Определение № 101 от 01.03.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 гр. Варна, 28.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Митев

Членове:

Марин Цв. Атанасов

Деян Ив. Денев като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно частно наказателно дело № 20223100600170 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345 вр. чл.309, ал. 6 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подс. ЕМ. Н. К., чрез адв. И.Д. от ВАК срещу определение №13 от 10.02.2022г., постановено по НОХД № 35/22 г. на Районен съд Девня, с което е изменена взетата мярка за неотклонение от „Подписка“ в „Задържане под стража”.

В жалбата се изтъкват доводи за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Прави се искане за отмяна определението на ДРС и потвърждаване на първоначално взетата мярка за неотклонение „Подписка“.

Жалбата срещу определението на ДРС, е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице в срок, при наличие на правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а по същество се явява неоснователна. Същата следва да бъде разгледана в закрито съдебно заседание, тъй като не е необходимо призоваването на подсъдимата.

Въззивната инстанция намира, че определението първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. на

С атакуваното определение от 10.02.2022 г. по НОХД № 35/22 г. на 1

ДРС, постановено в производство по реда на чл.309 от НПК след произнасяне на присъдата по делото, първата инстанция е изменила взетата мярка за неотклонение на подсъдимата от „Подписка“ в „Задържане под стража”.

Съображенията на ДРС за това се възприемат от ВОС и не е необходимо тяхното преповтаряне.

Съгласно нормата на чл.309, ал.2 вр. ал.1 от НПК, когато подсъдим е признат за виновен и е осъден на лишаване от свобода, без приложение на чл.

66 от НК и е налице реална опасност да се укрие, съдът може да замени мярката за неотклонение или да вземе такава.

От данните по делото се установява, че с присъда №1 по НОХД №35/22г. по описа на ДРС подс. Е.К. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.343а, ал. 3 т.1 пр.1 от НК и при условията на чл.54 НК е осъдена на 1 година „лишаване от свобода“, която да изтърпи при първоначален „строг“ режим, като й е наложено и наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.

Наказанието е групирано с наказанията по НОХД № 327/20г. по описа на ДРС и НОХД № 449/20г., НОХД № 265/21г. двете на ВОС, на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 от НК, като е наложено едно общо най – тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 4 години на основание чл.66 ал.1 от НК.

На основание чл.23 ал.2 от НК към така наложеното най-тежко наказание е присъединено и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 години и 6 месеца, наложено с присъдата по НОХД № 327/20г. по описа на ДРС. Изцяло е присъединено на основание чл.23 ал.3 от НК и наказанието „глоба“ в размер на 5000 лв. наложено по НОХД № 449/20г. на ВОС.

На основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подс. К. общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от 4 години, поради извършване на престъплението по НОХД № 35/22г. на ДРС в изпитателния срок определен за наказанията по НОХД № 449/20г. на ВОС, НОХД № 265/21г. на ВОС и НОХД № 327/20г. по описа на ДРС.

Присъдата не е влязла в сила. В случая за подсъдимата е налице и втората кумулативна предпоставка, а именно наличието на реална опасност 2 лицето да се укрие и да осуети привеждането в изпълнение на евентуалната осъдителна присъда след влизането й в сила.

Опасността да се укрие е напълно реална, предвид срока на наказанията „лишаване от свобода“, които следва да бъдат търпени ефективно, който продължителен срок повишава риска от укриване. Подсъдимата е с обременено съдебно минало. Постановяването на осъдителна присъда за тежко умишлено престъпление и определянето на посоченото по вид и продължителност общо най-тежко наказание, изпълнението на което не подлежи на отлагане по чл.66 НК и приложението на чл.68 ал.1 от НК с което е приведено в изпълнение отложено наказание „лишаване от свобода“, което подсъдимата следва да изтърпи отделно, определено съставляват нови обстоятелства, обективно предпоставящи напълно реална опасност от укриване, макар и същата да е със семейни ангажименти и акуратно процесуално поведение, демонстрирано до постановяване на присъдата по делото. Ето защо правилно първостепенният съд е изменил мярката за неотклонение в по- тежка.

По изложените съображения ВОС намира, че определението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид горното и на основание чл.345 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №13 от 10.02.2022г., постановено по НОХД № 35/22 г. на Районен съд Девня, с което е изменена взетата мярка за неотклонение на подс. ЕМ. Н. К., от „Подписка“ в „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3