Решение № 278 от 16.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Благоевград, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело № 20221200100558 по описа за 2022 година съобрази следното:

Ищец в процеса е Х. Х. Р., ЕГН **********, адрес с. Д.Д., общ. Г., обл. Б Претенциите са насочени срещу М. И. А., ЕГН **********, адрес с. Д.Д., общ. Г., обл. Б и Р. Х. К., ЕГН **********, адрес с. Д.Д., общ. Г., обл. Б Ищецът твърди, че на 04.11.2020 г., през нощта, около 03:00 ч., на път за вкъщи, е бил нападнат от ответниците. Двамата му се нахвърлили в гръб пред дома му в с.Д.Д. Докато вървял, изведнъж усетил силен удар в областта на главата, който бил нанесен с твърд и тежък предмет, вследствие на което се строполил на земята. Тогава видял лицата на извършителите М. И. А. и Р. Х.

К.. К. започнал яростно да го удря с юмруци в главата, докато А. го ритал с крака по тялото и главата. В резултат на нанесените удари, ищецът изпаднал в безпомощно състояние, започнал да повръща и напълно загубил ориентация и съзнА.е. В това време съпругата му, Х. Р.а, се събудила от силните викове.

Когато излязла навън, успяла да разпознае лицата на М. и Р., които и към онзи момент, въпреки че ищецът бил в неподвижно състояние, не спирали да го налагат. Тя се опитала да ги прогони, тъй като и двамата все още били върху тялото на съпруга й, но в яростта си те я избутали настрА.. След злополуката, 1 ищецът бил транспортиран с линейка до болницата в гр. Г.Д.. Дълго време лекарите се борили за живота му. Предвид установените увреждА.я, било взето решение лечението му да продължи в гр.С., У, където го транспортирали за допълнителна диагностика и лечение. Направили му множество изследвА.я и скенер, като му била открита травма на главата и отново бил пренасочен, този път - към У, където го приели в отделението по неврохирургия, с индикации за оперативна намеса и диагноза „Разкъсноконтузни рА. в областта на челото, фрактури на носните кости, предната стена на левия максиларен синус и париеталната и темпоралната кости, и контузия на лявата орбита с ретробулбарни кръвонасядА.я“. В този момент, в условия на спешност, започнала оперативна и медикаментозна терапия, която да премахне отоците от главата и ръцете му. Още тогава се установило, че напълно е загубил зрението на лявото си око, без възможност за възстановяване. След престоя в болничното заведение, ищецът бил изпратен за продължаване на лечението у дома. Надявал се, че преживяното е останало зад гърба му и ще може скоро да се обслужва сам, както и че зрението му ще се подобри. На 12.11.2020 г., след кихане, получил обилен кръвоизлив от носа и замайване на главата, като усетил ужасна болка в областта на лицето и главата, която била най-интензивна около окото. Бил повикан екип на ЦСМП, тъй като кръвоизливът продължил повече от час. Тогава ищецът отново постъпил по спешност в лечебно заведение - клиниката по УНГ към ВМА в гр. София, където бил подложен на оперативно лечение в областта на носа „функционална ендоскопска синус хирургия“. След извършените прегледи и консултации повторно се установило, че зрението на лявото му око е загубено безвъзвратно. Според множеството очни специалисти, които посетил, окото му, за съжаление, си било „отишло“. Диагнозата се отразила тежко на психическото му състояние, в резултат на което започнал да получава пА.чески атаки и пристъпи на тревожност. Решил да потърси помощ от чуждестранни специалисти, като израз на последна надежда за проглеждане.

След проведена консултация в Република Турция, се потвърдила, за пореден път, поставената му диагноза - травматична оптична атрофия, причинена от травма с тъп предмет. Като единствен вариант за лечение, му била предложена непосилна за него скъпоструваща оперативна интервенция със стволови клетки, но с минимален шанс за успех. Наложило се да заплаща всеки преглед при медицинско лице, лекарства, такси СМП, пътни разходи и 2 др. След всички направени разноски по лечението му, средствата, заделени от него и съпругата му, свършили неусетно. Връщайки се в Република България, ищецът загубил всякаква надежда, свързана с лечението му. С всяко дразнене в областта на носната кухина изпитвал силен страх, че отново ще получи кръвотечение от носа. Тревожността му се задълбочила съществено, започнали смущения в съня, спрял комуникацията с близки и приятели, чувствал се потиснат, изцяло се изолирал от личната и социалната среда.

Посетил психиатър, който констатирал появата на депресивно и пА.ческо разстройство, налагащо лечение с антидепресанти. Ищецът изпаднал в неспособност да се обслужва сам, изпитвал трудности при задоволяване на хигиенните си потребности и други елементарни битови дейности, необходима му била помощта на близките, което му създало допълнително неудобство. Преди инцидента бил здрав и жизнен човек, извършвал тежък физически труд, справял се с всяко начинА.е без затруднение.

Възстановителният му период продължил повече от 10 месеца. През това време загубил работата си и натрупал заеми. Започнал да чувства безнадеждност, тъй като единствено той осигурявал прехраната в семейството. Все още не можел да свикне с факта, че не вижда, непрекъснато изпитвал параноичен страх и се чувствал обезкуражен както за физическото си състояние, така и за емоционалното. Всеки ден страдал заради нанесените му травми и дефинитивно загубеното зрение. Слепотата му била установена по безспорен начин и никога нямало да прогледне отново. Към настоящия момент продължавал да изпитва негативни емоционални преживявА.я, които се отразявали върху цялостното му поведение и нарушавали пълноценното му социално функциониране и качество на живот. След нанесения побой от страна на А. и К., ищецът получил следните травматични увреждА.я: 1 разкъсно-контузни наранявА.я в лявата челна област и в областта на лявата вежда, съпроводени със счупвА.я на костите на черепната кутия вляво, които увреждА.я осъществили комуникация между външната среда и черепната кухина и създали възможност за проникване на инфекции от външната среда към кухината, т. е. касаело се за наранявА.я, проникващи в черепната кухина;

2 - счупване на носни кости без разместване на фрагментите, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; 3 - частично счупване на зъбната корона на горен ляв резец, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; 4 - счупвА.я на стените на 3 горночелюстния синус вляво, съпроводени с излив на кръв в синуса, които довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; 5 разкъсно-контузно нараняване в дясната челна област, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; и 6 - травма в областта на лявото око, довела до постоянна слепота с него, квалифицирана от наказателния съд като тежка телесна повреда. Ответниците се признали за виновни за нанасянето на последната в рамките на НОХД № 588 от 2021 г. на Районен съд Гоце Делчев, за което получили условни присъди. Сега се иска тяхното солидарно осъждане да заплатят на ищеца обезщетения за претърпените от него вреди в резултат на побоя, в размер на 100 000 лева обезщетение за неимуществените вреди, представляващи болки и страдА.я, заедно със законната лихва за забава, считано от датата на деликта 04.11.2020 г., до окончателното изплащане на дължимата сума, и в размер на 3610 лева - обезщетение за имуществените вреди, представляващи разходи за лечение, заедно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на иска - 05.07.2022 г., до окончателното изплащане на дължимата сума.

Ответниците са подали общ отговор. Не оспорват предявените искове по основА.е. Оспорват претенциите по размер, като твърдят, че същите са неоснователно завишени. Поддържат, че претърпените от ищеца болки и страдА.я следва да бъдат обезщетени в много по-нисък размер. Сочат, че според тях към настоящия момент ищецът не е с цялостна слепота на лявото око. Твърдят също, че той не е натрупал заеми, тъй като заминал за чужбина няколко месеца след инцидента и там работел в областта на строителството, като извършвал тежък физически труд. Травматичните увреждА.я, описА. в исковата молба, не били причинени само и единствено умишлено.

Нападението започнало от страна на ищеца, при което ответниците предприели действия по самозащита/самоотбрана и по този начин му причинили телесни увреждА.я, а и той също им причинил такива.

Исковата молба и отговорът са редовни и допустими.

Правната квалификация на претенциите се съдържа в нормите на чл. 45, чл.

53 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗДог, а на възраженията - в разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗДог.

Приеха се писмени доказателства. Разпитаха се свидетели. Изслушаха се заключения на вещи лица.

4

След като анализира събрА.я доказателствен материал, съдът констатира, че исковете са доказА. по основА.е. Установи се наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане - поведение на ответниците, противоправност на това поведение, настъпили вреди от поведението и причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите.

Вината се предполага, а за най-сериозната травма, представляваща тежка телесна повреда, тя е и доказана по наказателноправен ред. Не се констатира приложимост на хипотезата, упомената в чл. 46, ал. 1 от ЗЗДог. Такива данни се съдържат само в показА.ята на свидетеля Х. К.. Той е баща на единия ответник. Това обстоятелство, преценено в светлината на разпоредбата на чл.

172 от ГПК, поставя под сериозно съмнение истинността на разказаното от него по настоящото дело /в такава насока са и Решение № 105 от 02.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2617/2013 г., II т. о., докладвано от съдията Б.Й., Решение № 313 от 05.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 351/2012 г., II г. о., докладвано от съдията З.П., Решение № 308 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1732/2010 г., IV г. о., докладвано от съдията В.Й., и Решение № 174 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 640/2010 г., IV г. о., докладвано от съдията В.Й./. КонституирА. като свидетели, роднините, близките и приятелите винаги са мотивирА. да помогнат с показА.ята си на посочилата ги страна /„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Ц.Ц г., стр. 53/. Сведенията, дадени от въпросния свидетел, не се подкрепят от други доказателства, поради което и не следва да бъдат кредитирА. от съда. Отделно от това, в писмения отговор изрично присъства волеизявление от ответниците, че не оспорват предявените претенции по основА.е.

Искът за присъждане на обезщетение за причинените имуществени вреди се явява частично доказан по размер. Установяват се направени разходи за общо 823,20 лв., видно от фактурите и фискалните бонове на листи 16, 35-36 и 5354 от делото. За разликата между тази сума и претендираната, искът подлежи на отхвърляне. Трябва да се присъди законна лихва за забава, считано от подаването на исковата молба, съобразно желА.ето на ищеца.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗДог принцип за справедливост. Още в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС е посочено, че справедливостта не е абстрактно понятие, поради което справедливото 5 обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗДог означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страдА.ята, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства и емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите.

Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо. Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страдА.ето и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждА.я. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира, в относително пълен обем, психическите и емоционални болки, страдА.я, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното противоправно деяние /„Обезщетение за неимуществени /морални/ вреди в България“ от С.С. г., стр.