Решение № 2150 от 08.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2150 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20221110209241 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на Д. Ц. Х. чрез упълномощения процесуален представител – адв. Пенева против Наказателно постановление № 22-4332010272/09.06.2022г., на Началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Излага доводи, че при издаване на АУАН и НП са били допуснато съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в тях не било посочено, че водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични и упойващи вещества, тъй като приема предписан медикамент „Деанксит“. Твърди се, че в АУАН и талон за изследване са посочени различни часове, като се оспорва, че Х. е управлявала процесното МПС и притежава качеството водач на МПС.

Оспорва се изложената фактическа обстановка и се твърди, че жалбоподателката не е извършила вмененото нарушение нито от обективна, нито от субективна страна.

Релевират се доводи, че е допуснато нарушение на реда определен в Наредба № 1/2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или упойващи вещества или техните аналози. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Натина, 1 която поддържа изцяло жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление.

Излага доводи, че доверителката била спряна за проверка неправомерно, като в тази насока отчита разминаване в показанията на разпитаните по делото свидетели. Намира, че при постановяване на съдебен акт, съдът следва да съобрази, че жалбоподателката е отказала да предостави проба за изследване, тъй като приемала медикамент, който би дал отражение на резултатите.

Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, не се представлява, не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 27.05.2022г., около 14:50/14:55 часа жалбоподателката Д. Х. управлявала МПС – л.а марка „Ауди“, модел „А3“ , с рег. № ХХХХХ , като се движела по ул. „Йордан Хаджиконстантинов“, с посока на движение от ул. „Ген. Никола Жеков“ към ул. „Леда“ . В автомобила с Х. пътувал св. М. Д..

Автомобилът бил спрян за проверка от св. А.К. и св. С.С. – мл. автоконтрольори при ОППСДВР, като при спирането му св. Д. отворил вратата и побягнал, а св. С. го подгонил.

Св. К. останал на място с водача на автомобила – жалбоподателката Х., като я приканил за извършване на полицейска проверка. Тъй като поведението на Х. му се сторило неадекватно, св. К. я приканил да бъде изпробвана с техническо средство Drug Test 500 с № АRMM – 0017. Х. заявила, че предишните дни е употребявала наркотични вещества и не желае да бъде изпробвана с техническо средство.

След като не успял да догони св. Д., св. С. се върнал на място. За съдействие на мястото се отзовал св. К. В., който след проведен разговор с Х. я убедил да се обади на св. Д. да се върне на мястото.

Св. К. преценил, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и в присъствието на свидетел- очевидец съставил против Х. АУАН № GA 658382/27.05.2022г., препис от който бил връчен на нарушителя на същата дата и подписан без възражения.

На Х. бил издаден талон за медицинско изследване № 107446. В него бил вписан отказът на водача да бъде изпробван с технически средства за употреба на алкохол и наркотични вещества, като било посочено, че същият желае да бъде изследван посредством медицинско и химическо изследване. Талонът бил връчен на Х. на същата дата в 15:30 часа и подписан от него.

В предоставения срок от 40 минути Х. не се явила във ВМА, за да предостави биологични проби / кръв и урина/ за химико-токсикологично изследване.

2

В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не постъпили възражения срещу така съставения АУАН.

Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 22-4332-010272/09.06.2022г., на Началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Показанията на свидетелите са разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели са ясни, логични и безпротиворечиви, като изцяло кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.

В хода на проведеното съдебно следствие съдът не установи различна от описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото заповеди.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя в тази 3 насока и намира възраженията му за неоснователни. Обстоятелството, че не е посочена причината, поради която жалбоподателката е отказала да бъде изпробвана с техническо средство, релевирано с жалбата, а именно, заради употреба на медикаменти по никакъв начин не рефлектира върху законосъобразността на съставения АУАН. Идентично е положението с допусната неточност при изписване на адреса.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.

От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Така установената от специалния закон доказателствена сила на редовно съставените АУАН, действително не е обвързваща за съда, в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН и Постановление № 10/1973 г., поради което във фазата на съдебно оспорване, АУАН се цени наред с всички останали събрани по делото доказателства. При положение, че по делото не са събрани други доказателства, които да внасят съмнение относно описаната в АУАН фактическа обстановка и достоверността на събраните гласни доказателства, съдът я приема за установена по несъмнен и безспорен начин.

Не се установи и допуснато нарушение на редът предвиден в Наредба № 1/2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или упойващи вещества или техните аналози.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.

Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДВП "Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. ".

По делото е безспорно установено, че на посочената в НП дата и място въззивникът е имал 4 качеството на водач на МПС по легалната дефиниция на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и същият е отказал да му бъде извършена проверка с техническото средство за употреба на наркотични вещества и техните аналози. Качеството водач на МПС и отказът за проверка са единствените съставомерни за отговорността елементи от санкционния състав по чл. 174, ал.

3, предл. 1-во ЗДвП. С тези си действия жалбоподателят е осъществил състава на две отделни нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че няма качеството на водач на МПС. По делото категорично се доказа, че на посочената в АУАН и НП дата и час жалбоподателката е управлявала процесното МПС. Това обстоятелство се извежда не само от показанията на полицейските служители, но и от показанията на св. Д.. Няма и спор, че МПС е било в движение преди спирането му за проверка от страна на контролните органи. Дали МПС е било в движение в 14:50 часа или в 14:55 часа, както е посочено в АУАН и НП и талона за медицинско изследване не е обстоятелство, което да доведе от отпадане на отговорносттта на Х. и да доведе до извода, че на посочената дата и място същата не е управлявала автомобила и не е отказала да бъде тествана за употреба на упойващи и наркотични вещества.

Видно, както от писмените материали по делото, не се спори, че жалбоподателката не е била тествана с техническо средство, което обстоятелство е вписано в талона за изследване, който същата е подписала

На следващо място се установява, че макар да е получила талон за медицинско изследване жалбоподателката не се е явила в медицинското заведение и сама се е лишила от възможността да изпълни вменените с нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП задължения.

За съставомерността на деянието съдът намира ирелевантни субективните причини, поради които Х.а е отказала да бъде изпробван с техническо средство. Същественото в случая е, че е доказано управлението на горепосочения на посочените в НП дата, час и място, което е задължавало неговия водач Д. Х. да се подложи на проверка за употреба наркотични вещества или техните аналози по един от предвидените в закона начини. Отказът на водача да бъде тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества или техните аналози е доказан по достатъчно несъмнен начин, доколкото е обективиран по предвидения за това специален ред в чл. 6, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози – в талона за медицинско изследване.