Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9231 от 28.07.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 518/2026
Вид
Решение № 9231
Подписан
28.07.2026
В сила
28.07.2026
Състав
Николай Ингилизов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 142, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 114, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 14 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 149 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 1 и 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 14, т. 1 и 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 14, т. 1 и 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 16, 18 и 19 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 163, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 164, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 16, 18 и 19 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 19 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 21 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 1, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 176 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 3, т. 2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 55 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 73 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 145 · Търговски закон
  • чл. 632, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 632, ал. 4 · Търговски закон
  • чл. 739 · Търговски закон
  • чл. 739, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 9231

Пловдив, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - V Състав, в съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ административно дело № 20267180700518 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на В. Р. Д. против Ревизионен акт (РА) № Р-16001625000697-091-001/11.11.2025 г., издаден от Т. В. П. – началник на сектор, възложил ревизията и М. Д. К. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 30 от 04.02.2026 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място].

Жалбоподателят претендира отмяна на ревизионния акт като неправилен, незаконосъобразен и постановен при допуснато нарушение на процесуалните правила. Аргументира се, че липсват основания за ангажиране на отговорността му по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Твърди се, че дружеството, чийто управител е жалбоподателя е обявено в несъстоятелност и заличено, което обстоятелство следва да бъде съобразено от съда съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 ДР на ДОПК. В писмено становище по делото процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Т. поддържа доводите в жалбата. Претендират се разноски, съгласно приложен списък. В указания срок са представени допълнителни писмени бележки.

Ответникът – Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП (дирекция ОДОП - Пловдив), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в проведените съдебни заседания и в представена писмена защита. Сочи доводи за правилност и законосъобразност на оспорвания РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001625000697-020-001/13.02.2025 г. (л. 708), издадена от Т. В. П. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив, като е определен обхват на ревизията – задължения за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 19.02.2025 г., чрез електронно съобщение – л. 710.

Със Заповеди за изменение на ЗВР № Р-16001625000697-020-002/08.05.2025 г. (л. 167) и № Р-16001625000697-020-003/11.06.2025 г. (л. 139), издадени от органа, възложил ревизията, е продължен срокът за приключването на ревизията до 19.06.2025г., съответно до 18.07.2025 г.

Със Заповед № Р-16001625000697-023-001/08.07.2025 г. (л. 122), издадена от органа, възложил ревизията, на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК, производството е спряно. Съгласно Заповед № Р-16001625000697-143-001/01.10.2025 г. (л. 115), издадена от същия орган, производството по извършване на ревизията е възобновено, като е определен срок за приключване на същата - 11.10.2025 г. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001625000697-092-001/20.10.2025 г. – л. 76.

Въз основа на РД е съставен РА № Р-16001625000697-091-001/11.11.2025 г. (л. 56), с който на жалбоподателя са установени задължения данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за задължения на „АСТРЕЯ ФУНГИ И ТАРТУФИ“ ООД в размер на 160,20 лв. за лихви.

Определените му с РА задължения В. Р. Д. е обжалвал по административен ред. С Решение № 30/04.02.2026 г. (л. 35) директорът на дирекция ОДОП – Пловдив, е потвърдил РА. Решението е връчено по електронен път на адресата му на 16.02.2026 г.

В хода на съдебното дирене от ответника е представена и е приета от съда административната преписка по съставяне и оспорване на РА и справки от публичния регистър на електронни подписи, ведно с 1 бр. CD-R диск (л. 22).

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания РА, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата срещу РА е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на РА, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. След служебно извършена проверка по посочените основания, съдът установи, че обжалваният РА е валиден, като издаден от надлежно овластени за това органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.

В съдържанието на ЗВР, ЗИЗВР, исканията за предоставяне на документи, РД и РА, е отразено, че са издадени като електронни документи, подписани с електронен подпис. От представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и ЗИЗВР, РД и РА са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи. Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения РА е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, при издаването му.

Във връзка с проверката за правилното приложение на материалноправните норми съдът намира следното:

В хода на ревизията е прието от ревизиращия екип, че са налице основания да се реализира отговорността на В. Р. Д., на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задължения на „АСТРЕЯ ФУНГИ И ТАРТУФИ“ ООД.

Видно от констатациите в РД за В. Р. Д., е установено, че от съзадаването, и към датата на съставяне на РД, е съдружник и управител на „АСТРЕЯ ФУНГИ И ТАРТУФИ“ ООД. Същото е вписано в Търговския регистър на 12.11.2018 г. с капитал 5 000 лв., разпределен между В. Р. Д. (2 500 лв.) и С. Л. Х. (2 500 лв.), които представляват и управляват „АСТРЕЯ ФУНГИ И ТАРТУФИ“ ООД. На съдружника С. Л. Х. също е извършена ревизия за установяване отговорността му по чл. 19 от ДОПК за задължения на същото дружество (РА № Р-16001625000696-091-001/10.10.2025 г.), при която са установени задължения в размер [рег. номер],19 лв. главница и 65621,94 лв. лихви.

При ревизията на „АСТРЕЯ ФУНГИ И ТАРТУФИ“ ООД е установено, че осъществяваната от него дейност, през ревизирания период, е изкупуване на диворастящи гъби и продажбата им на територията на ЕС. Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 31.01.2019 г. и е дерегистрирано на 10.10.2024 г. във връзка с установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Дружеството е с прекратена регистрация от 20.11.2025 г. Прието е, че в качеството си на действащ съдружник и управител В. Р. Д. е управлявал „АСТРЕЯ ФУНГИ И ТАРТУФИ“ ООД, в т.ч. е организирал, ръководил предприятието и е бил овластен да го представлява, като е вписан в Търговския регистър, съгласно чл. 141, ал. 3 от Търговския закон ТЗ) и отговаря за дружеството, съгласно чл. 145 от ТЗ.

В хода на процесната ревизия са изготвени три искания за представяне на документи и писмени обяснения от ревизираното лице. С протоколи са приобщени доказателства, събрани в хода на извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства на В. Р. Д.. Въз основа на събраните доказателства при ревизията, е прието, че по отношение на ревизираното лице са налице условията за прилагане разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. По отношение на основанието по чл.19, ал.1 от ДОПК е прието, че в качеството си на управител и съдружник в дружеството В. Р. Д. е бил наясно с обстоятелствата, установени в хода на извършената ревизия на „АСТРЕЯ ФУНГИ И ТАРТУФИ“ ООД, при която допълнително е начислен данък върху доходите на физическите лица за 2020 г.

При ревизията на „АСТРЕЯ ФУНГИ И ТАРТУФИ“ ООД е установено, че същото е изплащало суми за определени месеци на 2020 г. на физически лица, които са доставяли (продавали) диворастящи гъби. На 43 броя физически лица е устанoвено да са издадени сметки за изплатени суми, в които не е удържан и внесен данък. Лицата (с изключение на няколко) са представили писмени обяснения, в които са потвърдили всички установени факти и обстоятелства за издадени от дружеството сметка за изплатени суми, в които не е удържан данък. Задължението за данък върху дохода е установено на „АСТРЕЯ ФУНГИ И ТАРТУФИ“ ООД като задължено лице по чл. 3, т. 2 от ЗДДФЛ да удържа и внася данъка. Констатирано е, че от дружеството не са подадени декларация по чл. 55 и справка по чл. 73 от ЗДДФЛ и не е внесен дължимият ДДФЛ. Издаден е РА № Р-16001623002787-091-001/20.02.2024 г., който, в тази му част, е потвърден с Решение № 171/19.04.2024 г., необжалвано от „АСТРЕЯ ФУНГИ И ТАРТУФИ“ ООД и влязло в законна сила на 07.05.2024 г. Прието е, че липсата на подадени декларации по ЗДДФЛ от страна на дружеството, представлява необявяването на факти и обстоятелства, свързани с дейността на дружеството и е основание за прилагане на чл. 19, ал. 1 от ДОПК по отношение на управителя му. Неподаването на данни за действителния размер на задължения за данък върху доходите на физическите лица от В. Р. Д., в качеството му на управител на „АСТРЕЯ ФУНГИ И ТАРТУФИ“ ООД, е прието, че представлява бездействие, като орган на управление на дружество по чл. 14, ал. 1 и 2 от ДОПК, чрез което са укрити факти и обстоятелства от приходните органи, подлежащи на деклариране по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Прието е също, че недекларирането на данни, с оглед на нормативно установените задължения по ЗДДФЛ, е препятствало събирането на вземанията на „АСТРЕЯ ФУНГИ И ТАРТУФИ“ ООД, като несъбираемостта на установените задължения, се явява резултат от това, че физическото лице В. Р. Д. е възпрепятствал със своето поведение събирането на тези задължения. Прието е, че е налице недобросъвестно поведение от страна на Д. и непосредствена причинно следствена връзка между поведението му и невъзможността да се съберат задълженията на представялваното от него дружество. По отношение на основанието по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е прието, че жалбоподателят в качеството му на съдружник и управител на „АСТРЕЯ ФУНГИ И ТАРТУФИ“ ООД се е разпоредил в своя полза с парични средства на дружеството под формата на разпределени дивиденти през 2023 г., както и се е разпоредил в полза на три юридически лица, под формата на върнати парични заеми през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. В издадения РД, неразделна част от оспорения РА, подробно е изследвано обстоятелството за извършено плащане в пари от имуществото на дружеството. Констатирано е, че в периода 2020 г. - 2022 г. от банковата сметка на дружеството са преведени суми на „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД, „ГЕО ПЛАНТ БГ“ ЕООД и „ФУНГОРОБИКА БЪЛГАРИЯ“ ООД с основание „върнат заем“. Същите са констатирани в общ размер на 518 000 лв., в т.ч. през 2020 г. - 93 000 лв., през 2021 г. - 175 000 лв. и през 2022 г. - 180 000 лв. Констатирано е от ревизиращите органи, че през второто тримесечие на 2023 г. от „АСТРЕЯ ФУНГИ И ТАРТУФИ“ ООД на съдружниците са изплатени дивиденти, в т.ч. на В. Р. Д. в общ размер на 281 000 лева. Представени са протоколи от общото събрание на дружеството, подписани от двамата му съдружници (л.427-438). За изплатените дивиденти от „АСТРЕЯ ФУНГИ И ТАРТУФИ“ ООД е подадена декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ с вх. № 1600И1630207/28.07.2023г. Прието е, че резултатът от действията на В. Р. Д., е отчуждаване на имущество на „АСТРЕЯ ФУНГИ И ТАРТУФИ“ ООД, в следствие на което е възникнала неплатежоспособността на дружеството, в т.ч. липса на парични средства, с които да бъдат платени изискуемите публични задължения към бюджета.