Решение № 4191 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4191 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110130519 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, уточнена с молба от 25.07.2024 г., против Н. М. С., Г. М. К., Ц. М. К., В. С. В., С. С. Н., *** и Е. М. В. с искане ответниците да заплатят на ищцовото дружество при условията на разделна отговорност при равни квоти от 1/7 част сумата в размер общо на 3569,20 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент 16, находящ се в гр. София, ул. „Христо Максимов“ № 44, бл. 212А, вх. 2, ет. 1, аб. № 32341, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата в размер общо на 519,55 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г., сумата в размер общо на 58,17 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата в размер на 12,74 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 24.04.2024 г., ведно със законна лихва върху вземанията за незаплатена цена на топлинна енергия и дялово разпределение от подаване на исковата молба на 29.05.2024 г. до окончателно погасяване на вземанията. Направено е искане сторените по делото съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок 1 след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът В. С. В. чрез процесуалния си представител и ответник адвокат С. Н. поддържа, че процесните вземания са погасени посредством плащане, като ведно с отговора е представено платежно нареждане от 13.05.2025 г. за сумата в размер на 4676,66 лева. С отговора се поддържа, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което в негова тежест не следва да бъдат възлагани съдебни разноски, а при условията на евентуалност е направено искане разноските да бъдат определени в минимален размер.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. М. К. чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат Н. А. сочи, че процесните вземания са погасени чрез плащане в хода на делото. Особеният представител сочи, че представляваното от него лице не е дало повод за завеждане на делото, поради което в негова тежест не следва да бъдат възлагани съдебни разноски.

Останалите ответниците редовно уведомени не изразяват становище по исковата претенция в срока по чл. 131 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия. В доказателствената тежест на ответника е да опровергае поддържаните от ищеца фактически твърдения, обуславящи основателността на предявените искове, респ. да установи, че е погасил процесните вземания.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Страните не спорят, че процесните вземания и дължимата законна лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, считано от подаване на исковата молба на 29.05.2024 г. до 13.05.2025 г. са погасени посредством плащане в хода на делото.

Извършеното от ответната страна плащане следва да бъде съобразено по реда на чл. 235, ал.

3 ГПК, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Съдът намира, че независимо от изхода от спора в тежест на ответниците следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК. С Определение № 674/23.11.2011 г. по ч. гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО е разяснено, че отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо задължение в хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без значение е причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото доброволно изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си, съответно извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от ответника.

2

Във връзка с поддържаните от особения представител на ответника Г. К. доводи в съдебно заседание от 22.01.2026 г. следва да бъде разяснено, че съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава автоматично към наследниците, а се придобива чрез неговото приемане – изрично или мълчаливо, с обратно действие от датата на откриване.

Разпоредбата на чл. 48 ЗН установява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от момента на откриване на наследството до доказване на приемане по опис или отказ. В този смисъл е Решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г., III г. о. на ВКС. При оспорване на приемането тежестта за доказване пада върху кредитора, респ. той може да иска прилагане на чл. 51 ЗН. В случая наследството е открито на 29.01.2024 г. със смъртта на наследодателя И. Р. Н.. В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е оспорил лично факта на приемане на наследството, поради което ищецът не носи доказателствена тежест за установяването му, напротив изрично е посочено, че ответникът притежава качеството на наследник на И. Н.. По аргумент от чл. 49 и чл. 51 ЗН съдът приема, че възражението за неприемане на наследството е от категорията на личните възражения и може да бъде направено единствено от наследника или от негов изрично упълномощен представител, но не и от назначен особен представител. Ето защо в тази хипотеза не следва да се прилагат указания по чл. 51 ЗН, тъй като последиците от определяне на срок по тази норма не могат да настъпят, когато страната е представлявана от особен представител, който не разполага с правомощието да изрази воля относно приемането или отказа от наследство. След като ответникът не е навел твърдения и не е доказал отказ от наследство по предвидения в чл. 50 вр. чл. 49, ал. 1 ЗН ред, нито приемане по опис, възражението, че наследството не е прието, се явява неоснователно. В този смисъл с а Определение № 315/23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г. на ВКС, I г. о., както и Определение № 138/02.08.2017 г. по ч. гр. д. № 2806/2017 г., II г. о., ГК.

Ищецът чрез процесуалния си представител юрисконсулт Панкова с молба от 25.11.2025 г. поддържа, че дружеството е направило разноски за държавна такса за разглеждане на спора в размер на 166,39 лева, държавна такса за издаване на съдебни удостоверения в размер на 10 лева, депозит за назначаване на особен представител в размер на 400 лева, като ответниците дължат и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, който съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ възлиза на сумата в размер на 200 лева. Съдът намира, че с извършеното от ответната страна плащане на сумата в размер общо на 4679,66 лева частично е погасено и задължението за сторени съдебни разноски. С извършеното с платежното нареждане от 13.05.2025 г. плащане са погасени процесните вземания в размер общо на 4159,66 лева, дължимата законна лихва върху главницата за топлинна енергия и дялово разпределение за периода от 29.05.2024 г. до 13.05.2025 г. в размер на 481, 21 лева, като разликата от 38,79 лева следва да бъде отнесена за погасяване на сторените разноски за внесена държавна такса. Така в тежест на ответниците следва да бъде възложено да заплатят сумата в размер на по 1/7 част общо сторените разноски в размер на 337,6 лева или сумата в размер на по 48,22 лева за всеки един от тях. В тежест на ответника Г. К. следва да бъдат възложени и разноските за назначаване на особен представител в размер на 400 лева.

На основание чл. 4 и чл. 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/, всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към еврозоната на 1 януари 2026 г. /1 евро = 1, 95583 лв. /. Съгласно чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ превалутирането от левове в евро се извършва, като стойността в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая. Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.

Получената сума след превалутиране се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване: когато третият знак след десетичната запетая е помалък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен, а когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. Предвид изложеното разноските следва да бъдат 3 присъдени в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу Н. М. С., ЕГН **********, с адрес в ***, Г. М. К., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к.

„Надежда III”, бл. 301, вх. Б, ет. 3, ап. 36, Ц. М. К., ЕГН **********, с адрес в ***, В. С. В., ЕГН **********, с адрес в гр. София, *** № 14, вх. Б, ет. 3, ап. 9, С. С. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „Кишинев“ № 6, ет. 5, ап. 9, ***, ЕГН **********, с адрес в с. ***, *** № 8 и Е. М. В., ЕГН **********, с адрес в с. ***, *** № 8, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество при условията на разделна отговорност при равни квоти от 1/7 част сумата в размер общо на 3569,20 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент 16, находящ се в гр. София, ул. „Христо Максимов“ № 44, бл. 212А, вх. 2, ет. 1, аб. № 32341, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата в размер общо на 519,55 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г., сумата в размер общо на 58,17 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата в размер на 12,74 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 24.04.2024 г., ведно със законна лихва върху вземанията за незаплатена цена на топлинна енергия и дялово разпределение от подаване на исковата молба на 29.05.2024 г. до окончателно погасяване на вземанията, поради погасяване на вземанията посредством плащане в хода на делото.