Решение № 23629 от 23.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23629 гр. С., 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110170566 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото e образувано по искова молба на „Т.С“ ЕАД срещу С. К. М., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на дружеството следните суми – 186,28 лева – цена за доставена за периода месец юли 2021 г. до месец април 2013 г. до топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „О.К“ 1, бл. ******** топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.03.2024 г., до окончателното плащане; 31,84 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 01.12.2021 г.

– 12.03.2024 г.; 14,96 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец май 2021 г. до месец октомври 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.03.2024 г., до окончателното плащане, и 3,53 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 01.07.2021 г. – 12.03.2024 – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 17282/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответницата била собственица на имот, до който ищецът бил доставял топлинна енергия на описаната по-горе стойност, и била длъжна да заплати доставената до имота му топлинна енергия, тъй като не била сключила писмен договор съгласно чл.

149, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия.

Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2006 г. падежът на задълженията бил определен на 20-ия ден на месеца след този, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за 1 потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от ищеца. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – С. К. К., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорва се ответницата да е ползвала топлинна енергия, тъй като в магазина няма отоплителни тела или топла вода от чешма. Магазинът не се отоплявал и отникъде другаде, освен това в него имало наемател – неучастващо по делото, като бил сключен и нарочен договор останалите собственици изцяло да поемат дела на магазина в отоплението на общите части. Оспорва се, че това решение било валидно изменено. Поради това се иска отхвърляне на всички предявени искове. Исковете за лихва се оспорват, тъй като по извъндоговорни отношения не действа падеж по общи условия, а ищецът не бил канил ответницата да плати. Иска се отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

В съдебното заседание ищецът, чрез своя процесуален представител поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи. Претендира разноски. Представя списък на разноските.

Ответниците не се явява и не изпраща представител, а в представените по делото писмени бележки моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С определението за насрочване на делото от 01.06.2025 г. (на лист 100 – 102 от делото) съдът е отделил като безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване фактът, че ответницата е собственик на описания в исковата молба магазин, както и за общоизвестно обстоятелството, че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост.

Съгласно представен на лист 76 – 77 от делото Протокол от общо събрание на собствениците на апартаменти и магазини, намиращи се на адрес: гр. С., ж.к. „О.К“ I, бл. 430, проведено на 17.05.2011 г. етажните собственици са декларирали, че са съгласни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, общи части и др. за магазин № 35, собственост на ответницата (тогава с фамилно име К.). Съгласно представен на лист 20 – 22 от делото протокол от общо събрание от 20.02.2012 г. на етажните собственици в същата сграда е решено от 01.10.2011 г. разходите за топлинна енергия да се разпределят между всички имоти и съответните задължени лица.

От представения на лист 95 – 96 от делото договор и анекс към него (на лист 97) се установява, че за периода от 01.02.2021 г. – 01.02.2027 г. между ответницата и „Недис ОК“ ЕООД е бил сключен договор за наем на процесния магазин, като съгласно чл. 9.1 от договора наемателят е длъжен да поеме заплащането на направените консумативни разходи по ползването на имота 2

(парно,вода, електрическа енергия, портиерски, телефон).

Съгласно заключението на техническата експертиза, прието без възражения от страните в съдебното заседание на 02.07.2025 г. (протокол на лист 141 от делото), а в писмен вид на лист 115 – 117, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, посочващо методите си на изчисление, сградата на адрес: С., ж.к. „О.К“ 1, бл. **** е била с непрекъснато топлоснабдяване през периода май 2021 г. – април 2023 г. Общата сума за топлинна енергия, начислена от „Т.С“ ЕАД във фактури на абоната за процесия период за сградна инсталация е 123,17 лева, а резултатът от изготвените изравнителни сметки е 52,55 лева за доплащане. Извършените измервания в абонатната станция, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяването и актуалните цени на топлинна енергия за процесния период. Делът за енергия за сградна инсталация за отоплителния сезон от май 2021 г. до април 2022 г. е 36 %, а за отоплителния сезон от май 2022 г. до април 2023 г. – 29,5 %.

Съгласно допълнението на заключението техническата експертиза, представено в писмен вид на лист 122 – 123 от делото, при извършен оглед на място вещото лице е установило, че в процесния имот няма монтирани отоплителни тела, няма и монтиран индивидуален топломер. Захранващите тръбопроводи на ищеца не преминават през помещенията. В период преди процесния в имота е имало монтиран водомер, който е с пломбиран кран и връзката с топлопроводната инсталация е прекъсната, като показанията му са нулеви. При разпита си в съдебното заседание вещото лице посочва, че сградата архитектурно е построена по такъв начин, че няма нито едно отоплително тяло, а връзката с отоплителната инсталация е стигнала до една кутия и няма продължение на тръбите. Над офисите в сградата има жилищни етажи.

Съгласно представено на лист 34 жт делото извлечение от счетоводството на ищцовото дружество за периодите май – септември 2021 г. и май – септември 2022 г. са начислени по 1,36 лева за услугата „дялово разпределение“, за месец октомври 2021 г. – 3,18 лева, за месец ноември 2021 г. – 4,30 лева, за месец декември – 4,91 лева, за месец януари 2022 г. – 4,76 лева, за месец февруари 2022 г. – 4,24 лева, за месец март 2022 г. – 4,43 лева, за месец април 2022 г. – 3,35 лева.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 149, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответницата възразява за различно разпределение на отговорността по силата на договор – чл. 20а, ал. 1 ЗЗД.

Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответницата е ползвала в имот в сграда в режим на етажна собственост, доставена от ищеца топлинна 3 енергия; количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата „дялово разпределение“; липса на договор, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; покана до ответницата да плати. Искът ще се отхвърли, ако ответницата установи, че с договор с етажните собственици ищецът се е съгласил те да поемат разходи за сградата, иначе припадащи се на магазина.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за ползвателите като потребители на топлинна енергия, задълженото лице да заплаща тази енергия, доставена до апартамент в етажна собственост е или този, който изрично е заявил желание да е в договорни отношения, а ако няма такова лице или тези отношения са прекратени за битови клиенти се прилага правилото на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като възниква облигационно отношение със собственика или вещния ползвател.

При потребителите за стопански нужди – юридически лица, кой отговаря за заплащането се урежда от приетото преди процесния период (в сила от 12.03.2021 г.) правило на чл. 149, ал. 3 ЗЕ, като те са обвързани от публикувани общи условия на топлоснабдителните предприятия. По аргумент за противното при клиентите за стопански нужди – физически лица, последното правило е неприложимо и се прилагат извъндоговорните основания за възникване на задължение, ако се установи фактическият състав за това.

Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоснабдяването към отоплителните тела в имота си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Това правило се прилага и при извъндоговорните основания за възникване на облигационни отношения по следните съображения:

Съгласно Решение № 5/22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/2009 г. на Конституционния съд при съсобствените вещи в сгради – етажна собственост, след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, така те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Потребителите са длъжни да спазват условията, установени за всички от действащото право, и това го изисква правовата държава. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда – етажна собственост, не може да се даде предвид характера на подобни сгради. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ – чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение, когато две трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред топлопреносното предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши исканото прекратяване.

От своя страна, предназначението на сградната инсталация е да 4 отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Следва да се има предвид, че тази цел съответства и на изискванията за по-ефективно ползване на енергията, въведени в правото на Европейския съюз, съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 84 – 86 от Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела C-708/17 и C-725/17 ЕВН България Топлофикация.

В настоящия случай се установява, че офисът на ответницата не е отделен от сградата, а в основното тяло, и все пак се ползва от част от топлинната енергия, отделена в сградата. От заключението на техническата експертиза се установява, че през имота на ответницата не преминават захранващите тръбопроводи на отоплителната система в сградата (вертикални или хоризонтални). Само поради това обстоятелство обаче не може да се приеме, че същата е загубила качеството си „клиент на топлинна енергия“, тъй като разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ не прави разлика между това дали през имота преминават тръби от сградната инсталация или не, и сградната инсталация отдава топлинна на цялата сграда, включително и на помещенията, които се намират над имота на ответницата.