Определение № 1717 от 26.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1717 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501547 по описа за 2024 година

Производство по чл.278, ал.1 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Ара естейт“ ООД, ЕИК: 205942481 чрез адв. Х. Г.

Н., САК против Определение № 4442/ 10.04.2024г. по ч.гр.д.№ 16217/ 2023г. по описа на ПРС – ХХVгр.с., в частта на разноските , в която е приета частична неоснователност на подадената молба за изменение на Определение № 1673/08.02.2024г. в частта на разноските за приложение на чл.6, ал.1, т.5 от наредба №1/ 09.07.2004г. за МРАВ при определяне дължимото възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 ГПК. Прави се оплакване за неправилно присъждане на разноски в размер на 10 380 лв с вкл. ДДС за заплатено адв.възнаграждение като прекомерна с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото по чл.78, ал.5 ГПК. Прави се възражение, че с депозираното възражение длъжникът е направил и искане за спиране на изпълнението, но доколкото се касае за издадена заповед по чл.417, т.9 ГПК, то законът постановява изрично спиране в този случай.

Оспорва се приетото от съда, че по повод извършените от адвоката на длъжника действия приложение следва да намери разпоредбата на чл.7, ал.7 от НМРАВ, като се присъди предвиденото АВ за защита в производство за издаване на ЗИ. В тази насока се възразява, че дори и да се приеме, че в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл.7, ал.7 от НМРАВ, то съгласно Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз посочената наредба не е задължителна за съда, като при определяне на възнаграждението съдът следва да се ръководи от действителната правна и фактическа сложност на делото.

Постъпил е писмен отговор от ответника по частната жалба „Фаст форуард“ ЕООД, ЕИК:

11367173, чрез адв.С. Б., в който отговор се оспорва частната жалба като неоснователна, с обосноваване на насрещни възражения, че обжалваното определение е правилно и обосновано при определяне на минималния размер на АВ по НМРАВ е в размер на 8650 лв 1 или с ДДС 10 380 лева, до който размер е намалено адв.възнаграждение. В тази насока се прави довод, че самият заявител е определил в този размер адв.възнаграждение за своя проц.представител, а именно в размер на 8 650 лева, с оглед на това самият жалбоподател е оценил труда на своя адвокат по минималните размери на чл.7, ал.7 от Наредба №1/2004г на ВАдвС, то няма основание на другата страна да се присъжда по-нисък хонорар от това.

Поради това се иска да се остави без уважение частната жалба като неоснователна.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Видно от комплектованата преписка в заповедното производство настоящият жалбоподател „Ара естейт“ ООД, като заявител за издаване на ЗНИ по чл.417 ГПК против длъжника „ Фаст форуард“ ЕООД, е поискал постановяване разпореждане на съда за заплащане на сумата от 200 000 лева, както и присъждане разноски в размера от 4 000 лева и сумата 8 650 лв за заплатено адв. възнаграждение. С издаването на Заповед № 7595 по чл.417 ГПК от 09.11.2023г. заповедният съд е уважил заявлението за присъждане на исканите суми, вкл. за адв.възнаграждение в размер на 8 650 лева. Против издадената заповед за изпълнение е постъпило Възражение по чл.414 ГПК от длъжника чрез проц.си представител адв.С. Б., с което е оспорена дължимостта на сумата по заповедта, както и поискано спиране на изпълнението по образуваното изп.производство.

След указания по чл.415, ал.1 т.1 ГПК заявителят не е предявил иск за установяване на вземането си, поради което с влязло в сила Определение № 1673/ 08.02.2024г. заповедният съд е обезсилил издадената ЗИ по чл.417 ГПК, прекратил производството по делото и осъдил заявителя да заплати на длъжника сумата 15 180 лв сторени разноски в заповедното производство, по молба с приложение на списък по чл.80 ГПК за заплатено АВ в размер на 12 650 лв без ДДС, за извършването на които разноски представени ДПЗС и платежни документи.

С постъпилата молба по чл.248, ал.1 ГПК заявителят е възразил относно присъдените разноски за проц.представител на длъжника, като е поискал тяхното намаляване по аналогични на изложените по-горе възражения във връзка с определянето на размера им.

С обжалваното определение заповедният съд е отчел като частично основателни възраженията на първоначалния заявител в насока на степента на фактическа и правна сложност на производството с оглед на това, че извършените проц.действия на пълномощника на длъжника не са в значителен обем , но е отбелязал също така, че по повод на искането за спиране по чл.420, ал.1 ГПК и обжалването от страна на заявителя е било предизвикано въззивно частно производство пред ОС-Пловдив, в което проц.представител на длъжника също е извършил проц.действия по защита на страната,вкл. чрез подаване на отговор. При тези обстоятелства е преценено за частично основателно възражението на заявителя за прекомерност на претендираното в размер на 15 180 лева , което с обжалваното 2 определение е намалено на 10 380 лева , сума вкл. ДДС върху размера от 8650 лева.

Неоснователността на довода, основан на разпоредбата на чл.6, ал.1 т.5 НМРАВ за определяне на възнаграждение в размер на 200 лева, е аргументиран с изрично предвидената в наредбата разпоредба за определяне размера на адв.възнаграждение в заповедните производства.

Въззивният съд намира частната жалба за неоснователна.

В заповедното производство и двете страни по него извършват процесуални действия с помощта на бланкови формуляри по утвърдени образци, което намалява степента на процесуални усилия във връзка с извършване на следващите се проц.действия от пълномощниците на страните, съответно при намален задължителен обем на защитата по делото. Разпоредба на чл.7, ал.7 НМРАВ действително предвижда хипотезите, при които се определя размера на адв.възнаграждение за проц.представителство, вкл. по защита в заповедното производство, в рамките на които е претендираната сума без ДДС. С депозираното заявление по чл.417 ГПК фактически заявителят е претендирал присъждане на идентично по размер АВ в размер на 8650 лева за подаване на заявлението. За оспорване дължимостта на претендираната главница в размер на 200 000 лева от страна на проц.представител на длъжника е било необходимо също извършване на фактически и правни действия за осигуряване на защитата на страната, вкл. по повод предизвиканото обжалване пред въззивна инстанция, за което са били извършвани допълнителни проц.действия.

Действително с Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз посочената наредба не е задължителна за съда, като при определяне на възнаграждението съдът следва да се ръководи от действителната правна и фактическа сложност на делото.

Преценката на съда в този случай е наложил извода за аналогична фактическа и правна сложност както при реализиране на защитата при подаване на Заявлението по чл.417 ГПК, така и при реализиране на защитата по подаване на възражението по чл.414 ГПК, вземайки предвид и последващото се развило производство между страните от частен характер, в рамките на които страните са определили овъзмездяване на процесуалните си представители по делото в аналогични размери. Тези обстоятелства правилно са били съобразени от заповедния съд, поради което и в съответствие с Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, е постановен обжалвания съдебен акт.

По гореизложените съображения частната жалба се намери за неоснователна и като такава ще се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 пр.I във вр. с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Ара естейт“ ООД, ЕИК: 205942481 чрез адв.

Х. Г. Н., САК против Определение № 4442/ 10.04.2024г. по ч.гр.д.№ 16217/ 2023г. по описа на ПРС – ХХVгр.с. в обжалваната му част, като неоснователна.

3

В необжалваната част определението е влязло в законна сила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4