Определение № 3655 от 11.10.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./……….10.2019 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 11.10.2019 г., в състав:

СЪДИЯ:

Д. МИТЕВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 302 по описа за

2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна част от искова молба (отделена от т.д. 1174/18г на ВОС), с която „ТАНДЕМ –В“ООД, гр.

София претендира като потребител, присъединен към разпределителна мрежа чрез собствено съоръжение, за връщане на получена от доставчика на мрежови услуги начислена без основание цена за услуга по пренос на енергия към ниско напрежение за обект на клиент ********** в гр.Габрово, по фактури от 12.03.2014 до 7.11.2017г. в размер на сборното вземане 37178,52лв, евентуално само разликата между начислената за ниско напрежение и дължимата за средно напрежение преносна цена в размер на 24 707,72лв, ведно с и акцесорни претенции за присъждане на законната лихва и разноските по делото.

По размяна на книжата:

Исковата молба, регистрирана с вх. № 6186/26.02.19г. (първоначално заявена като насочване на иска срещу нов ответник в допълнителна искова молба, регистрирана вх.№ 35101/29.11.2018г. по т.д. 1174/2018г на ВОС), съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея са уточнени фактите, на които ищеца основава претенциите си и са направени доказателствени искания, уточнени с вх.№ 15573/22.05.19 ( л. 312). Съдържанието й е допълнено с оспорване на възраженията на ответника в допълнителна искова молба вх.№ 22715/24.07.2019г.

Исковата, уточнителната и допълнителната молби са връчени на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД, гр. Варна (посочен първоначално като нов ответник по т.д. 1174/2018г на ВОС, но изрично противопоставил се да замести първоначална страна в този процес). Страната е упражнили своевременно възражение срещу допустимост и оспорване на претенцията с отговор (рег. с вх. № 5042/15.02.2019г преди отделянето му от т.д. 1174/2018г), допълнен след връчване на всички посочени от ищеца доказателства с вх.№ 18758/19.06.19г и допълнителен отговор вх. № 24607/15.08.19г. Ангажирани са насрещни доказателства.

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.

По допустимостта на претенцията: Страните са правоспособни и дееспособни лица, вписани в ТР. Пълномощниците са надлежно овластени( л.- 280 и л. 238).

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за заплатена цена за мрежова услуга по пренос на енергия, преобразувана до ниско напрежение, предоставена чрез осигурен от ответника достъп до разпределителна мрежа, но при незаконосъобразно отчитане на присъединяването на стопанския обект на потребителя. Както самия ищец последователно и безпротиворечиво излага, претендираните за възстановяване сума са били заплатени на доставчика на мрежови услуги като част от крайна цена за осигурената услуга, включваща и пренос на енергия, трансформирана до ниско напрежение, макар той да не бил извършен през разпределителна мрежа, притежавана от лицензианта, а през съоръжение, собственост на ищеца, изградено само за ведомствените нужди на първоначалния инвеститор на съоръжението и обслужвания от него стопански обект. Самото оспорено правоотношение, по повод на което е платена процесната цена, е очертано от ищеца като договорена доставка на мрежова услуга по нормативно регулиран договор, сключен между търговци, съответно твърденията за начисляването на цена в отклонение от нормите на регулиране на тази услуга несъмнено очертават интереса на платилия спорната сума да получи обратно платен размер в отклонение от норматива. Адекватната защита на вземане за връщане на дадено без основание е осъдителната претенция, като при разглеждането й съдът следва да се произнесе и по оспорването на основанието, като елемент от правопораждащия фактически състав на реституцията на дадено в повече от нормативно дължимото при начална липса на основание. Възражението на ответника за липса на интерес като положителна процесуална предпоставка не е основателно.

Съдът констатира пълно съвпадение на обстоятелствената част на предявените в условия на евентуалност осъдителни искания. Липсва интерес от такава защита, тъй като предмет на делото и в двата случая би било породеното от липсата на основание за начисляване на определен компонент от цена вземане на доставчика на мрежова услуга. Основното си искане ищецът извежда от отричането на дължимостта на компонента „пренос ниско напрежение“ в цялост, а евентуалното от предварителното позоваване на нормативно основание за дължимост на компонента, но в размер по-малък от начисления от доставчика. В същност евентуалното искане е въведено като основано на реплика срещу евентуално установено възражение на ответника за дължимост на основание, различно от първоначално оспореното от ищеца. Разглеждането на такова възражение, съответно и репликата по него се дължи от съда по основния иск (изискващ изчерпване на всички основания за пораждане на задължение в спорния размер, с които ответника разполага) и съответно, ако те се окажат основателни искът няма да бъде отхвърлен в цялост, а само за оказалата се финално недължима част. Ищецът обаче не въвежда ново евентуално оспорване, а напротив позовава се на евентуално основание, поради което при неблагоприятно за него решение по първия иск не би могло да възникне процесуалното условие за разглеждане на евентуална претенция именно за частта, за която вземането му би било вече признато частично поради отричане само на горница над неоснователно събран до евентуално основателно дължима цена за мрежова услуга. В този смисъл липсва интерес само за разглеждане на евентуалния иск, чийто предмет съвпада изцяло с част от основния иск. Производството по евентуалното искане следва да бъде прекратено.

По предварителните въпроси:

Отделената претенция срещу настоящия ответник (с определение № 723/25.02.2019г по т.д.

1174/18г) се счита предявена като самостоятелен иск от момента на депозиране на първоначалното искане за привличането му на 29.11.2018г.

Частичното прекратяване на производството по отношение на останалата нередовна част от исковата молба(касаеща фактурата от 06.02.2014г) е стабилизирано след пропускане на срок за обжалването му, изтекъл на 28.06.19г (л.317).

Приетият за разглеждане размер, формиран като сбор от събраните на оспореното основание суми по фактури от 12.03.14 до 7.11.2017г надхвърля 25000лв, което обосновава родова подсъдност на окръжен съд. Авансово дължимата държавна такса е внесена в държавен бюджет, съответно на цената на иска.

Възражения срещу местната подсъдност и търговския характер на спора не се предявяват.

По доказателствените искания:

В исковата и допълнителната молби са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, представени като приложения. Част от доказателствата, представляващи фактури за други енергийни услуги, издадени от името на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ЕООД и “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“АД нямат отношение към този спор и не следва да се приемат. Такива са документите на л. 32, 35-7, 40-2, 45-6, 49-53, 56-8, 61-3, 66, 69-73, 76, 79, 80-85, 88-90, 93-95, 98-100, 103, 106-8, 111-15, 118, 121-25, 128, 131-33, 136-8, 141-42, 146-51,

156-8, 161-2, 165-69, 172-74, 177-81, 184, 187-9, 192-3. Съставените от ответника фактури за процесния период на ползване на мрежови услуги по описа на л. 269 следва да бъдат приети. Пряко отношение към твърденията за притежанието на съоръженията за трансформиране на пренесена енергия имат и първоначално връчените на ответника констативен нотариален акт, удостоверение за търпимост на мачтов трафопост и признанието на разпределителното дружество, както и допълнително посочените документи за установяване на правата на праводателите на ищеца (договор за покупко-продажба и анекс с фактури към него, нотариален акт и фактури за закупена сграда и земя и други вещи, първоначален договор за изкупуване на енергия от присъединен потребител). Посочените документи относно придобиване на други активи (включени като апорт в дружество – праводател на ищеца) нямат отношение към предмета на настоящото дели и не следва да се приемат като доказателства. Такива са фактурите, издадени от Сев Брокерс (л.

15). За установяване на отношенията между страните следва да бъдат приети и посочените от ищеца методика за определяне на нормирана цена за достъп и поканите за уреждане на спора със споразумения.

Макар някои от книжата да са оспорени като съдържание (възраженията в тази насока следва да се ценят по същество) документите представляват допустими доказателствени средства и следва да бъдат допуснати, като съдът преценява, че са относими и необходими като имат отношение към твърденията на страните.

С отговорите си ответника също е ангажирали писмени доказателства които следва да бъдат приети като относими към основното правоотношение (договори за достъп и пренос) и нормирането на цените на услугите (лиценз и указания на ДКЕВР), както и по оспорването на преюдициалното отношение по придобиване на собствеността на трафопоста (инвентарна книга и схема на съоръжения, извлечение от ТР и договор за преобразуване).

Оспорването на констатираното в нотариален акт основание за собственост налага събиране на поисканите от ответника доказателства, въз основа на които е бил формиран извода на нотариуса в охранителното производство, поради което искането за представянето им на съда следва да бъде уважено. При съпоставка с описаните в самия акт документи и тези, вече налични по делото, обаче, е видно, че нотариусът се е позовал (извън книжата, вече посочени от насрещните страни), допълнително само на удостоверение за данъчна оценка, комбинирана скица и геодезическо заснемане. Само тези допълнителни доказателства, следва да бъдат изискани след съответното преквалифициране на искането по чл. 186 ГПК с оглед качеството на третото лице като съставител на официални документи.

Макар твърденията за заплащане на безспорно фактурирани стойности да не са оспорени, те не са и изрично признати от ответника, а ищецът не е представил писмени доказателства, поради което и се налага установяване на получаването на сумите в ответното предприятие по счетоводни записвания. Същевременно насрещно поставената задача от ответника също има значение за опровергаване на твърденията на ищеца и се налага изследване на записванията му относно спорния актив. Съдът намира за необходимо да допусне и двете задачи на поисканата от страните счетоводна експертиза, като допълнително конкретизира част от задачите, с оглед релевантни обстоятелства по претенцията.

Посочените като признати обстоятелства в кореспонденция с ответното дружество не могат да се приемат за безспорни, предвид изричното противопоставяне на ответника, още повече, че в посоченото от ищеца писмо от 30.2017г са обявени отрицателни факти, а ищецът предприема доказването на положителни обстоятелства. Посочените в допълнителна молба показания на свидетел не могат да бъдат допуснати, тъй като от една страна факта на наименованието на стопанския обект сам по себе си е без значение за притежанието му от конкретно физическо или юридическо лице.

Обстоятелствата относно момента и начина на изграждане както на захранвания обект на крайния клиент, така и на съоръженията, изградени за нуждите на първоначалното му присъединяване към мрежата не могат да се установяват със свидетели, тъй като налагат изследване и специализирана преценка на техническа документация. Тези обстоятелства са от решаващо значение и за прилагане на императивните норми, уреждащи отношения в обществен интерес (режима на енергийната система на страната) в отклонение от общите правила за придобиване и прехвърляне на собственост и следва да бъдат издирвани от съда и във връзка с оспорването на констатации в нотариален акт. В този връзка съдът преценява като необходимо заключението на вещо лице с техническа компетентност, като освен задачите, посочени от ответника следва да допълни и задачи по свой почин.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списък на разноските най-късно в съдебното заседание, в което бъде даден ход по същество, на осн. чл. 80 от ГПК.