Решение № 672 от 18.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 672 гр. Пловдив, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330105540 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Г. П., ЕГН **********, против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/***** г., е нищожен, поради непосочване в договора за кредит на действителния размер на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/***** г., по силата на който на ищцата е предоставена в заем сума в размер от 3000 лева, при фиксиран лихвен процент по заема – 35,00 % и ГПР – 49,66 %. Сумата следвало да бъде върната на 18 месечни погасителни вноски. Допълнително, поддържа се и че ищецът – длъжник по договора за кредит, е следвало да предостави обезпечение чрез сключването на договор за поръчителство с Multitude Bank. Такъв договор бил сключен, като потребителят дължал на поръчителя възнаграждение в размер от 3030 лева. Изтъква се, че възнаграждението, дължимо на поръчителя, не е включено при формиране на приложимия по договора за кредит ГПР. Отделно от това се акцентира и върху обстоятелството, че в договора за кредит са посочени единствено абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране на посочения в договора за кредит ГПР от 49,66 % и кои компоненти са включени в него. В случая се изтъква, че е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 23,00 %, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Поддържа се, че освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други 1 разходи, поради което кредиторът неправилно е формирал размера на ГПР.

Твърди се нарушаване на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Фератум България“ ЕООД. Не се оспорва, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/***** г. Твърди се, че същият е сключен съгласно правилата на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ след като ищецът е попълнил и подал електронно искане за потребителски кредит под формата на електронен формуляр на интернет страницата на ответното дружество. Изтъква се, че ищецът е избрал параметрите на кредита, в това число и предпочитаното от него обезпечение, а кредиторът е предоставил необходимата преддоговорна информация на потребителя. Поддържа се, че договорът съдържа всички изискуеми от закона реквизити, включително и правото на отказ от същия. На ищеца бил предоставен и погасителен план към договора, с който се е съгласил. Оспорват се изложените в исковата молба доводи за нарушаване разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка се твърди, че кредиторът не само, че не е бил длъжен да включва в ГПР по кредита сумата, уговорена между потребителя и третото лице Multitude Bank, но и съгласно § 1 от ДР на ЗПК не е имал право на това. В допълнение се посочва, че дължимата на третото лице – поръчител сума не е била известна на кредитора преди потребителят да избере именно Multitude Bank като поръчител. Поддържа се, че включването на клаузата за обезпечение чрез Multitude Bank (Малта) в чл. 5 от договора за кредит е след направения от ищеца избор в рамките на преддоговорните отношения между страните.

Ответното дружество имало интерес от получаването на обезпечение, за да си гарантира, че няма да търпи вреди от неплатежоспособността на длъжника.

Изтъква се, че кредитополучателят е уведомен предварително за това изискване на кредитора и е разполагал с достатъчно време, за да прецени кое от обезпеченията може да предостави. Поддържа се, че общо дължимата от ищеца сума е ясно посочена в чл. 3 от договора за кредит по пера – главница и лихва. Твърди се и че посоченият ГПР в договора за кредит не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. С оглед изложеното се моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

По делото е представен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1212578 от 14.11.2022 г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и С. Г. П., по силата на който на ищцата е предоставена сумата в размер на 3000 лева, която следвало да се върне на 18 месечни вноски. Между страните бил уговорен лихвен процент в размер на 35,00 % и ГПР в размер на 49,66 %.

В чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на ответника.

Одобряването на обезпечението се извършвало чрез одобряването на кредита.

Представен е Договор за гаранция /поръчителство/, сключен между Multitude Bank p.l.c. и С. Г. П., по силата на който се обезпечава Договор за потребителски кредит № 1212578 от 14.11.2022 г., сключен между страните в производството. За обезпечаване на кредита, по силата на договора за гаранция, ищцата е следвало да заплати сумата в размер на 3030 лева.

За изясняване на делото от фактическа страна е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че в 2 размера на ГПР за включени единствено разходите за договорна лихва. Ако бъде включено възнаграждението на дружеството – поръчител ГПР е равен на 242,64 %. Съдът кредитира приетото и неоспорено от страните заключение по ССчЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

По делото е безспорно установено, че между „Фератум България“ ЕООД, в качеството на заемодател, и С. Г. П., като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 3000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Във връзка с изложените в исковата молба доводи за нищожност на процесния договор за кредит и след извършена служебна проверка, съдът констатира, че същият страда от пороци, водещи до неговата недействителност.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури обезпечение с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на кредитора. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са 3 известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,66 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но също и че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Още повече, че от заключението по ССчЕ се установява, че ГПР, изчислен с включено възнаграждение за поръчителство, възлиза на 242,64 %, респ. надхвърля допустимия ГПР съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.