без основание при съобразяване извода за недействителност на договора и тези парични суми следва да послужат за погасяване на главницата.

При този изход на делото и като съобрази уважената част от исковата претенция,съдът намира,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 99,48 евро за заповедното производство и 143,80 евро за исковото производство.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД,вр.чл.240 от ЗЗД,вр.чл.9 и следв. от ЗПК по отношение на В. Н. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „Е“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Т В,в размер от 1476,60 лева ( 754,97 евро ) ( седемстотин петдесет и четири евро деветдесет и седем евроцента ),представляваща неиздължена част от заемна парична сума,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 18.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 3652/2025 г. по описа на РС Перник,като отхвърля иска в частта за разликата над 1476,60 лева ( 754,97 евро ) до пълния претендиран размер от 2149,11 лева ( 1098,82 евро ) главница и за сумата от 320 лева ( 163,61 евро ) договорна лихва за периода 21.07.2024 г. до 18.08.2025 г.

ОСЪЖДА В. Н. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Е“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Т В сумата от 99,48 евро ( деветдесет и девет евро четиридесет и осем евроцента ) сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 143,80 евро ( сто четиридесет и три евро и осемдесет евроцента ) сторени съдебноделоводни разноски за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5