Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 956 от 02.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 843/2025
Вид
Определение № 956
Подписан
02.04.2025
В сила
02.04.2025
Състав
Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 956 гр. Пловдив, 02.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500843 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ №49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт Т., срещу разпореждане от 21.02.2025г., обективирано в Заповед № 1491 от 21.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1741/2025г. по описа на ПРС, II гр.с-в, в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. В. К. с ЕГН: **********, за следните суми: 360,60 лв. - договорно възнаграждение за периода от 20.07.2021 г. до 03.08.2022 г., 272,01 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.07.2021 г. до 03.08.2022 г., както и сумата от 791,26 лв. - обезщетение за забава за периода от 03.08.2022 г. до 29.01.2025 г.

В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на заповед за горепосочените суми. Претендира се присъждането на разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не се връчва на насрещната страна.

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Профи кредит България" ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. В. К. с ЕГН: **********, с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № 40004185842/19.05.2021 г. сключен при Общи условия, предсрочно изискуем, относно следните суми: 1146,85 лв. главница, 360,60 лв. - договорно възнаграждение за периода от 20.07.2021 г. до 03.08.2022 г., 340 лв. - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“, 680 лв. - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“, 30 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 04.08.2021 г., 400 лв. - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни при плащане на погасителна вноска, начислени на 19.10.2021 г., 272,01 лв.

- обезщетение за забава за периода от 21.07.2021 г. до 03.08.2022 г., както и сумата от 791,26 лв. - обезщетение за забава за периода от 03.08.2022 г. до 29.01.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.01.2025 г., до окончателното й заплащане, както и разноски по делото.

С постановеното по делото разпореждане районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Изводите си е обосновал с предвидените задължения за плащане на такси за допълнителни услуги "Фаст" и „Флекси“. Според РС така начислените такси представляват скрито възнаграждение, което не е включено в ГПР и лихвения процент. Посочил е, че е налице невярна информация относно общите разходи по кредита, при което - нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, поради което клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. По изложените съображения РС е приел, че реално се заобикаля ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на 2 изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя - чл. 143 ЗЗП. Ето защо, на основание чл. 23 ЗПК заповедният съд е постановил връщане на неплатената главница, а е отхвърлил заявлението за останалите претендирани суми.

Въззивният съд намира, че законосъбразно първостепенният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК, предвиждаща задължението на заповедния съд служебно да следи за наличие или обосновано предположение за наличие на неравноправна клауза, както и наред с това дали искането е в противоречие с добрите нрави, съгл. чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК. В тази насока съществува поначало такова задължение за съда, като е налице и решението по дело № С-472/11 на Съда на европейския съюз, националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява основание за извършената проверка за валидност на клаузите по договора.

Според представения по делото договор за потребителски кредит от заявителя, сключен с длъжника С. В. К., на последната е отпусната сума по кредита в размер на 1200 лева, със срок на кредита 18 месеца, размер на вноската 90, 05 лева, ГПР – 48, 77 %, ГЛП – 41, 00 %, лихвен процент на ден:

0, 11%, с посочена дължима сума по кредита: 1621, 02 лева. Предвидени са две допълнителни услуги: „Фаст“ – приоритетно разглеждане с възнаграждение в размер на 360 лева и „Флекси“ – право на промяна на погасителния план с възнаграждение в размер на 720лева; Размерът на вноската по закупена допълнителна услуга възлиза на 60 лева, дължима заедно с месечната погасителна вноска, в който случай общото задължение възлиза на 2701, 02 лева, при общ размер на вноската от 105, 05 лева.

Въззивния съд намира, че е налице нарушение на забраната по чл.10а ал.

2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая договорените клаузи за двете допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ задължават кредитополучателя да заплати на кредитодателя възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната дейност на последния, доколкото заявителят предоставя кредитно финансиране по занятие. Дейностите за услугата "Фаст" по оценка на 3 кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита са присъщи за заявител и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя. Същото се отнася и до услугата "Флекси", касаеща възможността за промяна в погасителния план. Налага се извод, че възнаграждението за допълнителните услуги е договорено в противоречие на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява събиране на такси и комисионни от кредитора за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. При това положение следва да се приеме, че целта на посочените договорни клаузи е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави /принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения/.

Съдът намира, че от коментираните клаузи в представения договор възниква съмнение относно размера на посочения в него ГПР. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Налице е обосновавана вероятност за нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК с невключването на разходите по договора за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, доколкото и същите евентуално представляват „скрито възнаграждение“ по договора и водят до допълнително оскъпяване на кредита. След като посочените допълнителни разходи не са включени в посочения в договора ГПР е налице нарушение на изискването по чл. 11 ал. 1 4 т. 10 от ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит, обосноваващо недействителността на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Изхождайки от изложеното следва да се приеме, че е налице обоснована вероятност за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и за неговата недействителност, поради което на основание чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

С оглед на горното РС правилно е отхвърлил заявлението за вземанията, предмет на частната жалба, доколкото се дължи единствено чистата стойност на кредита поради недействителност на договора за кредит.

Ето защо, частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а разпореждането в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно.

Предвид горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 21.02.2025г., обективирано в Заповед № 1491 от 21.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1741/2025г. по описа на ПРС, II гр.с-в, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. В. К. с ЕГН: **********, за следните суми: 360,60 лв. договорно възнаграждение за периода от 20.07.2021 г. до 03.08.2022 г., 272,01 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.07.2021 г. до 03.08.2022 г., както и сумата от 791,26 лв. - обезщетение за забава за периода от 03.08.2022 г. до 29.01.2025 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5