Решение № 28 от 30.03.2026, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Трявна, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря К. К. Цанева като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20254240100316 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на К. О. У. срещу „КРЕДИ ЙЕС“ООД.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит №750324/10.06.2025 г., както и че същият е нищожен, поради несъобразяване с разпоредбите на ЗПК.

Претендира се в исковата молба да се прогласи нищожността на посочения по-горе договор за потребителски кредит.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявеният иск като неоснователен. Твърди, че договорът за потребителски кредит е действителен, както и че по него длъжникът е направил плащания в размер на сумата от 258,00 лв.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на упълномощен адвокат Е. И.а, поддържа предявеният иск. Ответникът, чрез писмено становище на юрисконсулт К. К., поддържа изразеното в писмения отговор становище.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и се установява от представените по 1 делото писмени доказателства, че между ответника „КРЕДИ ЙЕС“ООД (като „заемодател“) и ищеца К. О. У. (като „заемополучател“) е сключен договор за паричен заем №750324/10.06.2025 г., по силата на който заемодателят се е съгласил да отпусне на заемополучателя заем в размер на сумата от 800,00 лв.

Посочената сума е уговорено да бъде върната на 5 броя месечни погасителни вноски, първата от които дължима на 10.07.2025 г., а последната на 10.11.2025 г. Размерът на погасителната вноска е 179,2 лв., а ГПР по договора – 57,815%.

При изчисляването на ГПР не са взети разходите, които заемателят плаща при неизпълнение на задълженията си по договора, включително начислена неустойка по чл.6 ал.1 от същия. В чл.6 ал.1 от договора за заем е уговорено, че в зависимост от изразеното от заемателя в искането за заем, договорът може да бъде обезпечен с порътичел/и, отговарящ/и на условията на чл.10 ал.1 т.5 от Общите условия към договора за заем, както и с едно или повече от следните обезпечения: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.10 ал.1 т.2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгласно чл.10 ал.1 т.3;

4. Ценна книга, издадена в полза на заемодателя, съгласно чл.10 ал.1 т.4 от Общите условия. В чл.6 ал.2 на договора е посочено, че ако заемателят не предостави посоченото в чл.6 ал.1 от него обезпечение, дължи неустойка в размер на 374,01 лв. с начин на разсрочено плащане, описан в погасителния план.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза и обясненията на вещото лице К. Н. Д. в о.с.з. на 05.03.2024 г. се установява следното: Посоченият в договора за паричен заем ГПР включва единствено възнаградителна лихва в размер на 46,80%. При кредит от 800,00 лв. и възнаградителна лихва от 46,80%, съобразно срока на договора, ГПР се равнява на 58,27%, а не на 57,81 %, колкото е посочено в договора за кредит.

При включване на неустойката като разход в ГПР, то същият ще се промени на 605,71%

При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за паричен заем №750324/10.06.2025 г.

Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, поради 2 което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията, както на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК), така и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В договор за паричен заем №750324/10.06.2025 г. е посочен ГПР от 57,815 %, но съдът счита, че този размер не отразява реалния такъв. Този извод следва на първо място от заключението на допуснатата съдебносчетоводна експертиза. В нея вещото лице е посочило, че при уговорена възнаградителна лихва от 46,80% ГПР по договора е не в посочения в договора размер от 57,815%, а е 58,27%. На следващо място, че посоченият в 3 договора ГПР не отразява действителния такъв следва и поради обстоятелството, че не включва като разход неустойката за непредоставяне на обезпечение, уговорена в чл.6 ал.2 на договора за заем.

Съдът счита, че неустойката за непредставяне на обезпечение по чл.6 ал.2 на договора следва да се включи в размера на ГПР, тъй като представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК.

Основанията за това са следните: В чл.6 ал.2 е уговорено заплащането на неустойка в размер на 374,01 лв. на разсрочено плащане, описано в погасителния план към договора. Неустойката за непредставяне на обезпечение обезпечава не прякото изпълнение на задълженията на връщане на главницата и заплащането на уговорената в договора възнаградителна лихва, а изпълнение на непарично задължение. От неизпълнението на това задължение не произтича пряка вреда за кредитора, а неблагоприятните последици от него са свързани с евентуални затруднения при събиране на вземането, които могат да настъпят след падежа на главното задължение.

Отделно от това, неустойката за непредставяне на обезпечение е видно, че се дължи независимо от главното задължение, като е включена като самостоятелно такова в погасителни план на договора и е дължима като част от всяка от месечните погасителни вноски по заема. Размерът на неустойката по чл.6 ал.2 от договора е около 46% от предоставената като кредит сума, която е 800,00 лв. Всичко това показва, че целта на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за кредитополучателя, наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва. Това допълнително възнаграждение представлява по същество скрит косвен разход за кредитополучателя, който увеличава значително цената на кредита.

Невключването на неустойката в ГПР води до несъответствие между посочения в договора ГПР и действителния такъв, определен съгласно чл.19 ал.1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Това е видно и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съобразно което ако сумата за неустойка бъде включена в разходите по кредита ГПР би нараснал на 605,75%, което води до заобикаляне и на нормата на чл.19 ал.4 ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по договора за паричен заем ще надхвърли допустимия петкратен размер на законната лихва.

Посочването в договора за кредит на ГПР, различен от действителния се 4 приравнява по последица на липсващ ГПР в договора за кредит. Този извод следва и от т.55 на решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз, където е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл.3 б.ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Според СЕС, санкция изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. По изложените съображения съдът намери, че поради неспазване на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и на основание чл.22 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради което и на основание чл.26 ал.1 ЗЗД следва да се прогласи неговата нищожност.

Поради изложените по-горе съображения съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК – поради противоречие със закона, а предявеният иск с посоченото правно основание е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, които са в размер на сумата от 179 €.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и ДТ съобразно уважения иск в размер на 25,56 €.

Отделно от това, упълномощеният от ищеца адв. Е. И.а е отправил искане по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 552 € с ДДС за оказана на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв безплатна адвокатска помощ, каквато е осъществена съобразно представения договор за правна защита и съдействие между ищеца 5 и адв. Е. И.а.

Съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв, възнаграждението за осъществена безплатно адвокатска помощ по чл.38 ал.1 ЗАдв се определя от съда, в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2. При определянето на дължимия размер на адвокатското възнаграждение съдът следва да се съобрази с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., като определи възнаграждението съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и обема на извършената от адвоката работа. Като съобрази фактическата и правна сложност на настоящото производство и обема на извършената от упълномощения адв. Е. И.а работа (включваща изготвяне и подаване на искова молба и писмени становища по проведени две о.с.з. по делото) съдът счита, че в полза на упълномощения от ищеца адвокат следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ в размер на 180,00 € с ДДС.

Водим от всичко гореизложено, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА договор за паричен заем №750324/10.06.2025 г., сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ООД, с ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „България“ №196, представлявано от В. М.

И., и К. О. У., с ЕГН **********, от гр. Т. ,ул. "*****" № * (със съдебен адрес: гр. П, ул. "*****" № **, чрез адв. Е. И.а), за нищожен поради противоречие със закона, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ООД, с ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „България“ №196, представлявано от В.